Решение № 784 от 31.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 784 гр. София, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20211000503777 по описа за 2021 година

С решение № 264267 от 25.06.2021 г. по гр. д. № 16966/2015 г., СГС, І-8, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО правото на собственост на Л. К. Д. върху АПАРТАМЕНТ № 2, с площ от 82 кв.м., в гр. София, на ул. "***" № 8, с прилежащото избено помещение № 3, с площ от 4, 5 кв.м., заедно с 11, 50 % ид.ч. от общите части на сградата и 1/8 идеална част от мястото, върху което е построена сградата, намиращо се на ул. "***", с обща площ от 511 кв.м., съставляващо парцел ІІ, от квартал 447 в местността "Центъра" на гр. София и на основание чл. 108 от ЗС, и ОСЪЖДА М. К. А. да предаде владението върху посочения имот на собственика Л. К. Д..

С решението се ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. К. Д. срещу М. К. А. иск с правно основание чл. 228 от ЗЗД за сумата от 21 000 лв., представляваща общ размер на незаплатената наемна цена, дължима въз основа на неформален договор за наем, сключен на 03.04.2008 г., за периода от 01.01.2013 г. до деня на прекратяване на наемното правоотношение на 13.11.2015 г.

С решението се ОСЪЖДА М. К. А. да заплати на Л. К. Д. на основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 21 000 лв., представляваща обезщетение за 1 неоснователно обогатяване, произтичащо от ползването без правно основание на описания АПАРТАМЕНТ № 2, през периода от 01.01.2013 г. до предявяването на иска на 30.12.2015 г.

С решението се ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. К. Д. срещу М. К. А. иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата от 6190, 90 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, съизмеримо със стойността на погасеното за сметка на патримониума на ищцата задължение на ответницата към третото лице - "Топлофикация София" ЕАД, за стойността на потребената в имота топлинна енергия, лихви и съдебно-деловодни разноски, описани в изпълнителен лист от 06.04.2012 г., издаден по ч.гр. д. № 7444/2011 г. на 85 с-в при СРС.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от М. К. А.. Същата сочи, че съдът се е произнесъл „плюс петитум“, като е признал правото на собственост на ищцата без тя да е имала такава претенция. Твърди, че правата на ищцата се извеждат от завещание, което е обявено през 1988 г. - 3 години преди смъртта на завещателката (1991 г.). Изтъква, че това завещание не е писано от завещателката и само на това основание е нищожно, а от там и нотариалният акт от 1993 г., признаващ на ищцата 4/5 ид.ч. от правото на собственост върху имота. Намира, че съдът е нарушил правилата, тъй като не е уважил исканията на ответницата за представяне на документи в оригинал и не е открил производство по тяхното оспорване със СПочЕ. Счита, че е житейски нелогично С. З. да завещае 4/5 от имота, а няколко дни след това да прехвърли нотариално 1/5 от него на ищцата. Намира, че ищцата не е била прецизна, като е сочила вида на съединяване на исковете – едновременно евентуално и алтернативно. Сочи, че не са доказани предпоставките за уважаване на ревандикационния иск. Твърди, че в тежест на ответницата може да се възложи само сума до 10 500 лв., тъй като цялата искова сума от 21 000 лв. е претендирана разделно поравно от М.А. и Е. М., а след смъртта на последния искът срещу наследниците му е оттеглен. Подчертава, че няма невъзможност за ползване, а е налице нежелание от ищцата. Поддържа възражението си за придобивна давност, като сочи, че 5 години е живяла в имота за да гледа болния баща на страните, а след смъртта му през 1998 г. владее имота изцяло за себе си, а посещенията на ищцата в него са редки, тъй като тя живеела в Германия. Моли да се отмени решението в обжалваните му части, както и по отношение на разноските.

2

Ответницата Л. К. Д. оспорва жалбата. Позовава се на ТР № 4 от 14.03.2016 г., относно съдържанието на претенцията по ревандикация.

Подчертава, че в о.з. на 16.05.2019 г. оригинали на документите са били представени и не са били оспорени от жалбоподателката. Изтъква, че оспореното завещание е оставено за пазене през 1988 г., а не е обявено тогава.

Сочи, че няма представени доказателства, които да установят, че жалбоподателката владее на правно основание годно да я направи собственик.

Заявено е, че в молба от 1.04.2019 г. – л. 162, изрично е посочено, че цялата искова сума се претендира само от жалбоподателката. Моли да се отхвърли жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 228 ЗЗД и чл.

59 ЗЗД.

Ищцата Л. К. Д. твърди, че е собственик на процесния ап. № 2, с площ от 82 кв.м., находя се в гр. София, ул. *** № 8, ет. 1, по силата на н.а. № 199 от 1993 г., удостоверяващ, че 1/5 ид.ч. притежава по силата на дарение, а останалите 4/5 ид.ч. като завещание от покойната й майка. Сочи, че по устна договорка (от 03.04.2008 г.) предоставила жилището за ползване под наем от сестра й – ответницата М.А., при наем от 300 евро на месец, безсрочно.

Първият превод бил направен още на 03.04.2008 г. за сумата от 920 евро, като във времето наемът не бил плащан регулярно и на 5.05.2010 г. било направено последно плащане. Изтъква, че в жилището живеел и Е. П. М., като разходите за имота не били своевременно заплащани. Твърди, че такива са били сторени от наемателката в размер на 6190, 90 лв. (стойност на потребено парно, лихви, съдебни разноски по образувано заповедно производство за събиране на дълга). Ищцата изпратила едномесечно предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение, което било връчено на 13.10.2015 г. чрез залепване, но имотът продължил да бъде ползван от ответницата. Ищцата претендира ответницата да бъде осъдена да й предаде владението върху спорния апартамент № 2, да й заплати сумата от 21 000 лева, представляваща общ размер на незаплатената наемна цена за периода от 01.01.2013 г. до деня 3 на прекратяване на наемното правоотношение на 13.11.2015 г. Евентуално претендира сумата като обезщетение за неоснователно обогатяване, поради ползването на имота за периода от 1.01.2013 г. до предявяването на иска на 30.12.2015 г. Кумулативно претендира заплащане на сумата от 6190, 90 лв.

(стойността на платените разходи за парно, лихви и съдебни разноски по ч.гр. д. № 7444/2011 г. на 85 с-в при СРС).

Ответницата М. К. А. оспорва иска. Твърди, че няма сключен договор за наем, съответно не дължи плащане на такъв. Подчертава, че превода на суми в полза на ищцата не са били наемни вноски, а финансова помощ към нея, като сестра, и това е отразено в отбелязаните основания за преводите. Твърди, че ищцата не е собственик на имота, който самата А. го е придобила въз основа на добросъвестно владение считано от 1999 г. до предявяването на иска през 2015 г. Твърди, че са неоснователни претенциите на ищцата за обезщетение за неоснователно обогатяване, тъй като "Топлофикация София" ЕАД водило заповедно производство срещу ищцата, а тя не упражнила добре процесуалните си права и по тази причина била осъдена неоснователно да заплати претендираната сума.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Видно от н.а. № 135 от 18.06.1975 г. С. З. дарява на Л.К. А. 1/5 ид.ч. от процесния апартамент № 2, на ул. ***, в гр. София. Със саморъчно завещание от 25.05.1975 г. З. е завещала 4/5 от жилището на А.. В левия долен ъгъл на завещанието е отразен номер на нотариално дело 182/88 г. Въз основа на тези документи и тяхното съдържание е съставен н.а. № 199 от 17.11.1993 г., с който е признато правото на собственост на ищцата върху спорния имот, който акт е съставен след смъртта на С. З. на 26.04.1991 г.

Няма спор, че ищцата пребивава предимно в Германия, както и че в заповедно производство от ищцата е претендирана сума за консумирана топлинна енергия от „Топлпофикация София“ ЕАД, като до размера на задължението е наложен запор върху банкова сметка на А..

По делото е представена електронна кореспонденция между страните – л. 42 и сл. В същата се съдържат извънсъдебни признания от ответницата, че тя изпраща пари на ищцата Л.Д..

4

С нотариална покана рег. № 10473, том 2, акт 181, връчена на 13.10.2015 г. на ответницата А., ищцата е отправила едномесечно предизвестие за прекратяване на наемния договор и е поканила ответницата да напусне имота в месечен срок от уведомяването в какъвто срок и да заплати дължимите суми към „Топлофикация София“ ЕАД за отопление.

По делото са представени операционни бележки, издадени от "Банка ДСК" ЕАД (л. 72 – 91), от които е видно, че по сметка на Л.Д. са превеждани суми. По една част от тях е отбелязан вносител Л.Д., а по друга - вносител М.А. (л. 85-91), сумите са с различни стойности и не може да се направи извод за регулярност в плащането им, макар и преимуществено да са внасяни в началото на месеците, в които са превеждани. Като основания за преводите е посочвано „вноска“ или „захранване“.

Според приетата СОЕ средните пазарни наемни цени на процесния апартамент за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2015 г. възлизат на 26 332, 71 лв.

Св. Е. П. М. сочи, че в имота на ул. *** живеела М., която гледала баща си до неговата смърт през 1998-99 г. Свидетелката посещавала М. в имота, където тя имала фирма за легализация на документи. Л.К. тя била виждала само веднъж в този имот през 2000 г.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Съдът е сезиран с ревандикационен иск, който е съединен кумулативно с 1) иск за заплащане на наем и 2) иск за неоснователно обогатяване (тъй като ищцата е погасила задължения на ответницата към топлинен доставчик). В условията на евентуалност, ако искът по т. 1) се отхвърли, от съда е претендирано да разгледа иск за неоснователно обогатяване и заплащане на обезщетение за ползване на жилището. Ирелевантно е как страната е наименовала вида на съединяването и това не обвързва съда.

Ищцата Д. е твърдяла, че е собственик на процесното жилище на ул. *** по силата на завещание и дарение от майката на страните по спора – С. З., и е претендирала същото да й бъде предадено. Ответницата А. (сестра на ищцата), е оспорвала тези права. Според чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 5 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС, съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. В този смисъл не е основателно възражението, че произнасянето на съда в диспозитива е надхвърлило петитума на ищцата.

Ищцата се е легитимирала като собственик, като е представила констативен нотариален акт. Както е прието в решение № 94 от 27.06.2016 г. по гр. д. № 520/2016 г., ІІ г. о., ВКС, такъв нотариален акт, издаден в нарочно нотариално производство, има обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, до доказване на противното с влязло в сила решение. Този акт може да бъде оспорен от лице с правен интерес, като то може да доказва свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, както може и да установи факти, които изключват придобиване на правото или установяващи, че понастоящем сочения за титуляр на правото не е негов носител.

Ответницата се е домогвала да се защити от една страна, като възразява срещу валидността на завещанието, а от друга – като установи свои права на собственост, върху имота, възникнали поради давностно владение.

Настоящият състав приема, че в хода на настоящото производство не се събраха доказателства, които да установят, че ищцата не е била дарена с 1/5 ид.ч. от имота, както и че не е получила останалите 4/5 ид.ч. от имота по завещание. По делото не са събрани никакви доказателства, в подкрепа на тезата, че завещанието не е написано изцяло и подписано от З., следователно то отговаря на изискванията на чл. 25 ЗН. Съдът намира (както е посочено и в определение за насрочване от 22.12.2021 г.), че искането на жалбоподателката за представяне в оригинал на саморъчно завещание и протокол за обявяването му, както и заявеното във връзка с това искане за допускане на СПочЕ във въззивното производство е неоснователно. Процесното завещанието вече е било представено в оригинал в о.з. на 16.05.2019 г. (л.