Решение № 6710 от 30.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6710 гр. София, 30.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, *** СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110111432 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от ЮЛ против Т. С. Т. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1765,33 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент ***, находящ се в адрес, с аб.№ ***, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва за период от 23.08.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 418,73 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2018 г. до 12.08.2021 г., сумата в размер на 22,10 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 23.08.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 5,77 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.12.2018 г. до 12.08.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 13209/28.09.2021 г. по ч. гр. д. № 48591/2021 г. по описа на Софийски районен съд, *** състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г.

1 купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца в заповедното и настоящото производство съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат К., оспорва изложените в исковата молба твърдения, че между страните по спора е налице валидно облигационно правоотношение по сключен договор за продажба на топлинна енергия, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че Т.

С. Т.в е собственик или вещен ползвател на процесния недвижим имот. В подадения отговор са изложени доводи, че вземането на ищеца не е индивидуализирано по основание и размер. Независимо от изложеното страната поддържа, че не оспорва размера на начислените суми за незаплатена цена на доставена топлинна енергия и начисленото обезщетение за забава, поради което намира изслушването на поисканите от ищеца експертизи за ненеобходимо за изясняване на спора от фактическа страна. Процесуалният представител на страната поддържа, че не е налице основание за начисляване от страна на ищцовото дружество на такса за услуга дялово разпределение на топлинна енергия, тъй като същата се предоставя от друго лице, както и че по делото не са ангажирани доказателства относно размера на вземането. В допълнение в подадения отговор се сочи, че не са ангажирани доказателства ЮЛ да е извършвало сочената услуга в процесния период, тъй като представеният по делото договор за избор на топлинен счетоводител е от 30.09.2002 г. със срок на действие една година. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за главница за незаплатена цена на топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Направено е искане сторените от ответника съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

С доклада по делото при съобразяване на твърденията на страните на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че ищецът е доставил топлинна енергия до процесния имот за исковия период на стойност посочена в исковата молба, върху която е начислено обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер посочен в исковата молба.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР 2

(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.

Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобиване, респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по спора е представен препис от Заповед № ИК-4377/09.11.1974 г. на Софийски градски народен съвет, с която на основание чл. 100, ал. 1 ЗТСУ ( отм.) Т. С. Т. е придобил право на собственост върху апартамент № ***, находящ се в адрес . Видно от удостоверение с изх. № 68-00-1360/13.10.2015 г., издадено от ГИС-София, бл. *** от ж.к. е с настоящ номер – бл.

***. Предвид изложеното и доколкото по делото не е спорно, че имотът е топлоснабден съдът намира, че между страните в процесния период е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна енергия на ответника/негов наследодател в определен предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период.

Предвид изложеното и доколкото ответната страна не оспорва количеството доставена топлинна енергия съдът намира, че предявеният иск за главница се явява доказан по основание и размер. При доказаност на предявения иск за главница по основание и размер, следва да бъде разгледано своевременно заявеното от ответника възражение за погасяване на задължението по давност.

Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 23.08.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 23.08.2018 г., са погасени по давност.

С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на ЮЛ са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са влезли в сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им – арг. от чл.

150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, 3 определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да бъде съобразено, че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително ( т.е. за 69 дни) давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./

От изложеното при съобразяване на изготвените от третото лице-помагач изравнителни сметки следва, че погасени по давност се явяват вземанията за незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. на стойност общо 962,66 лева. Съгласно Общите условия на ищеца първото месечно вземане възникнало след посочения период ( месец май 2018 г.) е станало изискуемо на 15.07.2018 г. и същото би се явило погасено по давност. При съобразяване обаче на периода, за който давностния срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, обхващащ 69 дни, следва извод, че не е погасено по давност.