Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1829 от 12.04.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 1290/2024
Вид
Определение № 1829
Подписан
12.04.2024
В сила
12.04.2024
Състав
Дияна Ценева, Теодора Гроздева, Милена Даскалова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1829 гр. София, 12.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Частно касационно гражданско дело № 20248003101290 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на К. П. П. срещу определение № 1232 от 25.01.2024 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 13439 от 2023 г. на Софийския градски съд, ГО, IV Е въззивен състав, с което е оставена без уважение частна жалба на П. срещу определение № 1263 от 17.10.2023 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд, с което е извършен отказ да бъде вписано бракоразводно решение № 163212 от 29.07.2020 г. по гр.д.№ 20046 от 2020 г. на Софийския районен съд, III ГО, 92-ри съдебен състав.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Твърди се, че посоченото съдебно решение подлежи на вписване в имотния регистър съгласно чл.112, б.“а“ от ЗС и чл.4, б.“а“ от Правилника за вписванията, тъй като с него било утвърдено споразумение между бившите съпрузи от 18.03.2021 г., с което в полза на К. П. П. било учредено пожизнено вещно право на ползване върху бившето семейно жилище, находящо се в гр.Банкя.

Като основание за допускане на касационното обжалване се сочат основанията на чл.280, ал.2 ГПК: нищожност, недопустимост и очевидна 1 неправилност на определението.

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о. приема, че частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /заявител, чиито права са засегнати от отказа на съдията по вписванията/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, с който по същество е потвърдено определение на съдия по вписванията и който съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на някои от посочените в чл.280, ал.1 и или ал.2 ГПК основания за това.

За да постанови обжалваното определение за потвърждаване на определението от 17.10.2023 г. на съдията по вписванията, въззивният съд е приел, че актът, който молителят е поискал да бъде вписан /решение по бракоразводно дело/, не подлежи на вписване в Службата по вписванията, тъй като не е измежду посочените в чл.112 от ЗС и в чл.4, б.“а“-„к“ от Правилника за вписванията актове, които подлежат на вписване. С решението нито се учредявали, нито се прехвърляни вещни права върху имота в гр.Банкя, а то отразявало постигната в споразумението от 18.03.2021 г. договореност между бившите съпрузи за предоставяне на имота за безвъзмездно ползване на единия от съпрузите по облигационен договордоговор за заем за послужване, към който са приложими правилата на чл.243 и сл.ЗЗД.

Не са налице посочените от касатора основания на чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на това определение: Няма вероятност то да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

Определението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на съдебния акт като основание за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.1, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на този акт да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е 2 квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС и Правилника за вписванията и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1232 от 25.01.2024 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 13439 от 2023 г. на Софийския градски съд, ГО, IV Е въззивен състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3