Решение № 22 от 01.02.2021, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1346/2020
- Вид
- Решение № 22
- Подписан
- 01.02.2021
- В сила
- 01.02.2021
- Състав
- Николай Грънчаров, Габриела Тричкова, Владимир Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ ** гр. Благоевград , 01.0*.*0*1 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № *0*01*00501346 по описа за *0*0 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по депозирана въззивна жалба от адв. Г.А.К., АК Благоевград, с адрес гр.П., ул.“Г.Д.“ № *, ет.*, в качеството й на особен представител на С.
Й. М., с ЕГН **********, с адрес *860, с. К., общ. П., ул.“А.“ № * срещу Решение № 435/*9.06.*0*0г., постановено по гр.д. № 1037/*019г., по описа на Районен съд – П., с което е уважен изцяло предявения установителен иск, с правно основание чл.4** от ГПК.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно като постановено в противоречие с материалния закон.
Релевират се доводи, че липсват доказателства, че е съществувало валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника, като ищецът не е представил доказателства установяващи наличието на такива правоотношения.
На следващо място е изложено, че уговарянето на толкова висок размер на годишен процент на разходите – 49,88, съответно годишен лихвен процент 41,17 и лихвен процент на ден 0,*, както и на допълнителен пакет услуги и лихви към него е незаконосъобразно и се иска да бъдат обявени тези клаузи за неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, както и за нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Излага се, че не е налице индивидуално уговаряне на клаузи, като същите са били изготвени предварително и поради това потребителя не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, като не е доказано от ищеца същото. Поради това се твърди и че договорната клауза за неустойка също е 1 нищожна. На следващо място се излагат доводи, че в исковата молба липсват твърденията относно това какво представлява избран и закупен пакет от допълнителни услуги и в какво се изразяват същите, поради което исковата претенция в частта, която включва и сумата за допълнителен пакет услуги и лихви върху същата е неоснователна.
По подробно изложени в жалбата съображения се настоява за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне в цялост на предявените искови претенции, като се претендира заплащане на разноски.
В срока по чл. *63, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия „Профи кредит България“ ЕООД, с който се оспорва изцяло въззивната жалба. Посочва се, че наведените в жалбата възражения и твърдения са голословни, недоказани и неоснователни, с оглед на което се иска същата да бъде оставена без уважение. Излага се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като при постановяването му са взети предвид всички фактически обстоятелства, твърдения на ищеца и възражения на ответника. С оглед изложеното се иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
За насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание, страните не изпращат представител или процесуален представител.
С писмено становище жалбоподателят С.М. чрез особения си представител поддържа изцяло въззивната жалба по съображенията изложени в нея.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 09.0*.*018г. в гр.П. между „Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор и С. Й. М. като клиент-длъжник е сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №30*83*174 при следните параметри на отпуснатия заем, съгласно чл.6 от Договора: сума по кредита – 600 лв.; размер на погасителна вноска – 66,40 лв.; срок на кредита – * месеца; дата на погасяване – 8-ми ден на месеца; ГПР – 49.88%; годишен лихвен процент – 41.17%; лихвен процент на ден – 0.*%. Страните по договора са постигнали съгласие длъжникът да заплати на кредитора и сумата от 660,55 лв., платима на вноски всяка в размер на 60,05 лв., по избран и закупен пакет от допълнителни услуги. По този начин общото задължение по договора за кредит и по пакета допълнителни услуги се равнявало на сумата от 1390,95 лв. и общ размер на месечната вноска – 1*6,45 лв. Страните подписали Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договора за потребителски кредит №30*83*174, в което уговорили правото на клиента да ползва една или няколко от описаните в същото допълнителни услуги срещу уговорената цена по чл.6 от Договора за потребителски кредит. С полагане на подписа си под договора ответникът С.М. декларирал, че е получил екземпляр от Договора, от погасителния план и от Общите условия, които били подписани на всяка страница. Съгласно погасителния план към договора за кредит задълженията по него са платими на * месечни вноски, описани по размер, с първа 2 погасителна вноска – на 08.04.*018г. и последна погасителна вноска – на 08.0*.*019г. В чл.1*.3 от ОУ било предвидено, че кредитора може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление при настъпване на някое от следните обстоятелства: клиента просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер, или е предоставил неверни сведения в която и да е от декларациите или в предоставената информация, във връзка с която е отпуснат кредитът. Договорът за кредит бил сключен въз основа на подадено от клиента С.М. Искане за отпускане на потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №30*83*174 от 08.0*.*018г. и предоставен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, ведно с Допълнителна преддоговорна информация – приложение към формуляра, касаеща условията по предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Видно от преводно нареждане за кредитен превод от 09.0*.*018г. по сметка на ответника е преведена от ищеца сумата от 600,00 лв. с основание за плащане –номера на сключения между страните договор.
От Извлечение по сметка от 01.07.*019г. към Договор за потребителски кредит №30*83*174 се установява, че не е погасена нито една вноска по погасителен план.
С уведомително писмо от 13.06.*018г. изпратено от ищеца до ответника, последния е бил уведомен, че поради нарушаване на задълженията по Общите условия, задължението съгласно договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо. Писмото е връчено на *.08.*019г. на Йорданка Манолова, майка, видно от обратна разписка ИД PS 1734 00 L1J4 5.
На *9.03.*019г. ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД е подал в Районен съд-П. заявление с вх.№1310/*9.03.*019г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника С. Й. М., по което е образувано ч.гр.д.
№4*8/*019г. по описа на Районен съд-П.. Съдът е уважил заявлението и е издал в полза на заявителя срещу длъжника Заповед за изпълнение на парично задължение №645/0*.04.*019г. по ч.гр.д.№4*8/*019г. по описа на Районен съд-П. за сумата от 1430,01 лв., от които: 1390,95 лв. - главница по Договор за потребителски кредит №30*83*174/09.0*.*018г.; 30,00 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода от 09.04.*018г. до 1*.06.*018г., сумата от 9,06 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 09.04.*018г. до 1*.06.*018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /*9.03.*019г./ до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски, от които сумата от *8,60 лв., заплатена държавна такса и сумата от 50,00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на ответника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В указания едномесечен срок заявителят е предявил иск по чл.4** във вр. с чл.4* от ГПК, предмет на разглеждане по настоящото дело.
Въззивната инстанция в изпълнение на правомощията си по чл. *69 от ГПК, като съобрази оплакванията във въззивната жалба, при самостоятелен анализ и преценка на събраните доказателства, по вътрешно убеждение на осн. чл. 1* от ГПК, излага следните правни 3 съображения:
При извършване на служебна проверка по реда на чл. *69 ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед на обхвата на обжалването е и процесуално допустимо.
Предявения положителен установителен иск е с правно основание чл.4**, във връзка с чл.4* от ГПК, във връзка с чл.4*0 от ЗЗД.
Искът е допустим, тъй като е предявен в срока по чл.4*, ал.4 от ГПК от заявителя в заповедното производство против длъжника, на който заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена чрез залепване на уведомление.
Установи се, че по ч.гр.д.№4*8/*019г. по описа на Районен съд-П. в полза на заявителя-ищец „Профи Кредит България“ ЕООД срещу длъжника-ответник С.М. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №645/0*.04.*019г. за сумата от 1430,01 лв., от които: 1390,95 лв. - главница по Договор за потребителски кредит №30*83*174/09.0*.*018г.; 30,00 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода от 09.04.*018г. до 1*.06.*018г., сумата от 9,06 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 09.04.*018г. до 1*.06.*018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /*9.03.*019г./ до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски. Заповедта е била връчена на длъжника С.М. чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, поради което на основание чл.4*, ал.1, т.* от ГПК с Разпореждане на заповедния съд на заявителя е указано, че в едномесечен срок може да предяви иск за вземането си. В указания срок заявителят е подал в Районен съд-П. искова молба, по която е образувано гр.д.
№1037/*019г. по описа на съда. Със същата ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД е предявил установителен иск с правно основание чл.4** във вр. с чл.4* от ГПК за вземането по издадената заповед за изпълнение в размер на 1390,95 лв. – главница по договор за потребителски кредит, като в обстоятелствената част на исковата молба са изложени фактически твърдения, че по силата на сключения между страните договор за потребителски кредит ответникът се е задължил да върне на ищеца общо задължение от 1390,95 лв., от които 600 лв. – предоставена в заем главница по договора за кредит.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства се установи по безспорен и несъмнен начин, че кредиторът „Профи Кредит България“ ЕООД е изпълнил добросъвестно и точно поетите със сключения договор между страните по делото задължения, като е превел на длъжника и по посочената в договора сметка сумата от 600лв. отпусната като кредит.
Договорът за заем е реален договор и същият произвежда правното си действие от предаването на отпуснатата като кредит сума от кредитора на длъжника. Така за въззивника Манолов като кредитополучател, от момента на превеждането на отпуснатата му като 4 кредит сума, е възникнало задължението за погасяване на получения кредит чрез внасяне на погасителни вноски, уговорени по размер и начина на внасяне с приложения към договора погасителен план.
Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че е последвало неизпълнение от страна на длъжника на поетите с процесния договор за кредит задължения за погасяване на получения кредит, като същият не е извършил нито едно плащане по договора. Безспорно е налице неизпълнение на задължението на длъжника по валидно възниквал договор за потребителски кредит, при ясно и точно уточнени между страните по делото параметри на сключения договор. Установен е по делото и размера на дължимата главница по договора за кредит за сумата от 600,00лв.
В Тълкувателно решение №4/18.04.*014г. по т.д.№4/*013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. Предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, издадена за парична сума, за заместима вещ или за предаване на вещ – чл.410, ал.1 от ГПК. Вземането на кредитора съответства на задължението, което длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта съгласно чл.41*, т.6 от ГПК. Установителният иск по чл.4** във вр. с чл.4* от ГПК е пряко обвързан със заповедното производство по чл.410 и сл. от ГПК и има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявеното в заповедното производство. Преценката за идентичност между страните и предмета на заповедта за изпълнение и установителния иск следва да бъде извършена от съда, сезиран с иска по чл.4** от ГПК, съобразно обстоятелствата, въведени от страна на заявителя – ищец.
Разпечатката съдържа 33 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0879669a-8be1-4a69-a72d-32ad3596996f