Решение № 654 от 21.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 654 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20251000501047 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№ 30975/ 13.03.2025 г. (по регистратурата на СГС) на ищеца М. Т. Г. от град София чрез пълномощника – адвокат К. С. от САК - срещу решение № 902 от 14.02.2025 г.

, постановено от СГС, ГО , 26- ти състав по гр. д. № 5840/ 2024 г. , с което е отхвърлен искът му по член 2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за обезщетение за имуществени вреди в размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда по н.о.х.д. № 10180/ 2016 г. по описа на СРС, НО, 100 състав .

Във въззивната жалба има оплаквания за извършена от съда в нарушение на член 178,ал.1 и ал.2 от ГПК преценка на доказателствената сила на представените по делото преписи от частни документи, които ответникът не оспорил по реда на член 193 от ГПК и чиято идентичност с оригиналите е констатирана от съда; неправилно некредитиране на показанията на свидетеля– страна по предварителния договор и необсъждане на факта за причинноследствената връзка между възбраната, наложена по искане на Прокуратурата без законово основание във връзка с обвинение, по което 1 ищецът е оправдан и развалянето на предварителния договор за същия имот.

Въззиваемата страна – Прокуратурата на Република България – не подава отговор на въззивната жалба в срока по член 263,ал.1 от ГПК, но в откритото съдебно заседание я оспорва като неоснователна .

СГС е сезиран с искова молба с вх.№ 57835/21.05.2024 г. ( по регистратурата на СГС ) на М. Т. Г. от град София , с която предявил срещу Прокуратурата на Република България иск по член 2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди в размер на 40 000 лева и член 86 от ЗЗД за законната лихва върху главницата, считано от 28.04.2023 г. до окончателно плащане . Изложените като основание на иска твърдения са за това, че сумата съставлява платена от ищеца като продавач по предварителен договор за продажба от 30.11.2011 г. неустойка на основание споразумение от 8.02.2012 г. за прекратяване на предварителния договор поради вписана на 18.01.2012 година по искане на прокуратурата възбрана върху същия имот; по повдигнатото на 2.12.2011 г. срещу ищеца обвинение той е оправдан с влязла в сила на 28.04.2023 г. след потвърждаването й с решение на СГС присъда от 16.02.2021 г. на СРС по н.о.х.д. № 10180/2016 г. и платената неустойка съставлява вреда от незаконното обвинение и незаконно наложената във връзка с него възбрана.

Ответникът - Прокуратурата на Република България – възразил с отговора на исковата молба, че исковете са нередовно заявени - при неспазване на изискванията на член 127,ал.2 и член 127,ал.4 от ГПК , недопустими и неоснователни – в оспорване на всички твърдени от ищеца обстоятелства ( в т.ч. , че към договарянето с третото лице, датирано на 30.11.2011 г., ищецът не е знаел за наказателното производство с оглед изготвяне на постановлението за образуване на досъдебното производство на дата 29.04.2010 г. и деловодното му отразяване на дата 3.05.2010 г. и развалянето на договора по причина на обвинението), без едно приключването на наказателното производство срещу ищеца с влязла в сила оправдателна присъда ; заявил е искане по член 183,ал.1 от ГПК за представяне на документите за договора и споразумението в оригинал, изразил съмнение в истинността / автентичността на споразумението и разписките и осъществяване на засвидетелстваните с тях факти, в т.ч. за предаването и получаването на сумите по твърдения, че документите са 2 съставени за целите на доказването в процеса .

За да отхвърли исковете, СГС е приел, че представените от ищеца документи са частни, за установяване на изгодни за него факти и нямат обвързваща доказателствена сила. Приел още, че принципно вписване на възбрана върху обещан за продажба имота води до невъзможност за изпълнение- основание за разваляне на договора по член 89,изр.1 – во от ЗЗД и освобождаване на двете страни от задълженията си. Неустойката, уговорена в споразумението от 8.02.2012 г. , в тежест на продавача , не съответства на вида неизпълнение и последиците от него и е нищожна. Освен това не може да се изведе категоричен извод, че действителната воля на ищеца и купувача е била да се обвържат с предварителния договор , тъй като при знание за повдигнатото на 2.12.2011 г. обвинение и възможността за налагане на възбрани върху собствените му имоти, ищецът приел втората част на задатъка, вместо да предложи незабавно изпълнение на предварителния договор.

Свидетелят – купувач по предварителния договор не е дал обективни показания , защото формално е участник в сключването на договора и споразумението.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба, изразените от страните в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, като постановено по допустими и редовно заявени искове и правилно .

Неоспорени във въззивното производство са фактическите констатации на СГС, че по искане на Прокуратурата на Република България е вписана на 18.01.2012 г. възбрана върху собствения на въззивника М. Г. апартамент на първи етаж в сграда в *** , ведно с прилежащите му таванско и избено помещение в обезпечаване на налагането на наказание – конфискация на част или цялото имущество, предвидено съгласно член 203,ал.2 от НК за престъплението по член 203, ал.1 във връзка с член 202,ал.1,т.1 и член 201 във връзка с член 20,ал.2 и член 26,ал.1 от НК , за което ищецът бил привлечен като обвиняем на 2.12.2011 г. с постановление от 5.10.2011 г. по досъдебно производство № 5244/2010 г. по описа на СДВР, както и че след прецизиране на обвинението в такова за по – леко наказуемо престъпление – по член 212, ал.4 във връзка с член 212,ал.2 ,член 20,ал.2 вр. ал.1 вр. член 26,ал.1 от НК 3 той е оправдан с влязла в сила на 28.04.2023 г. след въззивно обжалване присъда № 20044158 от 16.02.2021 г. по н.о.х.д. № 10180/2016 г. по описа на СРС, НО, 100 състав . Възбраната е заличена по – рано, на 5.03.2021 г.

За установяване на твърденията за сключени между ищеца като продавач и третото лице като купувач предварителен договор от 30.11.2022 г. за продажба на апартамента – предмет на вписаната на 18.01.2012 г. възбрана- и споразумение от 8.02.2012 г. за прекратяване на предварителния договор, с уговорка по т.3 за дължима от продавача неустойка в размер на 40 000 лева ищецът е представил частни документи за подписани от съдоговорителите две съглашения. Видно от отговора на исковата молба наред с оспорване на всички факти ( освен за повдигането на незаконно обвинение срещу ищеца ) , от които се извежда претендираното с иска вземане за обезщетение по член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, ответникът - Прокуратурата на Република България - е оспорил датите на съставяне на документите с общо възражение, че са съставени за целите на доказването в настоящото исково производство.

Двата документа са частни, диспозитивни. Датите са извън обхвата на доказателствената им сила по член 180 от ГПК , която се отнася до това, че са съставени и че съдържащите се в тях изявления са на посочените авторисъдоговорителите, един от които е свидетелят – купувач Д. Б.. Извършеното от ответника оспорване не съставлява твърдение за неистинност на документите, за да налага откриване от съда на производство по член 193 от ГПК. Дали договорите са сключени с представените по делото документи – при спазване на изискуемата писмена форма за валидност по член 19,ал.1 от ЗЗД – на датите, посочени в тях - на 30.11.2011 г. и 8.02.2012 г. , подлежи на доказване от ищеца, който е техен автор и се ползва от датирането им – преди и след предявяване на обвинението на 2.12.2011 г. . Доказването може да се осъществи с всички доказателствени средства, тъй като ответникът не е трето лице по смисъла на член 181,ал.1 от ГПК и предвиденото в правилото установяване на достоверна дата чрез други факти тук не важи.

По делото е разпитан като свидетел купувачът Д. Б. . Той установил, че в края на 2011 г. направил оглед на апартамента на „ третия предпоследен или последен етаж“ , а след него , но без да посочи точен ден, сключил с ищеца предварителния договор и по – късно при предоставянето на информация за наложената възбрана – договора за прекратяването му, отново без да посочи 4 точен ден. Изложил, че М. му върнал капарото и неустойката, уговорена в него, на части в размери, които не запомнил. Свидетелствата на Б., освен че не могат да бъдат възприети като достоверни, тъй като като съдоговорител на ищеца е заинтересован в негова полза да установи предварителния договор и плащанията от него към свидетеля от неговото „прекратяване“ – член 172 от ГПК , не могат да служат като опора за извод, че документите за двата договора са съставени на датите, посочени в тях – преди и след налагането на възбраната. Следователно по делото не е установено, че ищецът е бил обвързан с предварителен договор за продажба на същия имот, преди да бъде възбранен по искане на Прокуратурата и със споразумение за прекратяването поради възбраната . Това изключва незаконното обвинение и наложената във връзка с него неоправдана обезпечителна мярка да са причинили на ищеца претендираната за обезщетяване вреда във формата на загуба от платена неустойка. Като е отхвърлил иска за главното вземане и лихвата върху него от влизане в сила на присъдата, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт . Въззивната жалба на ищеца е неоснователна.

Така мотивиран, САС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 902 от 14.02.2025 г. , постановено от СГС, ГО , 26- ти състав по гр. д. № 5840/ 2024 г.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред

Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при предпоставките по член 280,ал.1 и ал.2 от ГПК .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5