Решение № 6007 от 30.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6007 гр. София, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена И.ова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Елена И.ова Въззивно гражданско дело № 20231100511667 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 07.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 62 658/2019 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав е признато за установено по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу И. Д. П., ЕГН ********** с правно основание чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че И. Д. П., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 918,56 лева – главница за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.София, ж.к.****, аб.№ 229146 за периода от 31.08.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 30.08.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 181,64 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 15.09.2016 г. до 22.08.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 50 272/2019 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав, като искът за главницата за разликата до пълния предявен размер от 2 733,48 лева и за периода от 01.05.2015 г. до 30.08.2016 г. е отхвърлен като погасен по давност, а искът за лихвата за разликата до пълния предявен размер от 652,89 лева – като неоснователен.

Със същия акт И. Д. П. е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 22,00 лева – разноски за дължавна такса и 16,24 лева – разноски за процесуално представителство по ч.гр.д.№ 50 272/2019 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав и сумата 198,70 лева – разноски за исковото производство, а „Топлофикация София” ЕАД е осъдена да заплати на И. Д. П. на основание чл-78, ал.3 ГПК сумата 357,81 лева – разноски.

Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.

Така постановеното съдебно решение в частта, в която са уважени претенциите на ищеца, е обжалвано от ответника И. Д. П.. В жалбата се твърди, че в тази му част съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен при съществено процесуално нарушение и погрешно тълкуване на събраните доказателства – заповед от 26.01.2979 г. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно не е обсъдил направеното оспорване на наличието на 1 облигационно правоотношение; че влизането в сила на общите уславия не може да се приеме за общоизвестен по смисъла на чл.155 ГПК, като липсата на доказателства за това води до извод неоснователно позоваване на клаузи от общите условия като източник на претендираното вземане. Сочи се и че делото ищецът не е установил да е публикувал фактури на интернет страницата си, поради което и ответникът не е изпаднал в забава за плащането на главницата за топлинна енергия, както и че в хода на делото, водено пред СРС е извършено и процесуално нарушение, като е било допуснато събирането на доказателства, които е можело да бъдат изисквани с исковата молба и съответно искането им за събиране се явява преклудирано.

Заявено е искане решението на СРС в обжалваната част да бъде отменено и да постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените от ищеца искови претенции.

Не претендира присъждането на разноски по производството.

Ответникът по жалбата – „Топлофикация София“ ЕАД, гр.София в депозирания в срока по чл.263, ал.1 ГПК е писмен отговор е оспорил същата като неоснователна и недоказана. Релевирани са съображения, че първоинстанционният съд подробно и съобразно константната съдебна практика по този вид правни спорове е взел мотивирано и обосновано решение в обжалвания от ответника съдебен акт, както и че твърденията за неправилност на решението произтичат от тълкуване разширително и по аналогия на материалното право и се явяват несъществени и необосновани. Претендира присъждането на разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД не е взело становище по жалбата.

В частта, в която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове срещу ответника на основание чл.415, ал.1 ГПК относно главното и акцесорното вземане, постановеното по гр.д.№ 62 658/2019 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в цитираното ТР на ОСГТК на ВКС, поради което дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в жалбата доводи.

При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ и чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съдът е сезиран с положителни установителни искове, заявени по реда на чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.422, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспорените от длъжника И. Д. П. главно и акцесорно вземания, за които по реда на чл.410 ГПК на 04.09.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 50 272/2019 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав. Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото възражение по чл.414 ГПК – вх.№ 3068950/20.09.2019 г., обоснова и наличието на правен интерес в полза на ищеца от предявяване на установителния иск по чл.415 ГПК /в т.см. и решение № 246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/ 24.04.2012 г. по гр.д.№ 801/11 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или погасяват това спорно право.

Настоящата инстанция като съобрази изискванията на закона, становищата на страните и ангажираните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, с които е обоснована дължимостта 2 на вземанията относно стойността на доставената топлинна енергия и на обезщетението за забава върху главницата в приетите в решението размери и периоди, изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка и приложение на релевантните правни норми, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към тях. В допълнение към същите във връзка с доводите във въззивната жалба съдът намира, че следва да бъдат изложени и следните съображения:

Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията след измененията от 17.07.2012 г., действаща в исковия период от време, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Предвид тази уредба, за да бъде определено едно лице като клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде установено, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение.

В производството безспорно е установено, че в исковия период ответникът е бил носител на вещното право на собственост върху процесния имот в сграда етажна собственост, а именно: апартамент № 65, находящ се гр.София, ж.к.****, придобит като обезщетение срещу отчужден имот по реда на чл.100, ал.1 ЗТСУ /отм./, което обстоятелство се констатира от представените писмо на СО, Направление “Архитектура и благоустройство“ с рег.№ СИС21-ДИ11-144-/1/ от 23.12.2021 г., писмо на СО, Направление “Архитектура и благоустройство“ с рег.№ САГ 22-ДИ11-12-/1/ от 08.04.2022 г. и препис от заповед № А-О-08-240/26.01.1979 г. на председателя на ИК на СГНС към него, неоспорени в процеса. Същите са официални документи по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК и се ползват с материална доказателствена сила. На основание чл.179, ал.2 ГПК официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите.

Налице е и извънсъдебно признание на факта на притежаването на правото на собственост от страна на ответника върху топлоснабдения имот, обективирано в приложения списък към протокол от 18.06.2002 г., подписан от г-н П. в качеството му на собственик и клиент на „Топлофикация София“ ЕАД с абонатен № 229146, съдържащ данни и относно ЕГН на същия. Освен с документи, удостоверяващи съответния титул на собственост, няма правна пречка и ограничение наличието на обсъжданото обстоятелство да се установява и с други доказателства, както и със съдебни или извънсъдебни признания. В хода на производството жалбоподателят нито е поддържал, нито е ангажирал доказателства, че след придобИ.ето на правото на собственост върху имота през 1979 г. до края на процесния период – 30.04.2017 г. да се е разпоредил с него или че валидно е учредил ограничено вещно право на ползване в полза на трето лице. Като носител на вещното право на собственост върху процесния имот в исковия период И. Д. П. има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди за същия за времето – предмет на инстанционен контрол.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и клиента по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител/клиент, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановеното по реда на чл.290 ГПК.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. Съгласно чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

С оглед визираната нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период – предмет на въззивен контрол е сключен договор за продажба на 3 топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ – броя от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.