Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 162 от 06.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2369/2025
Вид
Решение № 162
Подписан
06.02.2026
В сила
16.04.2026
Състав
Анна Иванова, Емилия Лалева, Иван Анастасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135,ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.90,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.647 · Търговски закон
  • чл.647,ал.1 · Търговски закон
  • чл.648 · Търговски закон
  • чл.649 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Пловдив, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно гражданско дело № 20255300502369 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ********* и П. П. Г., ЕГН **********, с адрес: ********* чрез адв.М. К., АК-К. против решение №1285/19.03.2025 г., постановено по гр.д.№14012/ 2024 г., на РС-Пловдив,19 гр.с., с което са отхвърлени предявените от тях искове против П. С. Г. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ********** обективно съединени искове за осъждане ответника да заплати на ищците сумата от 10000 лв., явяваща се част от сума от 30 000 лв. задължение за издръжка по договор № **/08.05.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 29.04.2024 г. до окончателното плащане и с което са осъдени да заплатят солидарно на ответника 2600 лв. разноски за производството. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се уважи предявения иск и да се присъдят разноски по делото за две инстанции. Във въззивната жалба са изложени доводи, че неправилно РС е разрешил основният спор налице ли е неизплатена издръжка в размер на 10 000 лв. на основание сключен по нотариален ред договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, както и дали в случая е налице извършено плащане на претенциите. Неправилно е решен основният въпрос между страните налице ли е извършено 1 плащане на дължимата сума за издръжка на основание т. 4 от договора. Съдът не е обсъдил и анализирал, а също е игнорирал представените по делото доказателства, че претендираното неизпълнение на дължимата издръжка от 10 000 лв. по т. 4 от договора е неизпълнена. От представеното по делото банково извлечение се установява неизпълнение на задължението по т. 4 от договора, а именно на 8.5.2020 г. ответникът е изплатил дължимата издръжка от 15 000 лв. по т. 3 от договора; на 2.6.2020 г. е изплатил 3 000 лв., осчетоводено и отразено в банковото извлечение под № 31 898/1.6.2020 г.; на 1.7.2020 е изплатена издръжка в размер на 5 000 лв. на основание т. 2 от договора, осчетоводено и отразено под № 32328647. Изброените по-горе плащания не представляват плащане на претенцията от 10 000 лв. по т. 4, а представляват погасени разплащания по банков път дължими издръжки на основание т. 2 и т. 3. Изводът на съда, че споразумението от 15.7.2022 г. представлява признание на ищците, че дължат връщане на плащане, считат за неправилни, тъй като съдът не е отчел даденото писмено становище от 10.12.2024 г., в което са оспорени всички писмени доказателства; не е отчел, че това споразумение касае връщане на издръжка в случай, че е платена такава, но след 01.01.2022 г.; Неизплатената дължима издръжка на основание т. 4 ответникът дължи в срок до 30.6.2020 г. и такава не е заплащана от ответника по т.4 от договора след 1.1.2022 г. Иска се отманя на решението на РС и постановяване на друго с което да се уважат исковете и да се присъдят направените по делото разноски пред двете инстанции. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на въззивамия.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от П. С. Г. ЕГН ********** чрез адв.Т. Т., АК-С., с който се оспорва същата като неоснователна, а решението на РС като правилно и законосъобразно се иска да се потвърди. Претендират се разноски. Въззивникът счита, че въззивниците не обосновават твърдението си за процесуални нарушения. Счита се, че правилно съдът е кредитирал споразумението между страните от 15.7.2022 г. с нотариална заверка на подписите на нотариус ******, с което въззивниците признават, че са неизправна страна по нот. акт №******** и че дължат на П. Г. по посочените в споразумението дела сумата от 178416,15 лв. – платена и подлежаща на връщане главница, ДТ за прехвърляне на имоти, неустойка по НА и разноски по делото, с които той е осъден да предаде в масата на несъстоятелността „дарените„ му недвижими имоти и да заплати разноски. Подписаното от въззивниците споразумение от 15.7.2022 г. не е оспорено по делото и съставлява доказателство, тъй като е признание за неизгодни за въззивниците обстоятелства. По делото са събрани писмени доказателства, от които се установява, че ищците не са изпълнили задълженията си по нот. акт от 8.5.2020 г. за прехвърляне на недвижимите имоти срещу задължение за издръжка, тъй като дарението е обявено за недействително по отношение на кредиторите на ********по т.д. № 1/2020 г. на ОС – КЪРДЖАЛИ и всички дарени на ответника имоти са върнати в масата на несъстоятелността. Счита се, че ищците са извършили дарението с нотариален акт от 8.5.2020 г. само с цел да увредят ответника и кредиторите в производството по несъстоятелността. Счита, че същите са неизправна страна по двустранен договор, поради което нямат право да претендират за неизпълнение по нотариален акт от 8.5.2020 г. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на 2 разноски за настоящата инстанция.

Счита се, че възражението за прекомерност на неоснователно. адвокатското възнаграждение е

Претендира за разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, във връзка с направените доводи и възражения на страните, намери за установено следното :

Пред първоинстанционния съд е предявени са ОСИ с пр.осн чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищците твърдят, че с ответника е сключен договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу за издръжка, обективиран в нот. акт №********по силата на който , съгласно т.2 от договора ответникът им дължи месечна издръжка в размер на 3000 лв. докато са живи;

Дължимата издръжка по т.2 е в размер на 21000 лв.- за 7 месеца –до 31.12.2020 г., от които ответникът е заплатил 19000 лв.; по т.2 за 2021 г. ответникът дължи 36000лв издръжка, от която е заплатил 29810 лв., а след 24 месеца до 3 години – по 2000 лв.-месечна издръжка; по т.3 от договора – 15000 лв.-в деня на подписване на договора, което задължение е изпълнено;

-на осн.т.4 от договора – в срок до 30.06.2020 г. ответникът следвало да заплати сумата от 10000 лв., което задължение не е изпълнено;

-на осн.т.5 от договора – в срок до 30.07.2020 г. ответникът следвало да заплати сумата от 10000 лв., което задължение не е изпълнено;

-на осн.т.6 от договора – в срок до 30.09.2020 г. ответникът следвало да заплати сумата от 10000 лв., което задължение не е изпълнено;

Тъй като неизпълнените задължения по т.2 за 2020г./2000лв./ и за 2021 г. /6190 лв./ или общо в размер на 8190 лв., а по т.4,т.5 и т.6 – по 10000 лв., предявява частичен иск за осждане на ответника да им заплати сумата 10000 лв. дължима по т.4 от НА, частичен от общо дължимата сума от 30000лв. по т.4,5 и 6 от договора ведно със законната лихва от подаване на ИМ до окончателното плащане.

В отговора на ИМ се оспорват исковете като неоснователнии се правят следните възражения: ищците придобили прехвърлените му недивжими имоти по дарение от фирмата на сина им - ******* – в несъстоятелност, която е обявена в несъстоятелност с решение №49 от 02.03.2020 г. на ОС-Кърджали по т.д.№1/2020 г. като началната дата на неплатежоспособността е определена към 26.1.2018 г. Горното е било известно на ищците поради родствената им връзка, а също и поради това, че бащата Г. М. Г. е бил търговски пълномощник на ********; по т.д.№312/2023 г. на ОС-Кърджали същите са заявили, че са сключили НА№**/8.5.2020г. само с цел да увредят П. Г. и кредиторите на сина им. Синдикът по т.д.№1/2020 г. на ОС-Кърджали завел отменителни искове по чл.647 ТЗ и чл.135 от ЗЗД срещу ****** и по чл.649 ТЗ срещу страните по настоящето дело, които дела са приключили с осъждането му да върне процесните имоти, които ищците са прехвърилили на ответника с 3

НА №48/2020 г. Представя влязлите в сила съдебни решения по т.д.№11/2021 г. на ОСКърджали,т.д.№1/2021 г., т.д.№13/2021 г., т.д.№14/2021 г., т.д.№16/2021 г., т.д.№17/2021 г. т.д.№45/2021 г. , т.д.№50/2021 г. , т.д.№51/2021 г., всички на ОС-Кърджали, по които са обявени за недействителни спрямо кредиторите на *******“: сделката по НА №**/2020 г. по отношение на ПИ, предмет на сделката, които са уважени и прехвърлените имоти са върнати в масата на несъстоятелността. Счита, че ищците не са изпълнили задълженето си да прехвърлят правото на собственост върху имотите по НА №48/2020 г., които са върнати в масата на несъстоятелността, от което следва, че те са неизправна страна, поради което не могат да претендират за неговото изпълнение.

От представените по делото доказателства се установява следното:

Не се спори по делото, че страните са сключили договор за прехвърляне на недвижимите имоти по НА №***/8.5.2020 г. срещу поетото от приобретателя задължение за издръжка в срокове и размери, посочени в т.2,3,4,5 и 6 от договора; не се спори между страните какви плащания са извършени от ответника по договора, както и че не е заплатил издръжката от 10000лв. по т.4 от договорното задължение. С определение №15044/02.12.2024 г. РС е приел за безспорно обстоятелството, че ответникът е заплатил по договора сумата 23000 лв. за издръжка.

От прието по делото споразумение от 15.7.2022 г. на страните, нотариално заверено, неоспорено, се установява, че Г. и П. Г.и признават, че дължат на П. Г. сумата 178416,15 лв., представляваща платена и подлежаща на връщане издръжка по НА №** от 8.5.2020 г., законната лихва върху платените главница, ДТ за прехвърляне на имоти, неустойки по НА, събрани от ЧСИ и подлежащи на възстановяване суми и разноски по посочените в споразумението дела. Споразумението от 15.7.2022 г. представялава признание за неизгодни за въззивниците факти, които съставляват доказателство за тези факти.

От представените писмени доказателства с отговора на ИМ е видно, че предявените искове за обявяване за недействителна сделката по НА №***/2020 г. спрямо кредиторите на ******** по отношение на ПИ, предмет на сделката, са уважени с влязли в сила решения и прехвърлените имоти са върнати в масата на несъстоятелността:

Не се оспорват представените по делото влязли в сила решения по т.д.№11/2021 г. на ОС-Кърджали,т.д.№1/2021 г., т.д.№13/2021 г., т.д.№14/2021 г., т.д.№16/2021 г., т.д.№17/2021 г. т.д.№45/2021 г. , т.д.№50/2021 г. , т.д.№51/2021 г., всички на ОС-Кърджали, с които са обявени за недействителни на осн.чл.647,ал.1,т.1 по отношение на кредиторите на ******** сделката по НА№3/10.01.2019 г. - за дарение, сделката по НА№92/12.06.2018 г. - за дарение, сделката по НА№87/6.06.2018 г. - за дарение, сделката по НА№33/12.03.2018 г. - за дарение, сделката по НА№26/22.02.2018 г. - за дарение , сделката по НА№8/24.01.2019 г. - за дарение, сделката по НА№9/24.01.2019 г. - за дарение, сделката по НА№135/26.02.2019 г. – за продажба, всичките на нотариус ********и на основание чл.649 ТЗ – недействителност на процесната сделка по НА №**/2020 г.

От удостоверение /л.59 от д.РС/, издадено от синдика В.Г., се установява, че имотите цит. в решенията по-горе, са върнати в масата па несъстоятелността по т.д.№1/2020 г. на ОСКърджали.

Тъй като са уважени исковете по чл.647,ал.1 от ТЗ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделката , с която ищците са придобили от ********“ и сделката, с която ищците са прехвърлили на ответница собствеността върху тези имоти, и тези имоти са върнати в масата на несъстоятелността за удоволетворяване на кредиторите, то по аргумент от чл.648 ТЗ, даденото от третото лице /в случая от П. Г./ - се връща. А съгласно чл.135,ал.4 ЗЗД кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удоволетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, поради това чл.90,ал.1 ЗЗД дава право на длъжника, който има срещу 4 кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича неговото задължение, да може да откаже да изпълни задължението си докато кредиторът не изпълни своето.