Решение № 3339 от 28.05.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 10031/2016
- Вид
- Решение № 3339
- Подписан
- 28.05.2018
- В сила
- 15.05.2020
- Състав
- ГЕОРГИ ИВАНОВ ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
28.05.18г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 03.05.18г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 10031/16г. и констатира следното:
Предявен е иск от ТБ „В.“
ЕАД против И. С. и К. С. с правно основание чл. 422 от ГПК - за установяване съществуването на вземане в размер на: 677 454, 13 евро – главница; 27 768, 23 евро – договорна лихва; 12 556, 83 евро – наказателна лихва; 1 042, 47 евро – такса; законна лихва и разноски /за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от СРС 43 състав по г.д. № 1785 от 16г./.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват, че:
На основание на договор за ипотечен кредит от 22.07.08г. – ищецът е предоставил на ответниците паричен заем в размер на сумата 1 000 000 евро. Поради неплащане на уговорените месечни вноски /в рамките на сроковете по договора/ банката е обявила /извън съдебно – с изпратени до ответниците нотариални покани/ вземанията си за предсрочно изискуеми, съответно е сезирала СРС /на 14.01.16г./ с искане по чл. 417 от ГПК. Към този момент непогасените задължения по кредита /главница, договорна лихва, наказателна лихва и такси/ възлизат в размер на – заявените по делото /процесните/ суми.
Искът е основателен:
Горните обстоятелства
/които са надлежно установени по делото със събраният писмен и експертен доказателствен материал – преценен в съвкупност/, като тези обстоятелства следва да се приемат и за безспорни /предвид съдържанието на писмения отговор на ответниците/ налагат извода, че в полза на ищеца е налице изискуемо вземане срещу ответниците до размера на процесните суми. В тази връзка председателят на състава отчита и факта, че – и в двата си варианта експертизата /изготвена по задачи, поставени и от двете страни/ изчислява непогасените вземания до размера на суми: или равни на заявените по делото, или дори по-големи от заявените. От друга страна:
Председателят на състава споделя възражението на ответниците /заявено в контекста на принципното правило на чл. 87, ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД/ доколкото: винаги при неизпълнение – на неизправната страна първо следва да бъде даден допълнителен, разумен срок /възможност/ за изпълнение /същият извод следва и от принципният текст на чл.
20 от ЗЗД/. Тези възражения обаче /сами по себе си/ не могат да обосноват отхвърляне на иска – предвид обстоятелството, че и към момента процесните вземания се явяват непогасени /а това е факт, който също следва да бъде съобразен в процеса – при условията на чл. 235, ал. 3 от ГПК/.
С оглед изложеното – искът следва да бъде уважен.
На ищеца следва да бъдат присъдени съдебни разноски както за настоящото производство, така и за заповедно.
Присъденото в рамките на последното юрисконсултско възнаграждение обаче следва да бъде редуцирано до размера на сумата 50 лева /в хипотезата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него/. Действително – тази редакция на закона не е била в сила към момента на сезирането на заповедния съд, но същата следва да бъде съобразена в случая, предвид принципната й регламентация /новото законово правило принципно отрича възможността юрисконсултското възнаграждение да бъде приравнявано по естество и вид на адвокатското/.
В настоящото решение председателят на състава се произнася само по изрично заявените /в писмения отговор на ответниците/ възражения.
Съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на ТБ „В.“ ЕАД против И.А.С. ЕГН ********** и К.С. Р. – С. ЕГН ********** с правно основание чл. 422 от ГПК – съществуването на вземане по договор за банков кредит от 22.07.08г. в размер на сумите: 677 454, 13 евро – главница и законна лихва върху нея от 14.01.16г. до цялостното й изплащане; 27 768, 23 евро – договорна лихва; 12 556, 83 евро – наказателна лихва;
1 042, 47 евро – такса /за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от СРС 43 състав по г.д. № 1785 от 16г./.
ОСЪЖДА И.А.С. и К.С. Р.
– С. да платят на ТБ „В.“ ЕАД – 28 418 лева съдебни разноски и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него /за настоящото производство/ и 28 118 лева държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него /за заповедното производство/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: