Решение № 92 от 17.05.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Бургас, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско дело № 20222000500078 по описа за 2022 година

Обжалвано е с въззивни жалби решение № 338 от 10.11.2021 г., постановено по гр.д. № 2441/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, а с частна жалба – определение № 261115 от 17.12.2021 г. по същото дело. С обжалваното решение съдът е осъдил Г.Ф. да заплати на Д. СТ. Д. и на СТ. Д.

Д. сума в размер на по 66 000 лв. на всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на АМ.Р., заедно със законната лихва, считано от 05.06.2020 г. до окончателното изплащане, като до претендирания размер от по 200 000 лв. за всеки от ищците исковете са отхвърлени. В полза на ищците се присъдени разноски в размер на 712,50 лв., а на представляващият ги адвокат на осн. чл. 38 ЗА е присъдено възнаграждение в размер на 7530 лв. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на процесуалния представител за изменение на решението в частта за разноските чрез увеличение на възнаграждението на по чл. 38, ал. 2 ЗА от 7530 лв. на 10 872 лв. вкл. дължимия ДДС.

Въззивниците-ищци СТ. Д. Д. и Д. СТ. Д. са останали недоволни от тази част от решението, с която са отхвърлени претенциите им против Г.Ф. при участието на трето лице-помагач В. Н. К. за обезщетение за неимуществени вреди над присъдения размер от по 66 000 лв. до претендирания размер от по 116 000 лв. В отхвърлителната част решението било неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и 1 необосновано, постановено в противоречие със съдебната практика и при дискриминационен подход.

Определените от съда размери на обезщетението били прекомерно занижени с оглед принципа на справедливост и постоянната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД. Съдът не изследвал задълбочено и не оценил в достатъчна степен всички доказани по делото факти, имащи значение за справедливия размер на претендираното обезщетение, между които свидетелските показания за изключителната близост, любов, доверие, взаимна отдаденост, емоционална привързаност и зависимост между ищците и починалата тяхна майка, които превръщали загубата в изключително тежка, непрежалима и непосилна за децата трагедия, както и актуализираните към датата на настъпване на застрахователното събитие лимити на застрахователните суми за неимуществени вреди.

В отхвърлителната част решението било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като съдът не изпълнил задължението си да извърши задълбочена и всестранна преценка на релевантните обстоятелства, а поради това решението било и необосновано.

Без основание съдът отхвърлил доказателственото искане на ищците за извършване на комплексна съдебна психологична и психиатрична експертиза.

Решението било неправилно в частта, с която е присъдена законна лихва върху обезщетенията, считано от 05.06.2020 г., като било оставено без уважение искането лихвата да се присъди на осн. чл. 429, ал. 3 КЗ, считано от 14.05.2020 г. - датата, на която било депозирана застрахователната претенция на ищците. Задълженията за лихви по чл. 429 и чл. 497 КЗ били с различни правни основания: едното било част от общия размер на дължимото застрахователно обезщетение, а другото било за забава на ответника с определянето и изплащането на общия размер на дължимото обезщетение.

Поради това, считано от 05.06.2020 г., ответникът дължал на осн. чл. 497, ал.

1, т. 1 КЗ законната лихва върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение, включващо главница и лихва по чл. 429, ал. 3 КЗ.

Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 116 000 лв., т.е. допълнително по 50 000 лв., заедно със законната лихва на осн. чл. 429, ал. 3 КЗ, считано от 14.05.2020 г. - датата на депозиране на застрахователната претенция, до окончателното изплащане, както и законната лихва на осн. чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 558, ал. 1 КЗ върху общия размер на застрахователното обезщетение, включващо главница и законна лихва по чл.

429, ал. 3 КЗ, считано от 05.06.2020 г. до окончателното погасяване на вземането. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият ответник Г.Ф. и третото лицепомагач В. Н. К. не са изразили становище по въззивната жалба на ищците.

Ответникът Г.Ф. е останал недоволен от решението в осъдителната част, с която на ищците са присъдени обезщетения в размер на по 66 000 лв.

2

Поддържа се, че в тази част съдебното решение е неправилно. Г.Ф. изплатил доброволно на ищците обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 84 000 лв. и те били достатъчни за репариране на вредите им. Поддържа се възражението за съпричиняване на вредите от пострадалата, която намирайки се в близост до работещият багер, не съобразила своето поведение и движение с машината. Тя пренебрегнала основни правила за безопасност и в значителен обем съпричинила вредоносния резултат.

Иска се отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на исковете. В условия на евентуалност се иска изменение на решението и намаляване размера на обезщетенията.

Ищците, въззиваеми по тази въззивна жалба, са представили писмен отговор, с който я оспорват и излагат насрещни аргументи по оплакванията на ответника.

Процесуалните представители на ищците – адв. Н.Д. и адв. П.С., обжалвайки с частна жалба определението на съда по чл. 248 ГПК, сочат, че съдът неправилно изчислил размерът на дължимото им обезщетение общо за двама ищци, а не поотделно за всеки един от тях, а освен това не присъдил заедно с възнаграждението дължимият ДДС съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отправят искане за отмяна на определението и изменение на решението чрез присъждане на възнаграждение в размер на 5436 лв. относно защитата на С.Д. и в размер на 5436 лв. за защитата на Д.Д., в които суми е включен дължимият ДДС.

Ответникът и третото лице-помагач не са изразили становище по частната жалба.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговарят на изискванията на закона за редовност, поради което с определение от 04.03.2022 г. са допуснати за разглеждане по същество.

Съдът е сезиран със субективно съединени искове за обезщетение за неимуществени вреди заедно с обезщетение за забава. Ищците СТ. Д. Д. и Д.

СТ. Д. изложили твърдения, че при инцидент, станал на 30.01.2020 г. в гр.

Каблешково в пункт за изкупуване на метали, верижен багер, управляван от неправоспособния В. Н. К. застъпил с дясната си верига АМ.Р., фактическа съжителка на първия ищец и майка на втория ищец, и тя починала. Смъртта на А.Р. настъпила вследствие на непредпазливо и неправомерно поведение на водача на багера. За това моторно превозно средство не била сключена задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което легитимиран да носи отговорност за настъпилите за ищците 3 неимуществените вреди от смъртта на майка им бил Г.Ф.. ГФ отказал да изплати обезщетение, поради което ищците отправили до съда искане да бъде осъден ГФ да заплати на всеки от тях: (1) обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв.; (2) законна лихва върху обезщетението съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ от датата на уведомяване на ГФ 14.05.2020 г. до окончателното изплащане и (3) законната лихва на осн. 497, ал. 1, т. 1 КЗ върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение, включващо обезщетението за неимуществени вреди и лихвата по чл. 429, ал. 3 КЗ, считано от 05.06.2020 г. (денят, следващ изтичането на 15 работни дни от уведомяването на ГФ) до окончателното изплащане.

Ответникът ГФ оспорил претенциите, като възразил, че е изплатил на ищците обезщетение в размер на по 84 000 лв., като е приел, че на всеки от тях се дължи обезщетение в размер на по 120 000 лв., което следва да се намали с 30 % поради съпричиняване от страна на пострадалата. Възразил срещу претендираните размери на обезщетение. Възразил, че пострадалата е съпричинила увреждането, като е поставила в опасност живота и здравето си и е застанала в опасна близост до работното оборудване. Оспорил претенцията за лихва. Привлякъл като трето лице-помагач водачът на багера В. Н. К. с оглед хипотетичен бъдещ регресен иск срещу него.

С нарочна молба след получаване на сумите от по 84 000 лв. ищците заявили отказ от исковете до този размер. По този въпрос липсва произнасяне на първоинстанционния съд, но той остава извън предмета на въззивното обжалване.

С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че всеки от ищците има право на справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 150 000 лв. и след като съобразил вече изплатеното обезщетение в размер на по 84 000 лв. на всеки ищец, присъдил в полза на двамата допълнителни обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 66 000 лв. заедно със законната лихва, считано от 05.06.2020 г. до окончателното изплащане. В останалата част претенциите били отхвърлени като неоснователни.

Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части допустимо.

По съществото на спора по главните претенции за обезщетения за неимуществени вреди в обжалваната част решението е правилно, като на осн. чл. 272 ГПК настоящият въззивен състав препраща към мотивите му.

В допълнение и по повод на конкретните оплаквания във въззивните жалби:

Неоснователни са оплакванията и на двете наасрещни страни относно определените размери на дължимите обезщетения за неимуществени вреди.

Между страните няма спор относно това, че вследствие смъртта на жената, с който първият ищец живеел на съпружески начала в продължение на над 30 4 години, съответно на майката на втория ищец, който към момента на инцидента е бил на 20 години, двамата ищци са претърпели значителни неимуществени вреди, изразяващи се в силен психически и емоционален стрес от загубата на най-близък човек – съответно партньор в живота и майка.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът съгласно чл. 52 ЗЗД трябва да определи по справедливост. Понятието “справедливост” е всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от обективните икономически условия в страната, индиция за които са нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За да определи паричния еквивалент на понесените от ищците емоционални и психически травми, съдът съобрази дългогодишния съвместен живот в хармония и разбирателство между починалата и първия ищец; обстоятелството, че са създали и отгледали заедно деца; възрастта на втория ищец, обстоятелството, че той е бил отглеждан и обгрижван през целия си живот от своята майка и е останал лишен от нейната обич, внимание, помощ и подкрепа. При тези данни съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените увреждания и на двамата ищци ще е справедливо обезщетение в размер на по 150 000 лв. за всеки от тях. Неоснователно е оплакването на въззивниците-ищци за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при обсъждането и преценката на събраните доказателства за празначимите факти и обстоятелства.

По повод възражението на ответника ГФ за намаляване на обезщетението поради съпричиняване на вредите от страна на пострадалата следва да се вземе под внимание формираната казуална съдебна практика на ВКС, основана на ППВС № 17/1963 г. и ТР № 1/23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСТК, например: решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ІІ ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ІІ ТО, решение № 151/12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ІІ ТО, решение № 169/02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ІІ ТО, решение № 16/04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на І ТО, решение № 92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на І ТО, решение № 256/21.04.2015 г. по т. д. № 3557/2013 г. на I ТО, решение № 36/02.05.2019 г. по т. д. № 1354/2018 г. на II ТО, решение № 137/20.11.2020 г. по т. д. № 1775/2019 г. на II ТО, и др. Според нея, за да бъде намалено на основание чл.