Определение № 548 от 01.06.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 548 гр. Перник, 01.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500374 по описа за 2026 година Производството се движи по реда на чл. 278 от ГПК.

Обжалва се пред Окръжен съд гр. Перник разпореждане на районен съд гр.

Радомир регистрационен № 1285/06.04.2026г., постановено по тяхното частно дело 577 по описа за 2026 година, в частта , с която съдът е редуцирал направените от заявителя разноски по делото.

Това разпореждане се обжалва от заявителя „Юробанк България“ АД с довод , че съдът неправилно е изчислил пропорцията , при която съгласно чл. 78 ал. 2 от ГПК е намалил разноските с оглед отхвърлената част от заявлението, и по този начин е намалил неоснователно заповяданите за плащане със заповедта суми за разноски по заповедното производство.

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна по делото , при внесена държавна такса. Тя подлежи на разглеждане по същество.

След като взе предвид изложените в жалбата доводи и прецени приложените към делото писмени доказателства, Пернишкият окръжен съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното разпореждане е валидно и допустимо.

Установено е следното :

Производството по частното гражданско дело № 577 по опис на РС Радомир за 2026г. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, депозирано от срещу длъжниците Ц. Е.

М. в качеството си кредитополучател и Р. К. В. в качеството си на 1 съкредополучател при солидарна отговорност, подадено от „Юробанк България“ АД за суми, дължими по договор за издаване на кредитна карта № *** , сключен между страните на *** , както следва :

19 736.02 евро (деветнадесет хиляди седемстотин тридесет и шест евро и два цента цента) – главница по договор за потребителски кредит № *** /***, ведно със законната лихва, считано от 03.04.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, договорна лихва в размер на 1 267.71 евро (хиляда двеста шестдесет и седем евро и седемдесет и един цента) за периода от 16.06.2025 г. до 07.11.2025 г., мораторна лихва в размер на 185.10 евро (сто осемдесет и пет евро и десет цента) за периода от 16.06.2025 г. до 23.03.2026 г.

35.00 евро (тридесет и пет евро) такси за периода от 16.06.2025 г. до 23.03.2026 г., разходи за уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по договор за кредит в размер на 122. 72 евро за периода 16.06.2025 г. до 23.03.2026 г. и разноски по делото за такса - 326.89 евро и за хонорар на адвокат – 1398.89 евро.

Съдът е разгледал заявлението, приел го е за частично основателно и се произнесъл с обжалваното разпореждане, като е отхвърлил заявлението само в частта , представляваща 122.72 евро за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост. Приел е, че разноските по делото подлежат на пропорционално редуциране съобразно уважената/отхвърлената част и е разпоредил в заповедта да се включат за плащане само разноски в размер на 29.76 евро – за такса , и 300 евро за хонорар на адвокат.

При тези факти, жалбата е основателна.

Пропорцията по чл. 72 ал. 1 от ГПК не е спазена . При общ материален интерес от 21 346,55 евро, от които съдът е уважил 21 223,83 евро и е отхвърлил за 122.72 евро , би следвало от държавната такса да се заповядат за плащане 360,80 евро (362.89/21 346.55 * 21 223.83) евро , а от хонорар на адвоката - 1 390,10 евро, (1398.14/21 346.55 * 21 223.83) евро , сметнати пропорционално.

Трябва да се каже , че когато уважава заявление по чл. 410 и 417 от ГПК , включително отчасти, съдът се произнася със заповед; в процесуалния закон не е предвидено постановяването на разпореждане за уважаване на заявлението, по аргумент от чл. 413 от ГПК В случая обаче, заповедта е „опосредена „ от разпореждането , в което са изложени мотиви за редуциране на разноските , като в самото разпореждане е записано , че се обжалва само в 2 отхвърлителната част, каквато за разноските липсва. Доколкото волята на първоинстанционния съд за издаването на заповед е формирана в обжалваното разпореждане,но обективирана и в заповедта, следва да се приеме, че се обжалва и заповедта за плащане в частта за разноските, по реда на чл. 413 ал.

2 от кодекса. Затова като последица от отмяната на обжалваното разпореждане следва да се измени и заповедта в частта и за разноските , като се заповядат за плащане редуцираните по реда на чл. 78 ал. 1 от ГПК такива.

Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане регистрационен № 1285/06.04.2026г., постановено по частно гражданско дело 577 по описа за 2026 година на РС Радомир, в частта , с която съдът е редуцирал направените от заявителя разноски по делото, като е разпоредил да се издаде заповед за плащане за разноски от 29.76 евро – държавна такса и 300 евро – адвокатско възнаграждение.

ИЗМЕНЯ заповед за плащане № 430/06.04.2026г. , постановена по частното гражданско дело 577 по описа за 2026 година на РС Радомир, в частта за разноските , като вместо заповяданите за плащане от районния съд такива, в размер на 29.76 евро – за такса , и 300 евро за хонорар на адвокат, ЗАПОВЯДВА за плащане разноски от 360.80 евро – държавна такса , и 1 390.10 евро- хонорар на адвокат.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3