Решение № 55 от 09.08.2019, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Търговско дело 3/2019
- Вид
- Решение № 55
- Подписан
- 09.08.2019
- В сила
- 07.05.2021
- Състав
- РАЯ ПЕТКОВА ЙОНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.138, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.139 · Закон за движението по пътищата
- чл.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.25 · Закон за движението по пътищата
- чл.26 · Закон за движението по пътищата
- чл.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.38 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.500 · Кодекс за застраховането
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл.34 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343 · Наказателен кодекс
- чл.38 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.384 · Наказателно-процесуален кодекс
Р
Е Ш Е Н
И Е
9.VІІІ.2019
Разград
Номер
Година Град
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен
10.VІІ .
2019 съд
На Година
В публично заседание в състав:
Секретар:М.Н.
РАЯ ЙОНЧЕВА
Председател
2019 търговско като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
2 дело номер по описа на
РОС за година съобрази следното:
Производство по реда чл.365 и сл.ГПК.
Образувано е по пряко предявен на основание чл. 432, ал. 1 КЗ осъдителен иск .
Ищцата
В.Р.М.,
ЕГН**********, чрез представляващия я по пълномощие -адв. Н.Д. предявява срещу „***” АД, ***, със седалище и адрес на управление в *** претенция за 260
000,00лв.,дължими й се на посоченото основание в обезщетяване на неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинените й на 9.VІІІ.2018г. телесни повреди, при инкриминирано на посочената дата ПТП с участие на л.а. с валидно към дата на деликта застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Обезщетението се претендира ведно със законната лихва, считано от изтичане на срока по чл.496, ал. КЗ на до окончателното му изплащане.
Като факти, обосноваващи основателността на исковата й претенция, с предявяване на иска, ищцата твърди, че на 9.VІІІ.2018 около 19:45, при осъществявано от нея управление на мотопед по ул. „Родопи“, с.Сушево,
Разградска обл., е била блъсната от л.а.“Фолксваген Голф“ с рег. №***, управляван от С.Х.А., ЕГН ********** в нарушение на чл.5, чл.20, ал., и ал.2 и чл.2 ЗДвП , за което, със съдебно одобрено и вл. в сила на 7.ІІ.2019 Споразумение по чл.384 ТПК по НОХД №4/2019 на КРС същият е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл.343, ал.3, предл.VІ, б.“а“ във вр. с ал.1, б.“б“ и чл.342, ал.1 НК.
В резултат на претърпяното ПТП твърди, че е получила следните телесни увреждания: контузио церебри; травматичен субарахноидален кръвоизлив; травматична интрапаренхимна хеморагия в десен темпорален мозъчен дял; епидурален хематом в дясна темпорална област; фрактури на второ и трето ребро вдясно, и на първо ребро вляво; контузио пулмонум- с огнище в дясна подключична област на белодробен паренхим; подкожен ефизем в предна гръдна стена; контузио абдоминис и контузия на лява глезенна става. В срока по чл.214 ГПК е въвела в основание за размера на претендираното обезщетение и счупване на лява ключица; психологически стрес-липса на сън, безпокойство.
Относимо към дата на произшествието твърди наличие на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, учредено при ответното дружество с полица №BG/11/117002279251 за периода 18.VІІІ.2017-17.VІІІ.2018г;
Заявена на 15.Х.2018г. пред ответното дружество застрахователна претенция за 460 000,00лв. в обезщетение на търпените от ПТП неимуществени вреди и последва отказ за изплащането му в срока по чл.496 и сл КЗ
В законоустановения и предоставен му за това срок, ответното дружество се е възползвало от правото си на отговор, с подаването на който въвежда спор по основателността и размера на предявения срещу него иск; Твърди несъразмерност на претендираното обезщетение с реално търпените от ищцата вреди. Оспорва наличие на предпоставките-вина, противоправност и причинна връзка, ангажиращи по см. на чл.45 ЗЗД деликтната отговорност на водача на МПС . Оспорва въведените в основание на иска факти и обстоятелства;
В условия на евентуалност въвежда възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата при ПТП ищца, при обективирани от нея нарушения на
- чл.138, ал.1 и чл.139 ЗДвП – управляване на нерегистриран и необорудван за движение по пътищата мотопед; нарушение на чл.25 и чл.26 ЗДвП-предприела неправомерно внезапна маневра, като завивайки наляво е навлязла в лента за движение на правомерно движещия се л.а.;
Позовано на посочените нарушения, твърди 90% принос на ищцата в причиняване на претендираните до обезщетяването им вреди;
В условия на евентуалност твърди съпричиняване на вредите от фактори, извън процесното ПТП и свързани пряко със здравословното състояние на ищцата преди автопроизшествието, като въвежда твърдение и за наличие на случайно събитие, оневиняващо водача на участвалия в ПТП лек автомобил;
Признава наличие на валидно застрахователно правоотношение към дата на деликта и в тази връзка възразява срещу изисканото от ищцата прилагане на застрахователната полица като док. по делото;
На осн.чл.219 ГПК е сезирал съда своевременно с искане за привличането на С.Х.А., ЕГН **********,*** като трето подпомагащо го в производството лице. Обосновава интерес от привличането му с наличие на визираните в чл.500 КЗ предпоставки за предявяване на регресен иск – страна по застрахователен договор, за която с вл. в сила присъда/споразумение е признато качество на деликвент.
В законоустановения и предоставен му за това срок, в качеството си на трето, подпомагащо ответното дружество лице - С.Х.А. е депозирал отговор, с който оспорва по основание и размер предявения от ищцата иск.
При редовност в призоваването, ищцата и упълномощеният от нея повереник не се явяват в с.з. Депозирани са писмени бележки и списък на разноски, претендирани до присъждането им на осн.чл.78 ГПК. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от представителя на ответника юрисконсултско възнграждене.
В с.з., чрез процесуално представляващият го юриск. Русев ответното дружество поддържа въведените в срок за отговор възражения. Позовано на извършения от него анализ на събраните по делото доказателства, моли за отхвърляне на предявения срещу него иск и за присъждане на сторени в производството разноски.
Чрез представляващите го по пълномощие –адв. Д. и адв. К., конституираният като трето лице помагач С.А. пледира за отхвърляна не иска като недоказан по основание и размер. Счита, че процесното ПТП, в резултат на което се твърдят претендираните до обезщетяването им вреди, е виновно и противоправно причинено изцяло от ищцата.
Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установено следното: Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.
432, ал. 1 КЗ /нов/ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Искът е допустимо предявен, при спазване изискванията на чл.38 КЗ(вж. д/ва на л. 154) и при обективиран от застрахователя отказ за изплащане на заявената в размер на 460 000,00лв. щета .
По делото се следва за безспорно установено, че по см. § 1, ал.1, т.1 на
Кодекса за застраховането ищцата е потребител на застрахователна услуга, тъй като към 9.VІІІ.2017г. между собственика на участвалия в ПТП л.а. и ответното дружество е в сила валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“,съгл. полица №BG/11/117002279251 за периода 18.VІІІ.2017-17.VІІІ.2018г;
Като доказателство на л.14 е приложен Констативен протокол на РУ МВР- Кубрат за ПТП с пострадали лица, в който е посочено, че на 9.VІІІ.2017г, около 19:45ч, при управление на собствения си л.а. л.а.“Фолксваген
Голф“ с рег.№ *** по ул.“Родопи“на с.Сушево, е блъснал управляваният от ищцата мотопед, причинявайки и съчетана травма.
Като доказателство по делото е приложена преписка по ДП№280-256/9.VІІІ.2018 по описа на РУ на МВР Кубрат. По което, с Постановление от 3.ХІІ..2018г. водачът на л.а. С.А. е бил привлечен към наказателна отговорност по обвинение за извършено на 9.VІІІ.2018г. престъпление –по чл.343, ал.3, предл.VІ, б.“а“ във вр. с ал.1, б.“б“ и чл.34 НК- - осъществил управление на МПС в нарушение на чл.5 ЗДвП, чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.21, ал.1 ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил седна телесна повреда на ищцата В.М., след което избягал от местопроизшествието. Като относимо към подлежащия на установяване механизъм на процесното ПТП, съдът съобразява и обстоятелството, че ДП е образувано и срещу М. А., брат на третото лице-С.А., за това, че на същата дата, време и място, при управление на л.а. в нарушение на правилата за безопасност на движението е блъснал мотоциклетиста Е. М., който е съпруг на пострадалата на същата дата ищца.
По внесен на 7. І.2019г. обвинителен акт, срещу С.А. и брат му М. А. на производство пред КРС е било образувано НОХД№4/2019г. В хода на което, по реда и в сроковете на чл.384 във вр. с чл.38 НПК между подс.А. и РП Кубрат е било постигнато споразумение, одобрено от съда с влязло в сила на 7. ІІ.2019г.
Протоколно Определение №5/7. ІІ.2019г. С влизането му в сила С.А. е признат за виновен за инкриминираното на 9.VІІІ.2018г. ПТП, в резултат на което на ищцата са причинени средни, съставомерни по см. на чл.129 НК телесни повреди.
Със същото, одобрено от съда Споразумение за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ар.3, предл.VІ, б.“а“ във вр. с ал.1, б.“б“ и чл.34 НК- осъществил управление на МПС в нарушение на чл.5 ЗДвП, чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.21, ал.1 ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил седна телесна повреда на Е. М., след което избягал от местопроизшествието. Преценката за законосъобразността на така постановения и влязъл в сила съдебен акт е извън компетентността на съда в настоящото производство. Същият, по императив на предвиденото в чл.300 ГПК е задължителен за гражданския съд, поради което, в настоящия процес следва да се приеме за установено, че със сила на пресъдено нещо са доказани предпоставките на чл.45 ЗЗД, ангажиращи деликтната отговорност на осъдения по чл.343 НК С.А. за настъпилите в резултат на деянието последици, релевирни като такива по предявения от ищцата граждански иск: налице е деяние, осъществено противоправно и виновно от А. , в съставомерност, на което са предвидени търпените от ищцата телесни повреди.
От което и в съвкупност с докладваната по горе Застрахователна полица №BG/11/117002279251, доказваща безспорно наличието на валидно установени с ответника отношения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ , на осн.чл.432 КЗ се следва ангажиране на договорната отговорност на последния за обезщетяване на ищцата, като пострадал от деликта потребител на застрахователната услуга.
От съставения в ДП№280-256/9.VІІІ.2018 и ползващ се с док. сила протокол за оглед на местопроизшествие(вж.л.л.13-14, ДП), се следва за установено, че ПТП е инкриминирано на пътен участък с асфалтова, добре поддържана настилка. Платното е двупосочно, с обща широчина от 7м. С положена маркировка –прекъсната осева линия, платното е разделено на две ленти, всяка с широчина от 3,50м. . От двете страни на пътното платно са изградени тротоари , отделени от пътя с бордюри.
В Времето е било ясно, сухо. района на ПТП няма пътни знаци за ограничение на скоростта. Допустимата такава за участъка, като път в населено място, е била 50км/ч.
На 9.VІІІ.2018 , ставайки свидетел на инцидента между управлявания от брат му автомобил и мотоциклетиста Е.
М., С.А. се качва на автомобила си и го подкарва към мястото на случилия се в в лява лента по посока на движението му инцидент . Придвижвайки се по своята лента за движение, дясно отстояща от мястото на вече инкриминираното с Е. М. ПТП, забелязал пред ебе си придвижващата се на мотопед ищца. Достига я и предприема изпреварването й. В момента, в който разминал мотопеда, управляващата го М. предприела завиване на ляво с цел да пресече осевата линия и да достигне мястото, където лежал пострадалият й съпруг. В резултат последвал удар между двете превозни средства и ищцата паднала на пътното платно.
Като свидетел по делото е разпитана Б. Ю., дъщеря на ищцата, която е била очевидец и на двете, случили се в този участък от пътя ПТП. Била на тротоара, в близост до който бил паднал баща й след като бил блъснат с автомобила на М.А.. От къщата им до мястото на инцидента с баща й пътят бил пет минути пеша. Видяла майка си да се придвижва с управляван от нея мотопед по отсрещното за нея платно. Мотопедът бил на техния съсед. Свидетелства за това че майка й няма праспособност да управлява такова превозно средство. Била е без каска. Относно самия удар между мотопеда и лекия автомобил, както и за поведението на двамата водачи преди и непосредствено при удара, показанията й са объркани, нелогични, което до някъде може да бъде обяснено с бедния речников запас и неспособността да се изразява. Така напр., в един момент от показанията си сочи, че майка й се движела по права линия, когато „дойде колата и я блъсна в задната част на мотопеда“. В следващ момент твърди, че майка й е паднала след като завила наляво, за да размине намираща се пред нея кола. От друга страна, доколкото в тази си част показанията й влизат в противоречие с установеното от назначената по делото САТЕ, съдът намира същите за необективни и изцяло продиктувани от близката й родствена връзка с ищцата. По изложените съображения, съдът не кредитира показанията на св.Ю. относно механизма на инцидента. Относно останалите обстоятелства, касаещи поведението на майка й непосредствено след удара и падането й на платното-неконтактна, с глътнат език, в безсъзнание; проведеното й лечение -35 дневно лечение в болница, претърпени операции на глава и крака, продължило 2-3 месеца в лежащ режим лечение в домашни условия, провеждани й рехабилитации; състоянието й след инцидента- неспособност да се обгрижва сама, неработоспособност, припадъци, световъртеж, коренна промяна в поведението й- страх да излиза от дома си, страх от общуване с хора, трудно говорела и споделяла, затворила се, изпитвала неудобство от останалите след инцидента белези по глава и крайници, показанията на свидетелката са относими към заключенията на назначените по делото