Определение № 102 от 02.12.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 102 гр. Кюстендил, 02.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Търговско дело № 20251500900048 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по изпратена от РС-Кюстендил за разглеждане по правилата на родовата подсъдност искова молба, подадена от Л. В. П., с ЕГН **********, с адрес в гр. ***,ул.***, №***, чрез пълномощника му адв.Н. Ц. от АК-Перник, с адрес в гр.***,ул.***, №***,ет.*** срещу Сдружение „Ловно-рибарско дружество Елен“ гр.Кюстендил, ул.„Хан Аспарух“ №1.

След като се запозна с материалите по делото и съобрази уточненията, направени от ищеца, касателно естеството на търсената защита, ОСКюстендил намира предявения иск за недопустим и счита, че са налице предпоставки за прекратяване на производството по делото. Така направеният извод се базира на следното:

Производството по гр.д.№1873/2025г. пред РС-Кюстендил първоначално е било образувано по подадена от Л. П. неподписана жалба, като след даване на указания от страна на съда за отстраняване на нередовности се е изяснило, че т.нар. „жалба“ представлява искова молба, подадена срещу Сдружение „Ловно-рибарско дружество Елен“ гр.Кюстендил, чиито член е бил П..

Представена е подписана искова молба с дата 11.07.2025г.

Ищецът е посочил, че е бил уведомен, че с решение на Управителния съвет на Сдружението, взето на 25.06.2025г., му е било наложено наказание „лишаване от членство за срок от една година“. Изложил е съображения, поради които счита, че това решение е незаконосъобразно и е в противоречие с Устава на Сдружението, взето при неспазване на процесуалните правила.

Изтъкнал е, че не му е било пояснено по какъв ред решението на Управителния съвет може да се обжалва, поради което сезира съда с искане да отмени решението на Управителния съвет на СЛРД „Елен“ гр.Кюстендил от 25.06.2025г., с което му е наложено наказание „лишаване от членство за срок от една година“. Представил е препис от Устава на сдружението.

При тези твърдения и с оглед отправеното искане към съда, КнРС е приел, че е сезиран с иск по чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ, предвиждащ възможност за 1 обжалване на решенията на общото събрание на сдружението относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава, какъвто иск, съгласно ал.6, може да бъде предявен пред окръжния съд по седалището на сдружението от всеки член на сдружението или на негов орган, или от прокурора в едномесечен срок от узнаването, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението.

При запознаване с Устава на Сдружението, действал в периода от 05.08.2024г. до 13.10.2025г. (според справката в ТРРЮЛНЦ) се констатира, че съгласно чл.23а ал.1 наказанията на членовете на Сдружението се налагат от Управителния съвет (УС), с решение, прието с обикновено мнозинство от присъстващите. Според чл.23 ал.4 от Устава 4едно от възможните наказания, които могат да бъдат наложени, е „прекратяване на членство за една година“ и то води до прекъсване на членствените права, а след изтичане на срока на наказанието, лицето има право да кандидатства по общия ред. Съгласно чл.23а ал.12, изключването от сдружението води до прекратяване на членството на изключеното лице от деня на приемане на решението на УС, а обжалването на решението на УС пред Общото събрание и оспорването на решението на Общото събрание пред съда не спират изпълнението на решението на УС. В чл.29 т.4 от Устава е посочено, че в правомощията на УС е да взема решения за приемане и изключване на членове на Сдружението.

Според чл.26 т.13, във функциите на Общото събрание се включва разглеждането на жалби, подадени от членовете на Сдружението.

При анализа на така посочените разпоредби от Устава на Сдружение „Ловно-рибарско дружество Елен“ се достига до несъмнения за съда извод, че липсва правна възможност член на Сдружението да обжалва пред съд решение, взето от Управителния съвет, включително и такова, водещо до изключването му от Сдружението. Въпреки липсата на изрична клауза, от тълкуването на различните разпоредби в тяхната взаимна връзка и логика, несъмнено е, че правилата на дружеството предвиждат решението на УС да бъде оспорено с жалба пред Общото събрание, като висш ръководен негов орган (чл.25 ал.1) и едва ако то бъде потвърдено, пред съда да се обжалва само решението на Общото събрание.

Тази двустепенна система на обжалване не само, че не е в противоречие с правилата на ЗЮЛНЦ, но и е в пълен синхрон с императивната разпоредба на чл.22 ал.3 от същия закон, според която когато уставът на сдружението предвижда изключването на членове да става по решение на управителния съвет или на друг орган на сдружението, това решение може да се обжалва пред общото събрание.

Настоящият ищец не само, че не твърди да е обжалвал решението на УС за изключването му пред Общото събрание, но и изрично заявява, че не е сторил това. След като не е спазил предвидения в Устава и в чл.22 ал.3 от ЗЮЛНЦ ред, ищецът не е активно процесуално легитимиран да предяви иска по чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ, тъй като с този, конститутивен по естеството си, иск 2 може да се търси защита само срещу незаконосъобразни и противоречащи на устава решения на общото събрание на сдружението. Решенията на УС подлежат на обжалване пред ОС – в този смисъл е както чл.22 ал.3, така и чл.25 ал.5 от ЗЮЛНЦ. Съдебната практика е последователна в разбирането, че за разлика от уредбата на търговските дружества, законодателят не предвижда възможност за защита по исков ред срещу решенията на другите органи на сдруженията с нестопанска цел, извън тези на ОС, като правилото, уредено в чл.71 от ТЗ, даващо възможност за извършване на съдебен контрол на всеки акт на орган на търговско дружество, засягащ членствени права, не намира приложение за сдруженията с нестопанска цел, за които се прилага ЗЮЛНЦ.

По изложените съображения, предявеният от П. иск се явява недопустим.

На основание чл.130 от ГПК, исковата молба ще бъде върната, а образуваното дело ще следва да се прекрати.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА подадената от Л. В. П., с ЕГН **********, с адрес в гр.

***,ул.***, №***, чрез пълномощника му адв.Н. Ц. от АК-Перник, с адрес в гр.***,ул.***, №***,ет.*** срещу Сдружение „Ловно-рибарско дружество Елен“ гр.Кюстендил, ул.„Хан Аспарух“ №1, искова молба, с която е предявен иск за отмяна на решение на Управителния съвет на СЛРД „Елен“ гр.Кюстендил от 25.06.2025г., с което на П. е наложено наказание „лишаване от членство за срок от една година“.

ПРЕКРАТЯВА производството по търг.д.№48/2025г. по описа на Окръжен съд- Кюстендил.

Определението може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред Апелативен съд - София в 1-седмичен срок от датата на връчване на препис.

Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________ 3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 102 гр. Кюстендил, 02.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Търговско дело № 20251500900048 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по изпратена от РС-Кюстендил за разглеждане по правилата на родовата подсъдност искова молба, подадена от Л. В. П., с ЕГН **********, с адрес в гр. ***,ул.***, №***, чрез пълномощника му адв.Н. Ц. от АК-Перник, с адрес в гр.***,ул.***, №***,ет.*** срещу Сдружение „Ловно-рибарско дружество Елен“ гр.Кюстендил, ул.„Хан Аспарух“ №1.

След като се запозна с материалите по делото и съобрази уточненията, направени от ищеца, касателно естеството на търсената защита, ОСКюстендил намира предявения иск за недопустим и счита, че са налице предпоставки за прекратяване на производството по делото. Така направеният извод се базира на следното:

Производството по гр.д.№1873/2025г. пред РС-Кюстендил първоначално е било образувано по подадена от Л. П. неподписана жалба, като след даване на указания от страна на съда за отстраняване на нередовности се е изяснило, че т.нар. „жалба“ представлява искова молба, подадена срещу Сдружение „Ловно-рибарско дружество Елен“ гр.Кюстендил, чиито член е бил П..

Представена е подписана искова молба с дата 11.07.2025г.

Ищецът е посочил, че е бил уведомен, че с решение на Управителния съвет на Сдружението, взето на 25.06.2025г., му е било наложено наказание „лишаване от членство за срок от една година“. Изложил е съображения, поради които счита, че това решение е незаконосъобразно и е в противоречие с Устава на Сдружението, взето при неспазване на процесуалните правила.

Изтъкнал е, че не му е било пояснено по какъв ред решението на Управителния съвет може да се обжалва, поради което сезира съда с искане да отмени решението на Управителния съвет на СЛРД „Елен“ гр.Кюстендил от 25.06.2025г., с което му е наложено наказание „лишаване от членство за срок от една година“. Представил е препис от Устава на сдружението.

При тези твърдения и с оглед отправеното искане към съда, КнРС е приел, че е сезиран с иск по чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ, предвиждащ възможност за 1 обжалване на решенията на общото събрание на сдружението относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава, какъвто иск, съгласно ал.6, може да бъде предявен пред окръжния съд по седалището на сдружението от всеки член на сдружението или на негов орган, или от прокурора в едномесечен срок от узнаването, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението.

При запознаване с Устава на Сдружението, действал в периода от 05.08.2024г. до 13.10.2025г. (според справката в ТРРЮЛНЦ) се констатира, че съгласно чл.23а ал.1 наказанията на членовете на Сдружението се налагат от Управителния съвет (УС), с решение, прието с обикновено мнозинство от присъстващите. Според чл.23 ал.4 от Устава 4едно от възможните наказания, които могат да бъдат наложени, е „прекратяване на членство за една година“ и то води до прекъсване на членствените права, а след изтичане на срока на наказанието, лицето има право да кандидатства по общия ред. Съгласно чл.23а ал.12, изключването от сдружението води до прекратяване на членството на изключеното лице от деня на приемане на решението на УС, а обжалването на решението на УС пред Общото събрание и оспорването на решението на Общото събрание пред съда не спират изпълнението на решението на УС. В чл.29 т.4 от Устава е посочено, че в правомощията на УС е да взема решения за приемане и изключване на членове на Сдружението.

Според чл.26 т.13, във функциите на Общото събрание се включва разглеждането на жалби, подадени от членовете на Сдружението.

При анализа на така посочените разпоредби от Устава на Сдружение „Ловно-рибарско дружество Елен“ се достига до несъмнения за съда извод, че липсва правна възможност член на Сдружението да обжалва пред съд решение, взето от Управителния съвет, включително и такова, водещо до изключването му от Сдружението. Въпреки липсата на изрична клауза, от тълкуването на различните разпоредби в тяхната взаимна връзка и логика, несъмнено е, че правилата на дружеството предвиждат решението на УС да бъде оспорено с жалба пред Общото събрание, като висш ръководен негов орган (чл.25 ал.1) и едва ако то бъде потвърдено, пред съда да се обжалва само решението на Общото събрание.

Тази двустепенна система на обжалване не само, че не е в противоречие с правилата на ЗЮЛНЦ, но и е в пълен синхрон с императивната разпоредба на чл.22 ал.3 от същия закон, според която когато уставът на сдружението предвижда изключването на членове да става по решение на управителния съвет или на друг орган на сдружението, това решение може да се обжалва пред общото събрание.

Настоящият ищец не само, че не твърди да е обжалвал решението на УС за изключването му пред Общото събрание, но и изрично заявява, че не е сторил това. След като не е спазил предвидения в Устава и в чл.22 ал.3 от ЗЮЛНЦ ред, ищецът не е активно процесуално легитимиран да предяви иска по чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ, тъй като с този, конститутивен по естеството си, иск 2 може да се търси защита само срещу незаконосъобразни и противоречащи на устава решения на общото събрание на сдружението. Решенията на УС подлежат на обжалване пред ОС – в този смисъл е както чл.22 ал.3, така и чл.25 ал.5 от ЗЮЛНЦ. Съдебната практика е последователна в разбирането, че за разлика от уредбата на търговските дружества, законодателят не предвижда възможност за защита по исков ред срещу решенията на другите органи на сдруженията с нестопанска цел, извън тези на ОС, като правилото, уредено в чл.71 от ТЗ, даващо възможност за извършване на съдебен контрол на всеки акт на орган на търговско дружество, засягащ членствени права, не намира приложение за сдруженията с нестопанска цел, за които се прилага ЗЮЛНЦ.