Определение № 2085 от 24.07.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2085 гр. София, 23.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Иво Д. като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20238002900675 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ПИРИН БМК” ЕООД, представлявано от адв. А. М., срещу решение № 827 от 29.12.2022г. по гр.д. № 663/2022г. на САС, 6 състав, с което е потвърдено решение № 260099 от 06.01.2022г. по гр.д. № 6882/2019г. на СГС, ГО, I-13 състав. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от „Пирин БМК“ ЕООД - гр. Перник срещу „Електрохолд продажби“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД/ искове с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 100 000 лева - част от общо дължима сума 2 670 000 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от недобити и непродадени 20 000 т. въглища на трето лице поради неправомерно недоставяне на електрическа енергия за периода от 16.03.2018г. до 23.11.2018г., и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 11 972.22 лева - част от общо дължимата сума 319 658.34 лева, представляваща законна лихва за забава на плащането по главницата за периода от 21.03.2018г. до 27.05.2019г.; „Пирин БМК“ ЕООД е осъдено да заплати на „Електрохолд продажби“ ЕАД на основание чл.327, ал.1 ТЗ сумата 235 739.79 лева, представляваща стойността на доставена, но неплатена електрическа енергия за периода от 24.07.2018г. до 30.06.2019г., ведно със 1 законната лихва от 22.07.2019г. до окончателното й изплащане, и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 4 594.36 лева, представляваща законна лихва за забава на плащането по главницата за периода от 01.05.2019г. до 19.07.2019г.

Подадена е и частна касационна жалба от „ПИРИН БМК” ЕООД, представлявано от адв. А. М. срещу въззивното решение в частта му, имаща характера на определение, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 263827 от 03.06.2022г. по гр.д. № 6882/2019г. на СГС, ГО, I-13 състав, с което е оставено без уважение направеното от касатора искане по чл.248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения за незаконосъобразност и небоснованост на извода на въззивния съд за наличие на договорно правоотношение между страните по продажба на електроенергия, като сочи, че от една страна, в Закона за енергетиката е предвидена писмена форма за действителност на такъв договор, а от друга страна, липсва постигната от страните уговорка относно същественото му съдържание. Твърди, че в случая не е изразил воля да ползва електрическа енергия по договор с ответното дружество нито изрично, нито с конклудентни действия. Поддържа, че предявеният насрещен иск е недоказан и по размер и оспорва като незаконосъобразен извода на въззивния съд, че са налице редовно въведени в експлоатация СТИ. Намира за неправилен и извода на въззивния съд по отношение на сключения с „Комет инвест” ЕООД договор за продажба на въглища поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила с оглед неуказано както от първоинстанционния, така и от въззивния съд разпределение на доказателствената тежест за установяване на датата на сключване на този договор. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси:

1. Дължими ли са исковите суми на договорно основание /чл.327 ТЗ/ за процесните обекти на ниво средно напрежение при липса на сключен договор за продажба на електрическа енергия с ЧЕЗ в качеството му на доставчик от последна инстанция?

2

2. Необходима ли е писмена форма за действителността на договор за продажба на електрическа енергия за небитови нужди между крайния потребител и доставчик от последна инстанция?

3. Необходима ли е писмена форма за доказване на договора за продажба на електроенергия за небитови нужди между краен потребител и доставчик от последна инстанция?

4. Може ли да се счита за сключен договор за продажба на електроенергия за небитови нужди между краен потребител и доставчик от последна инстанция при липса на изразено чрез конклудентни действия /напр.частични погашения на задължения или осчетоводяване на фактурите/ съгласие от страна на длъжника?

5. Длъжен ли е въззивният съд да укаже на страната, че ще приеме за недоказана датата и истинността на съдържанието на частен документ, в случай че не ангажира допълнителни доказателства в тази насока, с оглед уредения в чл.7 ГПК основен принцип на служебно начало в гражданския процес, който задължава съда да информира страните във връзка с предоставените им от закона процесуални права и задължения, включително да ги уведомява за последиците от неизпълнение на конкретни указания?

6. Необходимо ли е изявление от собственика на имота, че е съгласен правата на потребител на електроенергия да бъдат упражнени от заявител, притежаващ качеството концесионер, след сключване на концесионен договор?

Касаторът твърди, че първи, втори, четвърти и шести въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Твърди, че трети въпрос е решен в противоречие с решение № 546 от 23.07.2010г. по гр.д.

№ 856/2009г. на ВКС, четвърти въпрос е решен в противоречие с определение № 708 от 02.11.2011г. по т.д.№ 82/2011г. на ВКС, II т.о., а пети въпрос е решен в противоречие с определение № 86 от 07.02.2023г. по ч.т.д. № 2714/2022г. на ВКС, I т.о.

В частната си касационна жалба касаторът поддържа, че обжалваният акт е постановен при неспазване на законоустановената форма и в противорчие с процесуалните правила, тъй като съдът се е произнесъл едновременно с определение по чл.248 ГПК и с решение в един акт и с един диспозитив. Сочи, че диспозитивите на различните видове актове имат 3 различно съдържание, като всеки един от тях има свои характеристики и самостоятелно значение, както и самостоятелен ред за обжалване. Намира, че с оглед предмета на производствата по въззивната жалба и по частната жалба срещу първоинстанционното определение по чл.248 ГПК е недопустимо да се извърши служебно съединяване по реда на чл.213 ГПК на двете производства, поради което съдът е следвало да раздели двете производства и да се произнесе с отделни актове. Твърди, че е налице обусловеност на производството по същество на спора от частното производство по чл.248 ГПК. Поддържа още, че липсват доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение, както и че определението на въззивния съд е немотивирирано. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:

1. Допустимо ли е в хипотезата на подадена частна жалба срещу определение по чл.248 ГПК и въззивна жалба срещу решението по съществото на спора съдът да се произнесе по двете жалби с един акт – решение, в чийто диспозитив се съдържа едновременно и определение?

2. Когато е подадена частна жалба срещу определение по чл.248 ГПК и въззивна жалба срещу решението по съществото на спора, налице ли е обусловеност на двете производства като основание за спиране на едното от тях по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК?

3. Ако отговорът на този въпрос е положителен, то кое от двете производства е обуславящо и кое – обусловено?

4. В случай че не е налице основание за спиране, то не следва ли съдът да се произнесе първо по спора с предмет по чл.248 ГПК /т.е. процесуалноправния спор/ и след това по съществото на спора /т.е. материалноправния спор/?

5. Следва ли при наличие на няколко самостоятелни производства, приключващи с различни по вид и характер актове, съдът да постанови самостоятелен акт и отделен диспозитив за всяко едно от тях?

Ответникът „Електрохолд Продажби” ЕАД, представляван от юрисконсулт Весела Иванова и адв. Емилиян Димов, оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно 4 обжалване и излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Представя и отговор на частната касационна жалба, в който поддържа, че не е налице основание за допускане на касационен контрол на въззивното определение и излага съображения за неоснователност на частната касационна жалба.

Третото лице – помагач „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/, представляван от юрисконсулт Лора Топалова, оспорва касационната жалба, като излага съображения за нейната неоснователност и за липсата на основания за допускане на касационен контрол.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е посочил, че предявеният от „Пирин БМК“ ЕООД иск за ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност на ответника в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД е основан на твърдението, че в резултат на бездействието на негови служители, изразило се в непредприемането на необходимите фактически и правни действия за сключването на договор за продажба на електроенергия на обекта, в който ищецът извършвал дейност по добиването на въглища, последният не изпълнил задълженията си по договор за продажба на въглища, от което за него произтекли имуществени вреди претърпяна загуба в размер на 2 670 000 лева, без включен ДДС. Приел е, че представените от ищеца за доказване на претърпените загуби договор за продажба на въглища и споразумение, с което страните са се съгласили да прекратят действието му поради невъзможността той да бъде изпълняван от продавача заради несключен договор за доставка на електроенергия с ответника, са своевременно оспорени от ответника както относно датата на тяхното съставяне, така и относно верността на изявленията, които се съдържат в тях. Намерил е, че страна в процеса, която не е участвала в съставянето на частен документ и не се явява трето по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК лице, може да оспорва датата на съставянето му, като последната следва 5 да бъде установена с други доказателствени средства и доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. Отбелязал е, че ищецът е този, който извлича за себе си благоприятни правни последици от обсъжданите документи, но той не е представил никакви убедителни доказателства, които да установяват датата на съставянето им, нито верността на изявленията в тях. Приел е, че това е достатъчно да разколебае категорично достоверността им и да породи обосновано предположение, че са били съставени, за да бъдат използвани в процеса с цел установяването на изгодни за страната факти. В подкрепа на такъв извод е отбелязал и факта, че страните по договора за продажба от 21.03.2018 г. са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 2 от ДРТЗ, тъй като „Комет Инвест“ ЕООД е едноличен собственик на капитала на „Пирин БМК“ ЕООД, поради което може да се приеме, че в качеството им на продавач и купувач по договора са уговорили в него „условия, различни от обичайните“. Поради това е достигнал до извод, че датата на съставянето и верността на съдържанието на обсъдените частни документи е опровергана и те не се ползват с отредената им в чл.180 ГПК доказателствена сила, с оглед на което не установяват валидно възникнало облигационно правоотношение, задължаващо ищеца да произведе и продаде на своя контрахент определено количество въглища на посочената цена, нито прекратяването на действието му поради причината, отразена в споразумението от 22.01.2019 г.