Определение № 3659 от 14.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3659 гр. Варна, 14.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501506 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 4560/17.06.2026 г. на „Ти Би Ай Банк” ЕАД срещу Разпореждане № 1788/05.06.2026 г. по ч.г.д. № 449/2026 г. по описа на Районен съд – Провадия, в частта, в която е отхвърлено заявление с вх. № 4055/01.06.2026 г., подадено от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу А. З. Т. за главница за разликата над 108,99 евро до пълния заявен размер от 139,13 евро, за 38,39 евро - договорна възнаградителна лихва за периода о т 25.05.2025 г. до 25.04.2026 г.; за 38,64 евро - обезщетение за забава за периода о т 25.05.2025 г. до 14.05.2026 г. и за пълния размер на претендираните разноски.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част. Поддържа се, че сключването на застраховката не е задължително условие за получаването на кредита, като цитира конкретни клаузи от договора за кредит, а кредитополучателят сам е пожелал ползването на тази допълнителна услуга, като тя е предоставена при сключване на отделно договорно правоотношение договор за застраховка и застрахователната премия е цената на предоставената застрахователна услуга. Излага доводи, че застрахователната премия не е част от общите разходи по кредита, тъй като представлява допълнителен финансов ресурс (главница). Сочи, че бА.та е финансирала застрахователната премия и я е платила от името и за сметка на кредитополучателя, като при отказ от застраховката застрахователната премия се възстановявала на потребителя и той можел да се разпорежда с нея, но условията по договора за кредит оставали непроменени. Описват се ползите за потребителя от сключване на договора за застраховка, както и процеса на кандидатстване, като потребителят имал възможност сам да „включва“ или „изключва“ допълнителната услуга. Оспорва извода на заповедния съд, че потребителят не е бил наясно и не е бил съгласен с параметрите на договора. Счита, че заповедният съд е достигнал до различни правни изводи, излагайки противоречащи на закона доводи и съображения, както и такива, които биха могли да са предмет на установяване и обсъждане в исково производство, но не подлежат на индивидуално изследване и самостоятелно доказване във формалните и фиксирани рамки на заповедното производство. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК в цялост, както и за 1 присъждане на сторените съдебни разноски в настоящото производство.

По допустимостта:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по ч.гр.д. № 449/2026 г. Районен съд – Провадия е образувано по заявление на „Ти Би Ай Банк” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника А. З. Т. за следните суми: 139,13 евро, представляваща изискуема главница договор за потребителски кредит № 7053684644/21.01.2025 г., 38,39 евро - договорна възнаградителна лихва за периода от 25.05.2025 г. до 25.04.2026 г. и 38,64 евро - обезщетение за забава за периода от 25.05.2025 г. до 14.05.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 01.06.2026 г. до окончателното изплащане на задължението.

За да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение в обжалваната част районният съд е приел, че сумите по въпросната застраховка са включени изначално в дължимите по договора за кредит суми, като част от дължимата главница и липсват доказателства за предоставена възможност на потребителя да заяви приема ли или се отказва от сключването на застраховка, респ. заплащането на застрахователна премия.

Тези компоненти не са били включени в ГПР, а тяхното включване би обосновало негов размер, различен от посочения в договора, което влиза в колизия с императива на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което влече недействителност на договора за кредит, на основание чл. 22 ЗПК, като съгласно чл. 23 ЗПК потребителят връщал чистата стойност на кредита.

Преценявайки основателността на подаденото заявление съдът на първо място прави проверка за неговата редовност от външна страна, ръководейки се както от положителните предпоставки, визирани в чл. 410, ал. 1 ГПК, така и следи за липсата на отрицателните такива, предвидени в чл. 411, ал. 2 ГПК, като такава преценка се прави и когато е подадено заявление за издаване заповед за изпълнение за вземане, основаващо се на документ, предвиден в чл. 417 ГПК. Тъй като се касае за договор за потребителски кредит, то приложение следва да намерят правилата на ЗПК, доколкото не са налице изключенията по смисъла на чл. 4 от същия закон.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК изрично вменява на съда задължение да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, съответно дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.

В процесния договор за кредит е посочен размер на ГПР от 58,41%.

Същевременно от чл. 7.1 от договора е видно, че в общия размер на кредита (322,51 лв.) освен предоставения кредит от 300 лв. е включена и сумата от 22,51 лв. застрахователна премия по застраховка Bank 66+ Защита на кредита. От твърденията на заявителя, а и видно от инкорпорирания в договора погасителен план, следва, че застрахователната премия, макар и да не е посочена като задължително условие за отпускане на кредита, е включена като част от главницата, а оттам в месечните погасителни вноски, като по този начин кредиторът получава и възнаграждение под формата на договорна лихва върху застраховката, което води до допълнително 2 оскъпяване на кредита. Доколкото обаче застраховката има за цел да обезпечи кредитора по договора за кредит, то несъмнено същата съставлява разход по кредита и следва да се отчита при изчисляването на ГПР. В Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити не е отразено, че като разход следва потребителят да заплати застрахователна премия. След като застраховката не е включена в ГПР като разход, то това създава невярна представа у потребителя за точната стойност на разходите по кредита и има за последица скрито оскъпяване на кредита, като по този начин се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В този смисъл е и даденото задължително тълкувание в Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C-714/22.

Невключването в ГПР на всички действителни разходи обосновава извод за противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което влече недействителност на сключения договор за потребителски кредит съгласно чл. 22 ЗПК.

В този случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита на основание чл.

23 ЗПК.

По тези съображения съставът на въззивния съд приема, че разпореждането на Районен съд – Провадия в обжалваната му част е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед неоснователността на частната жалба, разноски в полза на частния жалбоподател не се присъждат.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1788/05.06.2026 г. по ч.г.д. № 449/2026 г. по описа на Районен съд – Провадия, в частта, в която е отхвърлено заявление с вх. № 4055/01.06.2026 г., подадено от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу А. З. Т., ЕГН **********, за главница за разликата над 108,99 евро до пълния заявен размер от 139,13 евро; за 38,39 евро договорна възнаградителна лихва за периода от 25.05.2025 г. до 25.04.2026 г.; за 38,64 евро - обезщетение за забава за периода о т 25.05.2025 г. до 14.05.2026 г. и за пълния размер на претендираните разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3