Решение № 254 от 29.07.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Сливен, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Галина Едр. Пенева като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно наказателно дело № 20242230200481 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от В. В. П. с ЕГН ********** от гр.

Сливен, против НП № 24-0804-001538 от 28.02.2024 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ - Сливен, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР са отнети общо 18 контролни точки. Моли да се отмени наказателното постановление в частта, в която са наложени административни наказания на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата, моли да се отмени наказателното постановление в обжалваните части и претендира направените по делото разноски.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. не изпраща

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за 1 установено следното от фактическа страна:

На 31.01.2024 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 1200365 против жалбоподателя за това, че на 31.01.2024 год. в 22,09 часа в гр. Сливен, бул. „Бургаско шосе” до Респект Ауто с посока на движение центъра на гр. Сливен управлява товарен автомобил „Рено Канго” с рег.

№ *****, собственост на „Р.С.“ ЕООД, като при извършената полицейска проверка се установило, че водачът допуснал следните нарушения: 1. Движи се с незначителна техническа неизправност на МПС, а именно неосветена задна регистрационна табела; 2.

Използва мобилен телефон като го държи с дясна ръка и гледа в екрана по време на движение; 3. Водачът не използва обезопасителен колан по време на движение, с който МПС е оборудвано; 4. Не представя пожарогасител и 5. Не представя светлоотразителен триъгълник. В акта било посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 104а от ЗДвП, чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и чл. 139, ал. 2, т.

1 от ЗДвП. В графата за обяснения и възражения водачът е записал „Имам възражения“.

Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 31.01.2024 год. (л. 10 от делото).

Въз основа на акта било издадено процесното НП № 24-0804-001538 от 28.02.2024 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл.

104а от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР били отнети 18 контролни точки. В НП било отразено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в движението. НП било връчено лично на жалбоподателя на 18.03.2024 год. (л. 9 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК. В разпоредбите на чл. 314, ал. 1 и ал. 2 от НПК е предвидено, че въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните; както и че въззивната инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това. В настоящия случай се касае за въззивно 2 производство по своя характер и съдът следва да провери изцяло законосъобразността на издаденото НП независимо от основанията посочени в жалбата и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В хода на съдебното дирене по настоящото дело не беше оборена доказателствената сила на съставения АУАН относно констатираните нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и чл.

139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, а именно че автомобилът се е движил с незначителна техническа неизправност (не осветена задна регистрационна табела) и същият не е бил оборудван с пожарогасител и светлоотразителен триъгълник. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и следва да понесе предвидената в ЗДвП административнонаказателна отговорност. Размерът на наложените административни наказания на жалбоподателя са в предвидения от закона размер и отговарят в пълна степен на вината и на допуснатите нарушения. Ето защо съдът намира, че следва да потвърди издаденото НП в тази му част като законосъобразно и обосновано.

По отношение на нарушенията по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 104а от ЗДвП съдът намира, че не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на извършени от жалбоподателя административни нарушения, като въззиваемата страна не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на посочената в акта и в НП дата жалбоподателят е управлявал процесното МПС, което било спряно за проверка, като в автомобила са се намирали жалбоподателят и неговата съпругата. Не се установява по несъмнен начин, че водачът не е бил с поставен обезопасителен колан по време на движението на автомобила. Видно от показанията на актосъставителя, същият е забелязал, че водача няма поставен обезопасителен колан едва след спирането на автомобила, като в този смисъл са и показанията на свидетеля по акта, че към момента на проверката водачът нямал поставен обезопасителен колан. В настоящия случай проверката е извършена в 22,09 часа, т.е. в тъмната част на денонощието и от показанията на свидетеля по акта се установява, че в движение нямало как да види дали има колан, тъй като било много тъмно.

Следователно в хода на съдебното дирене доказателствената сила на съставения акт беше оборена и не беше доказано по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят не е бил с поставен обезопасителен колан по време на движението на автомобила.

В хода на съдебното дирене беше оборена й доказателствената сила на съставения акт относно посоченото нарушение на чл. 104а от ЗДвП. В своите показания свидетел П.а заявява, че тя е държала телефона в автомобила, тъй като правила запис на една песничка. В същото време показанията на актосъставителя и свидетеля по акта са противоречиви.

Свидетеля по акта от една страна твърди, че нямало как да види през двете коли, но водачът с нещо се разсейвал, което светело, а от друга - че имало светещо устройство в ръката на водача, но не знае в коя ръка. В същото време според актосъставителя водачът държал 3 телефона с лявата ръка, което пък противоречи на отразеното в АУАН, че водачът използвал мобилен телефон, като го държал с дясната ръка и гледал в екрана. С оглед на гореизложеното съдът намира, че не се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е използвал мобилен телефон по време на управлението на процесния автомобил.

В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия орган и недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на наказателното постановление. При тази неустановеност въобще на извършване на административни нарушения по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 104а от ЗДвП, виновно от жалбоподателя, наложените наказания са неоснователни и съдът следва да отмени атакуваното НП, в тази му част като незаконосъобразно и необосновано.

В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл.

63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 400,00 лева. По делото е представен Договор за правна помощ и адвокатско пълномощно (л.

8 от делото) за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, поради което съдът намира, че възражението на въззиваемата страна срещу размера на разноските, посочено в придружителното писмо (л. 2 от делото), е неоснователно и съдът следва да присъди разноски в размер на 400,00 лева.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0804-001538 от 28.02.2024 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ - Сливен, в частта с което на В. В. П. с ЕГН ********** от гр. Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в 4 размер на 50,00 лева на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева на основание чл.

185 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.