Решение № 1030 от 09.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1030 гр. Пловдив, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330103091 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Д. Г. Р., ЕГН **********, с адрес ******, против „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД с ЕИК:202376220, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.“Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6, и „Кредит Гаранция“ ЕООД с ЕИК: 201281666, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Манастирска“ № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2, с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на първия ответника да заплати на ищцата сумата от 5,11 евро, с левова равностойност от 10 лева недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит тип кредитна линия А1 Бърз кредит № ****** от ******г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане; както и за осъждане на втория ответник да й заплати сумата от 10,22 евро, с левова равностойност от 20 лева недължимо платена по клауза за поръчителство по договор за възлагане на поръчителство № ****** от ******г, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

На основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на предявения осъдителен иск срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, чрез увеличаване размера на същия от 5,11 евро, с левова равностойност от 10 лева, на сумата от 17,32 евро, с левова равностойност от 33,88 лева, както и изменение на предявения осъдителен иск срещу „Кредит Гаранция“ ЕООД от 1

10,22 евро, с левова равностойност от 20 лева, на сумата от 63,69 евро, с левова равностойност от 124,56 лева.

Предвид ноторния факт за смяна на националната валута в Република България на дата 01.01.2026 г. от лева в евро и с оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми, присъдени с настоящото решение са посочени в евро. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, то навсякъде в мотивите, както и в диспозитива на настоящото решение, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит тип кредитна линия А1 Бърз кредит № ****** от ******г. за заемна сума от 400 лева/204,52 евро и общо дължима сума от 433,88 лева/221,84 евро за периода: 22.03.2022г. до 12.06.2022г. Допълнително било договорено и обезпечение, като за целта бил сключен договор за възлагане на поръчителство от същата дата с дружество „Кредит Гаранция“ ЕООД, на което се дължало възнаграждение от 128,44 лева/65,67 евро за предоставеното поръчителство. Сочи, че сумите по договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство била изплатена изцяло на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД съгласно погасителния план по договора. Твърди се, че Договорът за кредит е потребителски по смисъла на чл. 9 ЗПК и същият бил недействителен основание чл. 22 от ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й е добрите нрави. Същевременно се сочи, че в договора не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите и липсвала яснота относно начина на формиране на същия, респ. на общо дължимата сума по кредита.

Нищожна била е клаузата за възнаграждение на поръчителя също поради противоречия с добрите нрави и прекомерност. Клаузата за поръчителство била недействителна още заради това, че с нея се създавали задължения, обхванати от ГПР и по този начин се надвишавал лимитът по чл.19, ал.4 ЗПК ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.

Поръчителството нарушавало още чл. 71 ЗЗД и чл. 33 ЗПК. С оглед на недействителността процесните клаузи, а и на двете сделки – по договора за кредит и този за предоставяне на поръчителство, се иска връщане на неоснователно платите суми по клауза за възнаградителната лихва на дружество „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и по клауза за възнаграждение на поръчителя „Кредит Гаранция“ ЕООД.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е депозирало писмен отговор, с който признава изцяло 2 предявения срещу него иск. Моли да не бъдат възлагани разноски в него тежест предвид признанието на иска и доколкото счита, че не е дал повод за завеждане на делото. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцовата страна.

При предоставената му възможност и другия ответник „Кредит Гаранция“ ЕООД е депозирал писмен отговор, с който също признава изцяло предявения срещу него иск. Моли да не бъдат възлагани разноски в него тежест предвид признанието на иска и доколкото счита, че не е дал повод за завеждане на делото. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцовата страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно в настоящото производство, че между ищцата и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит тип кредитна линия А1 Бърз кредит № ****** от ****** г., както и че е сключен между Д. Р. и „Кредит Гаранция“ ЕООД процесния Договор за възлагане на поръчителство от ******г., при параметрите посочени в исковата молба.

В тази връзка по делото е представено и копие от въпросния договор за потребителски кредит, с който на ищцата е предоставен паричен заем размер от 400 лева/204,52 евро, при фиксиран ГЛП по заема – 40 %, и посочено ГПР от 49,02 %. Наличен по делото е и Договор за възлагане на поръчителство от ******г, сключен между ищцата Р. и „Кредит Гаранция“ ЕООД, с който дружеството се е задължило срещу възнаграждение от 128,44 лева/65,67 евро, за което не се спори, да стане поръчител по Договор за потребителски кредит № ****** от ****** г. Уговорено е в Договора за възлагане на поръчителство, че ако поръчителят изпълни задълженията по договора за заем, то същият има право да поиска от потребителя/заемателя да му възстанови платена за погасяване на задълженията по кредита сума.

По делото е изслушано заключение по ССчЕ, вещото лице по която посочва, че при извършените от ищцата плащания по договора за кредит общо 433,88 лв. /221,84 евро, и по договора за предоставяне на поръчителство – 124,56 лв./ 63,69 евро, след покриване на главницата по кредита са налице следните остатъци: 33,88 лв./ 17,32 евро за възнаградителната лихва на кредитора, и 124,46 лв./ 63,69 евро – възнаграждение за поръчителя.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Между ищцата Д. Р. и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за потребителски кредит тип кредитна линия А1 Бърз кредит № ****** от ****** г., при което ищцата има качеството на кредитополучател. За обезпечаване задълженията по този договор между Р. и „Кредит Гаранция“ ЕООД е сключен Договор за възлагане на поръчителство от ****** г. И при двата договора ищцата Р., в качеството си на потребител, се ползва със закоустановената потребителска закрила, паради 3 което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

Предвид изложеното е за отбелязване, че съдът споделя съображенията в исковата молба за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, като в тази насока се отчете следното. Двата договора – за кредит и за поръчителство, са неразривно свързани, доколкото втория обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността на заемното правоотношение – последното се явява негово основание. Освен това заплащането на дължимите суми по договорите се осъществява едновременно и същите се превеждат само на едно от дружествата – заемодателя „Изи Асет Мениджмънт” АД. При това положение съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция (поръчителство) представлява разход по кредита, който неправилно не е бил отчетен като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. При съобразяване с тази легална дефиниция съдът приема, че разходите по обезпечението е трябвало да се включат в ГПР по кредита, предвид че процесния договор за предоставяне на поръчителство и възнаграждението по него са пряко свързани със заемния договор. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора за кредит -тя не е в размер на 433,88 лв./221,84 евро, защото същата се завишава с възнаграждението за поръчителство от 124,56 лв./ 63,69 евро, което надхвърля 1/4 от чистата стойност на кредита.

Налице е заблуждение и относно реалните разходи по кредита, които кредитополучателят ще направи – нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. Последното води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.

В тази връзка за нищожен се намира и договорът за предоставяне на гаранция (поръчителство), тъй като същият се явява лишен от основание, предвид нищожността на кредитна сделка, която той обезпечава и във връзка с която е сключен. В случая липсва необходимостта от възникване на правоотношението по договора за поръчителство. Последният е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото сключване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника отговорността за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл. 5 от Договора). Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява 4 безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация на една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен, като лишен от основание за неговото сключване.

С оглед на горното и по силата на чл. 23 ЗПК по договора за кредит ищеца дължи единствено чистата стойност на кредита, а именно сумата в размер на 400 лева/204,52 евро равна на уговорената и усвоена главница.

Платеното на ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД в повече се явява лишено от основание. В случая това е сумата от 33,88 лв./ 17,32 евро по клаузата за възнаградителна лихва. Предвид нищожността и на договора за предоставяне на поръчителство, без основание се явява и всичко получено от „Кредит Гаранция“ ЕООД по този договор. Установява се, че това е сумата от 124,56 лв./ 63,69 евро по клауза за възнаграждение на поръчителя.