Определение № 1302 от 28.05.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1302 гр. София, 17.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20238002901860 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. М., наследник по закон на И. М. И., срещу решение № 942 от 10.07.2023г. по в.гр.д. № 61/2023г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 74 от 21.09.2022г. по т.д. № 33/2022г. на Окръжен съд – Враца за отхвърляне на предявения от И. М. И. срещу Гаранционен фонд осъдителен иск по чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди при пътнотранспортно произшествие от 17.12.2020г. над размера от 5 000 лева до пълните претендирани 35 000 лева, със законната лихва от 12.11.2021г. до окончателното плащане. В останалата част – за присъждане на сумата от 5 000 лева обезщетение решението на Окръжен съд – Враца не е било обжалвано и е влязло в сила.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа на чл. 52 от ЗЗД и е изключително занижено. То не кореспондира 1 с вида и характера на получените от И. М. И. травматични увреждания, периода на лечение и възстановяване, съпътстващите физически болки, страдания и неудобства, затруднения и негативни промени в ежедневието. Не са били отчетени всички релевантни обстоятелства, които обуславят размера на претърпените вреди. В решението си въззивният съд бланкетно е посочил, че взема предвид указанията, дадени в т. 11 от ППВС 4/1968г., но от оскъдните мотиви, касаещи размера на дължимото обезщетение, става ясно, че реална преценка не е направена. Обезщетението не е съобразено със социалноикономическата обстановка в страната. По делото е останало недоказано възражението за съпричиняване. Не е доказано, че не е било налице съгласуване между водачите на двете МПС.

Касаторът иска въззивното решение в обжалваната част да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, като се присъдят допълнително 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортното произшествие, със законната лихва върху сумата, считано 12.11.2021г. до окончателното изплащане.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото материалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1.) При определяне на справедливия размер на дължимо обезщетение за неимуществени вреди – телесни увреждания и съпътстващите ги физически болки и страдания, следва ли съдът подробно да се аргументира кои са конкретните обстоятелства, които взема предвид при определяне на размера на обезщетението или е достатъчно само да се отбележи, че определени обстоятелства са взети предвид, без да се прави подробен анализ? Възрастта и 2 здравословното състояние на пострадалия към момента на настъпване на вредите взема ли се предвид?

2.) Кои са критериите, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на деликт?

3.) Освен броя и вида на получените травми, при определяне на размера на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на деликт, следва ли съдът да вземе предвид и продължителността на болките и страданията, търпени от ищеца, последиците от травмите и продължителността на проведеното лечение, необходимостта на пострадалия да ползва чужда помощ в ежедневието си, трайната промяна в начина му на живот?

Относно въпросите касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е постановено в противоречие с ППВС № 4/68г.

4.) В случаите, в които ответникът въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадал при ПТП, следва ли страната, направила възражението, да проведе пълно и главно доказване на възражението за съпричиняване или тежестта на обратно доказване тежи върху ищеца? Следва ли доказването да се приеме за безспорно осъществено от страна на съда, при положение че не са събрани доказателства за осъществяването му от пострадалия?

5.) При направено възражение за съпричиняване коя страна по делото следва да докаже, че пострадалият е допринесъл да настъпване на вредите – страната, направила възражението за съпричиняване или пострадалият ищец следва да обори възражението?

6.) Как се разпределя съотношението, в което всеки един от двамата участници в ПТП е допринесъл да настъпване на вредоносния резултат?

7.) При определяне на степента и размера на съпричиняването при настъпило ПТП от значение ли са видът и характерът на нарушенията на всеки един от участниците в движението?

Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 78 от 10.07.2014г. по т.д. № 1982/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 169 от 28.02.2012г. по т.д. № 762/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 117 3 от 08.07.2014г. по т.д. № 3540/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 33 от 04.04.2012г. по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

От насрещната страна по жалбата Гаранционен фонд е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК. Според страната не са налице предпоставките за допускане на жалбата до касационно разглеждане. Формулираните въпроси не отговарят на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК. По същество жалбата се оспорва като неоснователна. От въззивния съд са взети предвид всички обстоятелства от значение за определянето на обезщетение за действително причинените и реално доказани неимуществени вреди, както и правилно е било отчетено съпричиняване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът приема следното:

За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, съставът на Апелативен съд – София е приел от фактическа страна, че с оглед частичното влизане в сила на решението на Окръжен съд - Враца в осъдителната му част следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите на фактическия състав на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ – причиняване на телесни повреди на ищеца при пътния инцидент на 17.12.2020г. по причина на противоправно и виновно поведение на неиденифициран водач. Предметът на въззивен контрол, според състава на Апелативен съд – София, се е свеждал до размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди и наличие или не на принос от страна на пострадалия.

За адекватно обезщетение за случая е била приета сумата от 10 000 лева.

4

Съдът е посочил, че е съобразил всички обстоятелства, продължителността на периода, през който ищецът е търпял болки и страдания, възрастта му, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП, лимитите на отговорност, като и съдебната практика за подобни случаи, и стига да извод, че такава сума адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди. В тази връзка въззивният е изложил още, че от изслушаното в първоинстанционното производство заключение на съдебномедицинската експертиза се е установило, че в резултат на произшествието ищецът е получил счупване на горния край на лява лъчева кост с изкълчване на главичката на същата, за което е претърпял оперативно ортопедично лечение. Продължителността на оздравителния период е била 5-6 месеца. При извършения преглед към момента на експертизата не са били налице остатъчни явления и ищецът е бил напълно възстановен. Също съгласно въззивният съд от показанията на свидетеля Ц. В., доведена дъщеря на ищеца, се е установявало, че в деня на инцидента видяла, че той седи в колата и плаче, като обяснил, че си счупил ръката и я помолил да го закара в болница в гр. Враца. След извършената операция и прибирането му вкъщи имал нужда от непрекъснати грижи за преобличане, къпане и хранене.

Ищецът лежал 4 месеца и не можел да се обслужва сам. В този период изпитвал силни болки и ежедневно вземал течен аналгин. Понастоящем ищецът се обслужвал сам, но не бил толкова подвижен. Ръката му се подувала на мястото на операцията и в китката, при рязка промяна на времето изпитвал болки.

Според въззивният съд сумата от 10 000 лева е подлежала на намаляване с 50%, или дължими на ищеца са били 5 000 лева. Това е защото е налице съпричиняване от него на пътния инцидент. Относно механизма на произшествието, въз основа на заключението на съдебната автотехническа експертиза, въззивният съд е изложил, че управляваният от ищеца лек автомобил с рег. № ВР 9553 ВТ е предприел пътуване от с. Селановци към гр.

Оряхово и навлизайки в града, пред бившето ДАП – Оряхово, двигателят на автомобила прекъснал няколко пъти и угаснал поради липса на гориво.

Водачът установил автомобила близо до десния край на платното за движение, извадил буксирно въже от багажника и останал в очакване някой да спре и да го изтекли до близката бензиностанция. Спрял лек автомобил с неизвестна марка и модел, от който непознат мъж предложил да даде нужната помощ.

5

Ищецът свързал единия край на буксирното въже към задната част на неизвестния автомобил, който бил на разстояние около три метра, след което отишъл и клекнал пред своя автомобил, като направил опит да закачи другия край на буксирното въже към него. В същия момент водачът на неидентифицирания автомобил внезапно го привел в движение напред, в резултат на което буксирното въже рязко се опънало и издърпало тялото на ищеца, завъртайки го в посока обратна на въртенето на часовниковата стрелка. Ищецът загубил равновесие и паднал върху платното за движение, при което притиснал и наранил горния си ляв крайник. Извикал силно.

Другият водач спрял, откачил буксирното въже и напуснал местопроизшествието в посока към центъра на гр. Оряхово. От техническа гледна точка, според заключението, причина за настъпване на произшествието е било внезапното привеждане в движение на неидентифицирания автомобил, без водачът да се увери, че действията по прикачване на двата автомобила с буксирно въже са завършени и водачът на задния (дърпания) автомобил се е качил в него и е заел мястото си.

Произшествието е било предотвратимо от страна на ищеца, ако е използвал пътна помощ или е бил уговорил с непознатия мъж начин на сигнализиране при възникнал проблем. Според въззивния съд, възприел заключението на съдебната автехническа експертиза и в тази част, от ищеца е била нарушена императивната разпоредба на чл. 83, ал. 3 от ЗДвП, според която водачите на теглещото и тегленото моторно превозно средство са длъжни да съгласуват помежду си сигнали за взаимно разбиране по време на движение. Ако такова съгласуване е било налице, то водачът на теглещия автомобил не би предприел внезапно потегляне и телесните увреждания при ищеца не биха настъпили.

В хода на производството пред въззивния съд жалбоподателят И. М. И. е починал. На основание чл. 227 от ГПК като негов правоприемник е била конституирана М. И. М., негова дъщеря и наследник по закон.

При изложените изводи на въззивния съд в решението му първият поставен от касатора въпрос относно задължението на съда при определяне на справедливия размер на дължимо обезщетение за неимуществени вреди – телесни увреждания и съпътстващите ги физически болки и страдания, подробно да се аргументира кои са конкретните обстоятелства, които взема 6 предвид, е въпрос от значение за изхода на конкретното дело (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС). С такива конкретни обстоятелства И. М. И. е обосновал исковата си претенция по чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътния инцидент на 17.12.2020г. и те се поддържат в хода на делото от касатора М. И. М., негов правоприемник, като се прави оплакване, че въззивният съд не се е съобразил с тях.