Решение № 713 от 31.07.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 713 гр. Стара Загора, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20245530101060 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Д. П. М. твърди в исковата си молба, че на *** г. между него и „4 Финанс” ЕООД, ЕИК 202393458, със сегашно наименование „Вивус.БГ“ ЕООД, бил сключен Договор за кредит № **********. По силата на Договора, Д. М. получил в заем сума в размер на 500 лв., която се задължил да върне в срок 30 дни, при лихвен процент 41 % и годишен процент на разходите 49,7 %. В договора било предвидено, че Д. М. следва да заплати такса за експресно разглеждане в размер на 114,53 лв., а общата сума по кредита била в размер на 631,38 лв. На същата дата ***г., между страните бил сключен анекс за допълнителна сума в размер на 600 лв., като общият размер на кредита станал 1 100 лв., срока за издължаване, лихвения процент и ГПР-то се запазили. В анекса от ***г. към Договор за кредит № ********** от ***г. била предвидена такса за разглеждане в размер на 115,12лв., като било посочено, че общата дължима сума по кредита е в размер на 1366,72лв. На ***г. бил сключен нов анекс за допълнителна сума към Договор за кредит № ********** от ***г.

Съгласно анекса от ***г. за допълнителна сума към договора, била отпусната допълнителна сума в размер на 200лв., като общия размер на кредита станал 1300 лв., при лихвен процент 40,97 % и ГПР 49,7 %. В анекса от ***г. към договора била предвидена и такса за експресно разглеждане в размер на 36,14лв., като общата дължима сума по кредита била в размер на 1609,37лв. Във връзка със сключения между страните Договор за кредит № ********** от ***г. и анексите от ***г. и ***г. към него, Д. М. получил извлечение за дължимите по договора суми. В извлечението било посочено, че съгласно договора за кредит и анексите към него, Д. М. дължи връщане на сума в размер на 1609,37лв., от които 1300лв. главница, такса за допълнителна услуга 270,26лв., по която имал отстъпка в размер на 4,47лв., или 1 дължимата такса за допълнителна услуга в размер на 265,79лв. и 43,58лв. дължими договорни лихви. Поради финансови затруднения, Д. М. на 23.06.2020г. сключил допълнително споразумение за изготвяне на погасителен план. Съгласно споразумението към дата 23.06.2020г. дължимите по Договор за кредит № ********** от ***г. суми били както следва: главница в размер на 1300 лв., лихви в размер на 43,58лв., такса за допълнителни услуги 214,03лв., наказателни лихви в размер на 7,28лв. и такса за изготвяне на погасителен план в размер на 70лв. Общото задължение по Договора към 23.06.2020г. било в размер на 1634,89лв. В споразумението от 23.06.2020г. бил посочен и погасителен план, като общото задължение било разсрочено на 12 месечни вноски, всяка от която в размер на 137лв., като първата погасителна вноска била с падеж 21.07.2020г., а последната под номер 12 с падеж 21.06.2021г. Предвид поетото от Д. М. задължение към „4 Финанс” ЕООД, ЕИК 202393458, със сегашно наименование „Вивус.БГ“ ЕООД последния бил извършил следните плащания: на 20.07.2020г. сума в размер на 137лв., на 17.08.2020г. - сума в размер на 140лв., на 25.09.2020г. - сума в размер на 150лв., на 09.11.2020г. - сума в размер на 130лв., на 08.12.2020г. - сума в размер на 128лв., на 23.02.2021г. - сума в размер на 140лв. и на 27.03.2020г. бил погасил изцяло задължението си по Договор за кредит № ********** от ***г., като бил заплатил сума в размер на 809,89лв. Общата сума заплатена на „4 Финанс” ЕООД, ЕИК 202393458, със сегашно наименование „Вивус.БГ“ ЕООД по Договор за кредит № ********** от ***г. била в размер на 1634,89лв. Предвид извършеното погасяване на договора, Д. М. получил Удостоверение изх.№ 18667/ 09.04.2021г. за липса на задължения.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Счита се, че доколкото Договор за кредит № ********** от ***г. е договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следва да не противоречи на добрите нрави.

Санкцията при несъобразяване била посочена в разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ЗЗД, според която били нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби.

Такъв основен принцип била добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като в конкретния случай, ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип била чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се правела от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Сделки, противоречащи на добрите нрави се считали тези, които водят до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третирали икономически слаби участници в 2 оборота, използвал се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай се счита, че е налице имено такова несъответствие, доколкото Д. М. поел задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане и такса за изготвяне на погасителен план по кредита. Счита се, че по отношение на сключения между Д. П. М. и „4 Финанс” ЕООД, ЕИК 202393458, със сегашно наименование „Вивус.БГ“ ЕООД договор за потребителски кредит следва да се прилагат правилата на Закон за потребителския кредит. В ЗПК се сочело изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът можел да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а ал.2 посочвала, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябвало да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

В Договор № ********** от ***г. било предвидено Д. М. да заплати такса за експресно разглеждане в размер на 114,53лв. В Анекс от ***г. към договора било предвидено да заплати такса за експресно разглеждане в размер на 115,12лв. В Анекс от ***г. към Договора било предвидено Д. М. да заплати такса за експресно разглеждане в размер на 36,14лв.

Общата сума дължима от Д. М. за експресно разглеждане била в размер на 270,26 лв., като ответното дружество му правело отстъпка в размер на 4,47 така общо дължимата такса била в размер на 265,79лв. На 23.06.2020г. в допълнителното споразумение към договора, ответникът посочил, че сумата по допълнителната услуга – експресно разглеждане била в размер на 214,03лв. Счита се, че предвидената в договора и анексите към него такса за експресно разглеждане, не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Посочената в договора допълнителна услуга: експресно разглеждане на искането за кредит, по естеството си била свързана с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречала на закона и на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД била нищожна. В §1, т.1 от ДР на ЗПК била предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не било от тази категория. Допълнителни услуги според чл.10а, ал.1 от ЗПК били такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Под „допълнителни услуги“ следвало да се разбират дейности, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора за кредит /свързани с предоставяне на паричната сума и нейното връщане в уговорените срокове/, като целта им била да покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Такива, по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, били например издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за 3 отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение или за добросъвестното поведение на клиента. В контекста на гореизложеното не била допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК таксата за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, тъй като в резултат на предоставянето на тази услуга от кредитора, потребителят придобивал право да бъде приоритетно обслужен, като документите му се придвижат побързо и получава исканата сума по- бързо, т.е. това се явявала дейност, пряко свързана с предоставянето на паричната сума по кредита, което било видно и от разписаното в договора. Тя се начислявала, след като кредитът е вече отпуснат, и то спрямо сумата по този кредит, което потвърждавало, че е свързана с основното задължение на кредитора – предоставяне на заем. Ето защо, така начислената такса била свързана с усвояване на кредита и била начислена в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която установявала забрана за начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване и управление на кредита. Това, че формално се сочело в договора, че таксата за експресно разглеждане на заявлението е допълнителна незадължителна услуга и е свързана с кандидатстването за кредит, за разлика от таксите и комисионните, свързани с усвояването или управлението на кредита, които предполагали наличието на вече одобрен и отпуснат кредит, не означавало, че по своята същност в действителност тя не е такса, свързана с усвояването на кредита. Дейността, предвидена в договора и анексите, за която ответникът претендирал, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги били във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължало заплащане от кредитополучателя на осн. чл.10а, ал.2 от ЗПК. На посочените по-горе основания, счита, че не се дължи и такса за изготвяне на погасителен план, дължима съгласно допълнително споразумение от 23.06.2020 г. към Договор № ********** от *** г. в размер на 70лв.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвял на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Според §1, т.1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" бил сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В Договор № ********** от ***г. се сочело, че общата дължима сума по кредита е в размер на 631,38лв., а в Анекс от ***г. била посочена обща дължима сума 1366,72лв., при същите лихвен процент и ГПР. В Анекс от *** г. се сочело, че общата дължима сума е в размер на 1609,37лв., а в допълнителното споразумение от 23.06.2020г. - тя вече била 1634,89лв.