Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 494 от 25.07.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 32/2024
Вид
Решение № 494
Подписан
25.07.2024
В сила
25.07.2024
Състав
Теодора Кръстева, Светлин Михайлов, Снежана Бакалова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. София, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20241001000032 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

С решение № 1187/ 10.10.2023 г. по т. д. № 340/ 2023 г., СГС, ТО, 26 състав е осъдил „Кистен 5“ ЕООД, ЕИК 203514208 да заплати на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959 - универсален правоприемник на „Кей Би Си банк“ ЕАД /с предишно наименование „Райфайзен /България/“ ЕАД/ на основание чл. 79, ал. 1, пр. първо вр. с чл. 99, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ следните суми прехвърлени с договор за факторинг от 21.06.2012 г., сключен с „Нафта трейдинг“ АД и уведомление за прехвърляне на вземанията до „Кистен 5“ ЕООД от 13.02.2018 г., както следва: сумата в размер на 31 343, 17 лева – по договор за продажба по фактура № 0000026654/21.03.2022 г.; сумата в размер на 56983,46 лева за извършени доставки по фактура № 0000026655/21.03.2022 г.; сумата в размер на 23869,70 лева за доставени стоки по фактура № 0000026656/23.03.2022 г.; сумата в размер на 59 260,40 лева за доставени стоки по фактура № 0000026663/25.03.2022 г.; сумата в размер на 13 966,57 лева част от вземане от 15 929,32 лева по фактура № 26693/04.04.2022 г.

Недоволен от решението е останал ответникът „Кистен 5“ ЕООД, който 1 го обжалва с доводи за неправилност, необоснованост и съществено нарушение на процесуалния закон.

Поддържа възражения за нарушения от ищеца на договора за факторинг от 21.06.10`2 г. сключен с „Нафта трейдинг“ АД, а именно, че са нарушени условията и сроковете за усвояване на средствата, които съобразно т. 2.2.1 изисквали уведомление от доставчика до платеца относно прехвърлянето на настоящи и бъдещи вземания в полза на „Райфайзен България“ ЕАД, както и потвърждение на прехвърлянето на същите от платеца до фактора. Твърди, че не било представено искане за изкупуване на вземания по търговски фактури и потвърждения за изкупуването им съгласно чл. 9 от общите условия на банката и писмени известия до платеца, за всяко едно вземане по всяка една фактура, прехвърлени в полза на фактора, съгласно т. 1.8 от общите условия.

Въззиваемата страна „Обединена българска банка“ АД, оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.

Поддържа, че нито едно от посочените в жалбата „нарушения“ на договора, не кореспондират с доказателствата по делото и всички изложени съображения са необосновани. Излага, че за изпълнение на изискването, прехвърлянето на вземанията да бъде съобщено на платеца, по делото са ангажирани неоспорени писмени доказателства, включително и писмено потвърждение от въззивника до банката фактор в негово писмо от 13.02.2018 г. Подчертава, че характера на извършеното прехвърляне на вземанията е глобален и се отнася за всички вземания възникнали след 13.02.2018 г. плащанията по които били дължими в уговорените с фактурата за доставка срокове и по посочената в уведомлението сметка, дори и при липсата на последващо уведомяване.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в установения от закона срок и от лице с право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд е изложил мотиви за установено от фактическа и правна страна, които САС напълно споделя и към които препраща, съобразно дадената му за това възможност по чл. 272 ГПК. По правилността на решението, съдът е обвързан от наведените с жалбата възражения, а те са неоснователни.

Договорът за факторинг съставлява сложно правоотношение по смисъла 2 на пар. 1, т. 12 от ДР на ЗКПО и чл. 2, ал. 2, т. 12 ЗКИ включващо прехвърляне на вземания, финансиране на продавача и получаване на възнаграждение от фактора. Релевантни за настоящия спор са онези аспекти от договорното правоотношение, които са насочени към осъществяване на цесията между праводателя на паричното вземане „доставчик“ и правоприемникът „фактор“.

По аналогия с правилото за прехвърляне на вземания по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето на вземанията по процесните фактури има действие спрямо длъжника, от датата на уведомяването му. От тази дата, платецът е задължен да плати на фактора.

Видно от представените по делото и неоспорени писма, на 13.02.2018 г. доставчикът „Нафта трейдинг“ АД е уведомил платеца „Кистен 5“ ЕООД за съществуващи взаимотношения с „Райфазен /България/“ ЕАД по договор за факторинг и че всички възникнали вземания с платеца или вземания, които ще възникнат от вече подписани договори или договорите които ще подпишат, за доставки на „Нафта трейдинг“ АД са прехвърлени на банката. Посочено е, че това ще започне с фактурите след дата 13.02.2018г. и за да имат погасителен ефект, плащанията трябва да са извършени единствено в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД по посочената в писмото банкова сметка. С писмо от същата дата 13.02.2018г. платецът „Кистен 5“ ЕООД е уведомил „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, че е получил посоченото писмо, което в знак на съгласие и приемане, препраща. В края на писмото, платецът е отбелязал, че потвърждава изрично съгласието си, да извършва плащания на суми във връзка с прехвърлените вземания директно и изключително в полза на банката по посочената банкова сметка. От изложеното е видно, че ответникът е уведомен за цесията от 13.02.2018 г., а не от датата 23.11.2022 г., когато е получил приложеното по делото писмо от банката, с което последната само обръща внимание, че не е прехвърляла, не е давала съгласие за последващо прехвърляне на вземанията по цитираните в писмото фактури в полза на трети лица и всички плащания са дължими единствено към банката.

От датата 13.02.2018 г. са налице всички елементи от фактическия състав на цесията и от тази дата ищецът е материалноправно легитимиран, да претендира плащане на дълга от свое име срещу третото лице – ответника, като с оглед предмета на договора, за валидността на плащанията не се изискват други, изрични писмени уведомявания за всяко едно прехвърляне на вземанията, по всяка една фактура.

3

Възраженията за нарушения на договора, свързани с липсата на искане за изкупуване на вземанията по търговските фактури и потвърждение за изкупуването им съдът намира за неотносими към спора, тъй като правните последици на договора настъпват със сключването на същия и уведомяването на платеца, а тези факти са безспорно установени.

Основната защитна теза на ответника е че вземанията, предмет на иска са погасени, вследствие на извършено прихващане от платеца с вземания към доставчика „Нафтекс трейдинг“ АД. Съобразно разпоредбата на чл. 103, ал. 3 ЗЗД, ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземанията, той не може да прихване задължението си срещу своето вземане към предишния кредитор и практиката на ВКС по този въпрос е еднопосочна – решения по т. д. № 3643/2013г., т.д. № 2704/ 2018 г., т. д. № 344/ 2022 г. Целта на тази разпоредба е, чрез осигуреното съгласие на длъжника с прехвърленото вземане, цедентът да съхрани придобитото чрез цесията вземане от погасяването му по съглашение между длъжника и стария кредитор, да го запази, за да се удоволетвори от длъжника, поради което и възражението за погасяване на вземанията неоснователно.

В обобщение, атакуваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По направените разноски по делото:

При този изход на спора, въззивникът дължи сторените от въззиваемия разноски пред САС, но списък по чл. 80 ГПК с искане за разноски не е представен, поради което и не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът,

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1187/ 10.10.2023 г. по т. д. № 340/ 2023 г., СГС, ТО, 26 състав.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5