Определение № 67 от 23.02.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 67 гр. С., 23.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500022 по описа за 2024 година

Постъпила е частна жалба с вх.№ 7398/11.12.2023г. от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, чрез пълномощника му юрисконсулт Л.Ч.Х., срещу Определение № 824/27.11.2023г, постановено по гр.д.№ 332/2023г. по описа на Районен съд-С., в частта му, с която е оставена без уважение молбата му за възстановяване на внесените за държавна такса суми в размер на 7,10, лева, 72,20 лева и 1,90 лева. В частната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност.Излагат се доводи, че съгласно чл. 3 от ЗДТ таксата се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се заплаща такса, което правило е възпроизведено в разпоредбата по чл. 71, ал. 1 от ГПК по отношение на държавните такси събирани по гражданските дела, като е отразено и в чл. 76 от ГПК. Съгласно чл. 4б ЗДТ недължимо платените държавни такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Твърди се, че по приложението на тази разпоредба е формирана трайна съдебна практика, която определя в кои случаи сумите са недължимо платени и в кои те се дължат и не подлежат на връщане на заинтересованата страна. В случая, съдът е указал да бъде внесена държавна такса в два последователни акта, което е породило неяснота и затова изрично жалбоподателят е поискал да бъде уточнена точната сума. От друга страна действието по връщане на исковата молба не е действие по ефективно произнасяне, поради което таксата следва да бъде върната в цялост. Моли да бъде отменено определението в обжалваната част. Претендира за разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева и внесената държавна такса в размерна 15 лева.

С.ският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С искова молба с вх.№ 2361/04.04.2023г. С. Д. В. чрез пълномощника си адв. М.М. е предявила срещу „ЮтеКредит България“ ЕООД, иск за прогласяване нищожност на клауза от договор за кредит ***/13.06.2022г., предвиждаща заплащане на такса за разглеждане в размер на 1

380,38 лева на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, поради нарушаване на чл.10а,чл.21,ал.1 и чл.33 от ЗПК и чл.143,ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

В срок е постъпил отговор на исковата молба и насрещна искова молба с вх.№ 4246/03.07.2023г.

С Разпореждане № 1505/25.08.2023г. съдът е оставил без движение насрещната искова молба, като е указал на „ЮтеКредит България“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани нередовностите по насрещната искова молба по чл.127,ал.1,т.1,2 и 4 от ГПК и по чл.128,т.2 от ГПК като представи доказателство за внесена по сметка на РС-С. на държавна такса в размер на 210.00 лева върху цената на предявените искове, а в случай, че подаде насрещната искова молба по електронен път да представи доказателства и за внесена държавна такса по чл.23,т.3 от Тарифата за държавните такси за снемането й като фотокопие на хартиен носител според броя на страниците или да представи екземпляр за връчване на насрещната страна, като е предупреден, че при неизпълнение на указанията в дадения от съда срок насрещната искова молба ще бъде върната и няма да бъде приета за съвместно разглеждане.

С Определение № 609/24.08.2023г., постановено по реда на чл.140 от ГПК съдът е указал на „ЮтеКредит България“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 4.00 лева за снемане на хартиен носител на представения отговор, постъпил по СЕВС на основание чл.23,т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и в размер на 41 лева за снемане на хартиен носител за връчване на другата страна на основание чл.23,т.2 от Тарифата.

С Разпореждане № 1506/25.08.2023г. съдът е указал допълнително, че държавната такса указана с Определение № 609/24.08.2023г. следва да се внесе в размер на 7,10 лева вместо посочената в размер на 4 лева и 41 лева.

Разпореждане № 1505/25.08.2023г., Определение № 609/24.08.2023г. и Разпореждане № 1506/25.08.2023г. са връчени едновременно на „ЮтеКредит България“ ЕООД на 19.09.2023г. чрез юрисконсулт Л.Х..

В указания едноседмичен срок на 25.09.2023г. по ССЕВ от „ЮтеКредит България“ ЕООД е постъпила уточнена насрещна искова молба, с която са предявени искове за 1206,77 лева главница, 53,09 лева възнаградителна лихва за периода от 25.12.22г. до 13.02.2023г., 70,37 лева обезщетение за забава за периода от 25.12.2022г. до 25.12.2023г. и 210 лева такса за разглеждане.

С изрична молба от 25.09.2023г. са представени три вносни бележки за внесени държавни такси по гр.д. № 332/2023г. за сумите от 7,10 лева за 7,00 лева и за 72,20 лева.

С Определение № 755/06.11.2023г. съдът е оставил без уважение искането на „ЮтеКредит България“ ЕООД за приемане за съвместно разглеждане в производството по гр.д.

№ 332/2022г. по описа на РС-С. на предявените насрещни искове и е върнал насрещната искова молба, като е приел, че ищецът по насрещните искове не е внесъл в срок, който е изтекъл на 27.09.2023г. пълния размер на указаната му държавна такса от 4% , която се дължи върху всеки от предявените искове(за главница, за възнаградителна лихва, за обезщетение за забава и за търсената такса.

След постановяване на решение по делото с молба вх.№ 6949/21.11.2023г. „ЮтеКредит България“ ЕООД чрез пълномощника си юрисконсулт Л.Х. е поискало да му бъде възстановена сумата от 7,10 лева, 7,00 лева и 72,20 лева по посочена в молбата банкова сметка.

2

С Определение № 824/27.11.2023г. съдът е приел, че по постъпилата по ССЕВ насрещна искова молба и приложенията към нея от общо 40 страници за снемането им на хартиен носител на основание чл.23,т.3 от ГПК се дължи държавна такса в размер на 4.00 лева, същата такса се дължи и за изпратените на насрещната страна преписи заедно с доклада по делото, както и за молбата, с която е уточнена насрещната искова молба от 19 страници или общо 9,00 лева, (макар че точното изчисление е 9,90 лева), с оглед на което е приел, че от внесените с две от вносни бележки суми от 7,10 лева и 7.00 лева или общо 14,10 лева, като се приспаднат дължимите 9.00 лева за снемане като фотокопие от изпратените по ССЕВ документи, то на възстановяване подлежи сумата от 5,10 лева, която сума с необжалваната част от определението е възстановена, а с обжалваната част от определението е оставена без уважение молбата за възстановяване на сумата от 7,10 лева от 72,20 лева и за 1,90 лева.

При така установеното въззивният съд счита, че частната жалба е неоснователна, а обжалваната част от Определение № 824/27.11.2023г. като правилна ще следва да бъде потвърдена.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че по всеки от предявените с насрещната искова молба кумулативно обективно съединени искове се дължи държавна такса, съгласно чл.72,ал.2 от ГПК, която следва да бъде внесена предварително, според чл.76 от ГПК при предявяване на иска,съгласно чл.73,ал.3 от ГПК и която с оглед посочените в петитума размери на исковете е в размер на 210 лева, както правилно е определил районният съд. След уточнението на исковете с подадената молба с вх.№ 5749/25.09.2023г. ищецът по насрещната искова молба е внесъл 72,20 лева държавна такса. Правилно районният съд е приел, че внесената такса не се връща при връщане на исковата молба, поради неизпълнение на указания за отстраняване на нередовности по нея, поради което в случая не е налице хипотезата на чл.4б от ЗДТ. Искът е предявен и по вина на ищеца производството не се е развило,тъй като не е отстранил нередовностите по исковата молба. Определението , с което е върната исковата молба не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Не подлежи на връщане и таксата от 9.00 лева събрана на основание чл.23,т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за фотокопие на документ, тъй като отговорът на исковата молба и насрещната искова молба, както и уточнението на последната от 25.09.2023г. са подадени по ССЕВ и за снемането им като фотокопие на хартиен носител и прилагането им по делото и изпращането им на насрещната страна се дължи посочената такса.

Мотивиран от горното С.ският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 824/27.11.2023г. , постановено по гр.д.№ 332/2023г. по описа на Районен съд –С., в частта му, с която е оставена без уважение молбата на „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, с вх.№ 6949/21.11.2023г., в частта й, за възстановяване на внесените суми в размер на 7,10, лева, 72,20 лева и 1,90 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4