Решение № 404 от 27.03.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Пазарджик, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20235220101353 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.

Подадена е искова молба от „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район О., ул.”******, ЕИК 131397565, представлявано от Ю. А. С. - Изпълнителен директор, чрез главен юрисконсулт П. П. против В. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“******, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 02.02.2023г. „Транскарт Файненшъл Сървисис” АД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу В. Г. Г., с ЕГН ********** за сумата от 4910,03 лева, представляващи главница по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 09.06.2020г., 472,18 лева - договорна лихва за периода от 01.03.2022г. до 30.09.2022г., ведно с разноските по делото и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане. По така подаденото заявление е образувано ч. гр. д. №369/2023г. по описа на Районен съд - Пазарджик. В рамките на това заповедно производство е издадена заповед за изпълнение срещу В. Г. Г. от 06.02.2023г.

1

Сочи, че с Разпореждане от 24.03.2023г., съдът ги уведомил, че могат да предявят установителен иск за вземането си по ч. гр. д. №369/2023г. против длъжника В. Г. Г. в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесат дължимата държавна такса. С оглед на това и на основание чл.422 от ГПК, моли съда да приеме за разглеждане настоящия иск.

Твърди, че на 09.06.2020г. между „Транскарт Файненшъл Сървисис” (ТФС) АД и В. Г. Г. (Клиент) е сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити по силата, на който на последния е отпуснат потребителски кредит в размер до 5000 лв. По договора на клиента е предоставена платежна карта Transcard gold.

Сочи, че съгласно чл.11 ал.1, т.1 от сключения рамков договор, клиентът заплаща задълженията си по договора в срок до 15-то число на всеки месец, следващ този, през който са усвоени суми по кредита. В случай, че клиентът погаси в пълен размер всичките си задължения, натрупани през съответния месец до 15-то число на следващия месец, съгласно чл.33 ал.1 от Общите условия към Рамковия договор последният ползва безлихвен период по кредита, който започва да тече от датата на първата транзакция и може да продължи до изтичане на срока на договора за кредит. Ако до 15-то число на даден месец не погаси общата сума на всичките си задължения, посочена в последното месечно извлечение, считано от 16-то число на същия месец, формираното салдо по кредита започва да се олихвява с лихва в размер на 15,7% на годишна основа, съгласно чл.9 ал.1 от Рамковия договор. В този случай, за да се счита за редовно обслужван кредитът, клиентът дължи в срок до 15-то число на всеки месец да издължава минимална погасителна вноска по кредита, посочена в месечно извлечение, което се изпраща на клиента на посочен от него електронен адрес.

Посочва, че съгласно чл.9 ал.3 от Рамковия договор, във връзка с чл.42 от Общите условия между страните е уговорено правото на кредитора едностранно да променя общия разход по кредитите, включително лихвения процент по кредитите, таксите и комисионните, свързани с кредитите, при условия и по начина, уредени в общите условия. Съгласно Ценовата листа, която е в сила от 03.04.2022г., лихвеният процент по кредитите е увеличен на 16,7% за клиентите, ползващи платежна карта Transcard gold. Променената Ценова листа е била отразена на сайта на дружеството, съответно новият 2 лихвен процент е отразен в последващите месечни извлечения, които е получавал клиентът.

Твърди, че минималната погасителна вноска представлява сбор от: непогасеното превишение над договорения максимален размер (лимит) на предоставения кредит, дължимите лихви по кредита, посочени в последното месечно извлечение; начислените съгласно ценовата листа на издателя, но неплатени такси и комисионни, посочени в последното месечно извлечение и 3 % от дължимата за конкретния месец главница.

Посочва, че в периода след 09.06.2020г. В. Г. Г. е извършвал платежни операции, чрез изпълнението, на които е усвоявал суми в рамките на предоставения лимит. Видно от приложената към настоящата искова молба справка за дълга на В. Г. Г., последният е извършвал многобройни транзакции, изразяващи се в теглене на пари в брой (ATM cash) и покупки POS /ПОС терминални устройства/. Начислявани са възнаградителни лихви по кредита, съгласно сключения Рамков договор и актуалните Ценови листи и Общи условия на „Транскарт Файненшъл Сървисис” АД.

Твърди, че поради невнасянето на минималните погасителни вноски в 4 последователни месеца по договора, всички вземания на дружеството по горепосочения договор за кредит, са обявени за предсрочно изискуеми.

Ответникът е бил уведомен писмено с Уведомление за настъпила предсрочна изискуемост с покана за погасяване изх.№20220735/07.10.2022г., което е приложено към настоящата искова молба. Уведомление е връчено по реда на чл.47 от ГПК в условията на чл.18 ал.5 от ЗЧСИ от Частен съдебен изпълнител Д. Д. с peг. №****** при КЧСИ, с район на действие ОСПазарджик. Твърди, че към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, дължимата от ответника и непогасена главница възлиза в размер на 4910,03 лева. На основание Рамковия договор, са начислени договорни лихви в размер на 472,18 лева. Размерът и периодът на начислените лихви са представени в приложената към настоящата молба счетоводна справка за формиране на дълга за периода от 09.06.2020г. до 30.09.2022г.

Посочва банкова сметка на дружеството - ищец, по която ответникът може да заплати горепосочените суми.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че В. Г. Г., с ЕГН ********** има парично задължение към „Транскарт 3

Файненшъл Сървисис“ АД, произтичащо от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 09.06.2020г. в размер на 4910,03 лв., представляващи главница по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, 472,18 лева - договорна лихва, начислена за периода от 01.03.2022г. до 30.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й заплащане.

Моли да им бъдат присъдени и направените по настоящото производство съдебни и деловодни разноски на основание чл.78 ал.1, т.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правна помощ за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 360 лева.

В условията на евентуалност, в случай, че бъдат присъдени разноски за адвокатски хонорар в полза на ответника, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в настоящото производство.

Представя писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, с който оспорва предявения иск изцяло, както по основание, така и по размер. Счита, че искът е процесуално допустим, но по своята същност неоснователен и недоказан.

Оспорва наличието на валидна облигационна връзка между ищцовото дружество и ответника. Счита, че услугите, които се твърди в исковата молба да са предоставени от ищеца на ответника, съответно усвоените суми не са предоставени на ответника, както и процесните суми не са усвоени от последния.

Твърди, че през време на усвояване на процесните суми от ответника, съгласно приложената с исковата молба справка за дълга на В. Г., същият не се е намирал в пределите на Р България, съответно не е могъл да осъществи, описаните финансови операции от територията на страната ни, така както е посочено в справката.

Оспорва твърдението на ищцовото дружество в исковата молба относно изпращано ежемесечно извлечение на ответника на посочен електронен адрес.

Счита, че неоснователно е на 16.7% лихвения процент по кредита.

4

Твърди, че няма никакви доказателства по делото за настъпване на което и да е от обстоятелствата, изброени в чл.42 ал.1 от Общите условия по рамков договор, представени с исковата молба. Счита, че ответното дружество не е предоставило надлежно на ответника информацията за промените в лихвения процент по кредита, таксите и комисионните, свързани с кредита, включително и, че не е спазен двумесечният срок за това, съгласно правилото, установено в чл. 42 ал.2 от Общите условия по рамков договор. Твърди, че по този начин ответникът е бил лишен от възможността да се възползва от правото си да се откаже от договора, като го прекрати незабавно, в случай, че не е съгласен с промените.

Моли съда да постанови решение, с което изцяло да отхвърли предявената искова претенция като неоснователна и недоказана.

Не възразява на доказателствените искания на ищеца. Моли да се приемат писмените доказателства, представени с исковата молба.

Прави доказателствено искане.

Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на особения представител на ответника, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 01.02.2023 год., ищцовото дружество е подало по пощата Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника В. Г.

Г., в качеството му на длъжник, което заявление е постъпило в Районен съдПазарджик на 02.02.2023г. и въз основа, на което е образувано ч.гр.дело №369/2023г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Заявлението е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №194 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 06.02.2023 год., с която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор следните суми: сумата от 4910,03 лева - представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 02.02.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 472,18 лева - представляваща договорна лихва от 01.04.2022г. до 30.09.2022г., както и държавна такса в размер на 107,64 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. Посочено е, че вземането произтича от задължение по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 09.06.2020г.

5

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за вземането. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.

Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът приема следното:

От представените и приети по делото писмени доказателства е видно, че на 09.06.2020г. между ищцовото дружество „Транскарт Файненшъл Сървисис” АД и ответника В. Г. Г. като клиент е сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити по силата, на който дружеството-ищец отпуска на ответника-клиент потребителски кредити при условията на рамковия договор, общите условия и ценовата листа, като всеки кредит се отпуска от ищеца само във връзка с изпълнението на определена платежна операция и се усвоява от клиента еднократно в момента на извършване на съответната платежна операция, чрез платежна карта.

Максималният размер на всеки кредит е в размер на 5000 лв., като във всеки момент общият максимален размер /общият лимит/ на всички кредити, отпуснати, съгласно рамковия договор, които не са погасени изцяло от клиента, не може да надвишава 5000 лева - чл.6 и чл.7 от рамковия договор.

По договора на клиента-ответника е предоставена платежна карта Transcard gold.

Съгласно чл.8 ал.1 от процесния договор срокът за погасяване на всеки кредит е 12 месеца, считано от датата на усвояване на този кредит.