Решение № 10847 от 04.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10847 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. Г.А като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20241110174238 по описа за 2024 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

04.06.2026 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На осемнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Ася Г.а

1

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 74238 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Н. И. И., с ЕГН **********, от гр.

.., против „....“ ООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., за установяване по отношение на ответника, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № .... от 16.11.2021 г. е нищожна поради накърняване на добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие със закона и като неравноправна, както и за осъждане на „....“ ООД да заплати на ищеца сумата от 71,61 лв., претендирана частично от иск в размер на 100 лв., платена от ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 12.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 16.11.2021 г. сключил с ответника Договор за паричен заем № .... в размер на 300 лв., която сума следвало да бъде върната на 12 седмични вноски. В чл. 5, ал. 1 от договора било посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от обезпеченията, а в чл. 11, ал. 1 от договора била договорена неустойка в размер на 100 лв. Оспорва клаузата за неустойка като договорена в противоречие с добрите нрави и като неравноправна в нарушение на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и чл.

146, ал. 1 от ЗЗП, и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Сочи, че с оглед нарушаване на добрите нрави е налице нееквивалентност на насрещните престации, с цел извличане на облага за кредитора. Договореният размер на неустойката нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. Клаузата на чл. 11, ал. 1 от процесния договор била неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Договорената неустойка излизала извън присъщите й функции и целяла неоснователно обогатяване за кредитора. Твърди, че с клаузата се заобикаляла разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, поради което и била нищожна.

Излага съображения за нищожност на клаузата за неустойка, поради липса на съществен елемент от неговото съдържание – годишен процент на разходите /ГПР/, като посоченият в договора ГПР не отговаря на реалният, който е по-висок от действителния и е в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че невключването на допълнителни услуги в ГПР и уреждането им като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което и сключеният между страните договор е нищожен. Излага съображения и за наличие на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Оспорва клаузата за неустойка като нищожна. Позовава се на задължителната съдебна практика. Навежда твърдения за нищожност на сключения между страните договор поради неспазване на предвидената форма по смисъла на чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 22 от ЗПК.

Твърди, че липсва съществен елемент от съдържанието на договора – ГПР по смисъла на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и ясно разписана методика. Сочи липса на договорна лихва и 2 оспорва клаузата за договорна лихва като нищожна поради накърняване на добрите нрави.

Излага подробни съображения. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество „....“ ООД, с който оспорва исковите претенции като неоснователни, предявени при злоупотреба с право. Твърди, че ищецът е предявил няколко идентични искови молби, по които били образувани гр.д. № 42830/2024 г., гр.д. № 74238/2024 г., гр.д. № 74240/2024 г., гр.д. № 36971/2023 г. /обявено за решаване/ и гр.д. № 36916/2023 г. /решено/, всички по описа на СРС, като целта на ищеца била възлагане на разноските по делото, поради което била налице злоупотреба с права в противоречие с принципа за законност и добросъвестност в процеса по чл. 3 от ГПК. Позовава се на съдебна практика, както и на практиката на СЕС. Оспорва изложените твърдения в исковата молба, свързани с нищожност на клауза от договора. Твърди, че са спазени законовите изисквания при формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ в съответствие с изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Също така твърди, че при сключване на договора потребителят е бил уведомен за икономическите последици, като е имал право на отказ от договора, на не се е възползвал от това право. Излага твърдения, че в периода от 2021 г. до 2022 г. ищецът е сключил с ответника 9 договора. Оспорва изложените твърдения за неравноправност на клаузи от договора и използване на заблуждаващи търговски практики. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

По делото е депозирано становище по съществото на спора.

По отношение на правното основание съдът намира, че приложение намира разпоредбите на общия закон, а именно ЗЗД, макар че в проекта за доклад по делото са посочени разпоредбите на ЗПК. Видно от събраните по делото писмени доказателства размерът на предоставения кредит е 300 лв. Независимо от обстоятелството, че разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗПК е претърпяла изменение и е отпаднал минималния праг на потребителския кредит от 400 лв., то новелата на чл. 29а от ЗПК изключва приложение на правото на отказ от договора за потребителския кредит за договори за кредит с общ размер по-малък от 400 лв., съответно 200 евро. Правото на отказ от договора за потребителски кредит е differentia specifica не само на договора за потребителски кредит, но и на всички потребителски договори. Неприложимостта на норма, която определя видовите отлики на даден договор по аргумент от противното означава, че така сключен договорът не намира правното си основание в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, а същият следва да бъде определен като такъв по смисъла на чл. 240 от ЗПК, поради което и приложение ще намерят нормите на общия закон, а не на специалния.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна 3 следното:

От представения и приет като доказателство заверен препис от Искане за сключване на договор за кредит № .... от 16.11.2021 г. се установява, че Н. И. И. е подал искане до „....“ ООД за предоставяне на потребителски кредит в размер на 300 лв. От представения заверен препис от стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит се установява, че при кредит в размер на 300 лв., предоставен за срок от 12 седмици, лихвата е в размер на 12,39 лв., при начален момент на плащане 23.11.2021 г., платим на вноски, както следва: една вноска в размер на 1,75 лв. и 11 вноски в размер на 28,24 лв. Фиксираният годишен процент е в размер на 30 %, при годишен процент на разходите от 35,55 % Предложено е и обезпечение по договора, като при непредоставянето му е предвидена неустойка в размер на 71,61 лв.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че изплатената сума от Н. И. И. по Договор за паричен заем № .... от 16.11.2021 г. в общ размер на 384 лв., платени на следните дати: на 23.11.2021 г. – сумата от 32 лв., на 30.11.2021 г. – сумата от 32 лв., на 07.12.2021 г. – сумата от 32 лв., на 15.12.2021 г.

– сумата от 32 лв. и на 23.11.2021 г. – сумата от 256 лв. С плащането от 384 лв. сумата е разпределена по следния начин: погасена главница в размер на 300 лв., погасена договорна лихва в размер на 12,39 лв. и погасена неустойка в размер на 71,61 лв. Вещото лице също така установява, че изчисленият ГПР с включена неустойка е в размер на 680,19 %.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че между ищеца и „....“ ООД е бил сключен Договор за паричен заем № .... към искане № .... от 16.11.2021 г. Не се спори, че ищецът е погасил сумата от 384 лв. по договора. Спори се относно валидността на клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора и дължима сума за главница от потребителя на кредитора.

По предявения иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за паричен заем № .... към искане № .... от 16.11.2021 г. поради противоречие с добрите нрави, противоречие със закона и като неравноправна, съдът намира следното:

По делото се претендира нищожност на клауза от договора за неустойка на различни правни основания, като в случая съдът намира, че следва да се произнесе по основанията, по реда, по който са заявени.

Независимо от дадените от съда указания до страните, нито ищецът, нито ответникът, са представили процесния договор. Без представяне на процесния договор по делото съдът не може да извърши проверка за валидността на клаузите по договора.

Представеното искане за предоставяне на кредит и представеният стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити само съдържат някои от основните параметри на проекта за договор, но не отразяват клаузите на окончателния договор. Ето защо претенцията като недоказана следва да бъде отхвърлена.

По предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, съдът намира следното:

4

Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. В конкретния случай ищецът доказа плащане на сумата от 384 лв. по сметка на ответника на основание сключения между страните договор. Същевременно непредставянето на процесния договор препятства съда да извърши проверка относно твърдяната нищожност на конкретна клауза, въз основа на която се твърди превод на парична сума за договорена неустойка. Съобразно с разпределената доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК ищецът не ангажира доказателства, установяващи имуществено разместване между страните, поради което съдът приема, че извършеното плащане е на валидно правно основание. Исковата претенция като недоказана следва да бъде отхвърлена.

С оглед неоснователността на главния иск, съдът намира за неоснователна и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, като върху първоначално претендирания размер от 10 лв., като частичен от общата сума от 100 лв., законна лихва се дължи от предявяване на исковата молба – 12.12.2024 г. до окончателното й плащане, а върху главницата от 71,61 лв., представляваща увеличения размер на главницата, законната лихва се дължи от подаване на молбата за изменение на иска чрез увеличението му – 06.10.2025 г. до окончателното й плащане, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от процесуалния представител на ищеца по първоначалния иск, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира същото за неоснователно, поради което в полза на ищеца разноски не следва да бъдат присъждани.

По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от процесуалния представител на ответника по първоначалния иск, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира същото за основателно, поради което в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.