Решение № 3120 от 21.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3120 гр. София, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100511611 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 14297/19.07.2024 г., постановено по гр.д. №21745/2023 г. на СРС, ГО, 39 състав, Гаранционен фонд, ЕИК 121446665, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*********, е осъден да заплати на Б. П. П., ЕГН: **********, на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 05.10.2020 г. по вина на водач на неидентифицирано моторно превозно средство, напуснал местопроизшествието, касаещи новонастъпили болки и страдания в резултат влошаване здравословното състояние, ведно със законна лихва от 26.04.2023 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за горницата до пълния предявен размер от 6 000 лева, или за сумата от 4 000 лева. Със същото решение е отхвърлен и искът с правно основание чл. 557, ал.

1, т. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, частично от 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 05.10.2020 г. по вина на водач на неидентифицирано моторно превозно средство, напуснал местопроизшествието, ведно със 1 законна лихва от 26.04.2023 г. до окончателното изплащане.

Срещу решението в частта, в която предявените искове са отхвърлени, е постъпила въззивна жалба от ищеца Б. П. П.. Поддържа се, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Твърди се, че неправилно съдът не е кредитирал показанията на разпитания свидетел в частта относно затрудненията на ищеца в изпълнение на професионалната му дейност и домашни действия преди втората му операция, които обстоятелства се подкрепяли от заключението на вещото лице по СМЕ, противно на възприетото от съда. Посочено е, че определеният размер на обезщетението за новонастъпили неимуществени вреди не отговаря на критериите за справедливост, тъй като съдът не е съобразил разясненията на вещото лице, дадени в о.с.з., че пострадалият ще продължи да изпитва болкова симптоматика при натоварване на ръката и промяна на времето в следващите 2-3 години. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявените искове, както и присъждане на сторените разноски.

Въззиваемият Гаранционен фонд е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за правилност и законосъобразност на поставеното решение. Поддържа, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът правилно е съобразил възрастта на въззивника към деня на произшествието, вида и тежестта на получените травми, както и проведеното лечение. Счита за правилен извода на съда, че присъденият с решение по гр.д. № 14749/2021 г. по описа на СРС, 62 състав размер на претърпени неимуществени вреди за сумата от 10 000 лв. обезщетява напълно причинените болки, страдания, битови неудобства и негативни преживявания вследствие на процесното ПТП. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася 2 служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от Б. П. П. срещу Гаранционен фонд осъдителни искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата от 20 000 лева, частично от 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 05.10.2020 г. по вина на водач на неидентифицирано моторно превозно средство, напуснал местопроизшествието, ведно със законна лихва от 26.04.2023 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от същото ПТП, касаещи новонастъпили болки и страдания в резултат влошаване здравословното състояние, ведно със законна лихва от 26.04.2023 г. до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че произшествието е предизвикано от неидентифициран лек автомобил, който ударил управлявания от него мотоциклет, в резултат на което ищецът паднал и претърпял травматични увреждания, изискващи оперативна намеса. Посочено е, че тъй като събитието е причинено от неустановен водач, претърпените от ищеца увреждания е следвало да бъдат обезщетени от Гаранционния фонд. В тази връзка срещу ответника е предявен иск за сумата от 10000 лв., частично от 35000 лв. - предмет на разглеждане по гр.д. № 14749/2021г. по описа СРС, 62 състав, който иск е уважен в цялост и ответникът е заплатил процесната сума.

В първоинстанционното производство пред 39 състав на СРС е претендирана сумата от 20000 лв., представляваща част от разликата между уважената частична претенция и пълния размер от 35000 лв., с наведени твърдения, че ищецът продължава да изпитва болки и страдания при натоварване на ръката и опъване при сгъване на пръстите. Отделно от това посочва, че е преминал последваща оперативна интервенция, вследствие на която е претърпял втори следоперативен период, свързан с преживени болки и страдания, емоционален и психически дискомфорт, обуславящи обезщетение за неимуществени вреди, които не са били изследвани при първоначалното обезщетяване. След 3 предявена претенция ответникът е заплатил сумата от 4000 лв. за претърпените нововъзникнали вреди.

Ответникът Гаранционен фонд оспорва исковете с твърденията, че претенцията от 20000 лв. е недопустима поради СПН относно размера на обезщетението, определено по гр.д. № 14749/2021 г. по описа на СРС, 62 състав, а искът за ексцес на вредите е неоснователен, доколкото е заплатил на ищеца сумата от 4000 лв., а претендираната в размер на 6000 лв. се явява прекомерна.

Съгласно разясненията дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова – различна СПН. В хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също може да съществува, но е възможно и да не съществува. В този смисъл силата на пресъдено нещо не се разпростира върху размера на вземането извън първоначално предявения, тоест за разликата до пълния му твърдян размер.

В процесния случай с решение № 20038455 от 27.05.2022 г., постановено по гр.д. № 14749/2021 г. по описа на СРС, 62 състав е уважен изцяло предявеният срещу ответника иск за сумата от 10000 лв. – частичен иск от 35000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 05.10.2020 г. по вина на водач на неидентифицирано моторно превозно средство, ведно със законна лихва от 02.03.2021 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 2077,84 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 05.10.2020 г. по вина на водач на неидентифицирано моторно превозно средство, ведно със законна лихва от 02.03.2021 г. до окончателното изплащане. В тази връзка и с оглед гореизложеното силата на пресъдено нещо е формирана относно основанието на иска по чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно, че в причинна връзка с противоправно деяние на лице, управлявало моторно превозно средство на територията на Република България, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано МПС/, Б. П. е претърпял неимуществени вреди.

Спорни в настоящото производство се явяват въпросите за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди вследствие на процесното 4

ПТП, непредявен с разгледания в приключилото производство частичен иск, съответно влошаването на здравословното състояние на ищеца, в причинна връзка с което е претърпял новонастъпили неимуществени вреди, както и техният размер.

От представената по делото медицинска документация и от приетите по делото заключения по първоначална и по допълнителна съдебномедицински експертизи - и двете изготвени от д-р Владимир Виденов, се установява, че на 05.10.2020 г. след настъпилото ПТП ищецът е приет в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ с диагноза: счупване на пета мeтакарпална кост на лява ръка, открита рана на подбедрицата, представляваща три минимални повърхностни разкъсно-контузни рани на лявата подбедрица, като било направено наместване на фрактурата и била поставена гипсова шина. На 08.10.2020 г. отново било направено ново наместване, но тъй като било без добър резултат, на 23.10.2020 г. Б. П. бил приет в МБАЛ „Св. София”, където бил опериран на двадесетия ден и била поставена Л плака с винтове. Била извършена тенопластика /удължаване/ на екстензорното сухожилие с ламбо от 1/3 дебелината на проксималния край.

На 12.10.2022 г. ищецът бил приет в МБАЛ „Св. София” за изваждане на плаката, в резултат на което имал болка и намален обем на движение на петия пръст на лявата ръка. Отразено е, че по време на операцията сухожилията били задебелени с наличие на адхезии /сраствания/ и фиброза палмарно, като тези сраствания и фиброзата /задебеляване/ били изрязани, и металната плака била извадена.

Съгласно разясненията дадени от вещото лице в о .с.з., проведено на 12.02.2024 г. пред първоинстанционния съд, след като се постави една плака, препоръчително след около 1 година тя да се извади, тъй като се касае до малка става на дланта, която е изключително чувствителна към оперативните интервенции. Пояснява, че премахването е наложително предвид натрупването на съединителна тъкан и невъзможността да се развива поради металната плака, която пречи. Посочва, че след поставянето може да има малки ограничения, но функцията на ръката е запазена, доколкото с нея ищецът може да върши ежедневните си функции.

В заключението по изготвената допълнителна СМЕ експертът посочва, че периодът на възстановяване след първата проведена оперативна интервенция на 23.10.2020 г. е продължил около 2 месеца, като най-вероятно след нея ищецът не е имал пълно сгъване и разгъване на пети пръст на лявата ръка поради наличие на адхезии /сраствания/ и фиброза /уплътнение/ около металната плака. Съдът намира, че това становище на вещото лице не противоречи на първоначалния му извод за запазена функция на ръката, доколкото безспорно се касае до петия пръст на ръката, който дори и при вероятно ограничение при свиване на пръстите, не би се отразил в такава степен на обема на захват, че да възпрепятства хватателната способност на лявата длан.

5

В проведения разпит в о.с.з. на 12.02.2024 г. вещото лице пояснява, че винаги след една такава операция има сраствания и фиброза около поставената планка, но колкото повече се чака, толкова повече се натрупва. В тази връзка вероятните ограничения на движенията след първата операция са породени от срастването на сухожилията, което е наложило не само премахване на плаката, но и допълнителни хирургични интервенции за освобождаване на сухожилието /изрязване на срастванията и фиброзата/.