Решение № 1724 от 28.04.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1724

Хасково, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - II тричленен състав, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ИВА БАЙНОВА

Членове:

ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА канд № 20267260700247 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Началник група „Охранителна полиция“ в РУ – Харманли към ОДМВР - Хасково, подадена чрез пълномощник, против Решение №14/13.01.2026 г., постановено по АНД №471/2025 г. по описа на Районен съд – Харманли.

Касационният жалбоподател счита, че решението е постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Сочи, че районният съд достигнал до неправилни правни изводи, които били взаимно противоречиви, а освен това били в противоречие със събрания доказателствен материал. Цитира разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и твърди, че съставът на нарушението изисквал водачът да не е използвал пътя, отворен за обществено ползване, по предназначение - за превоз на пътници и товари, и не въвеждал допълнителни елементи като условие за съставомерността на деянието. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следвало да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за тази цел места. В закона не се съдържала легална дефиниция досежно „ползването на пътя за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари“, което предполагало запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. Именно тази забрана нарушило лицето, чрез своите действия - превъртане на задните гуми и изнасяне от пътя, после заиграл още веднъж автомобила на другия край или с други думи - дрифтирал пред магазин „Алан Маркет“. Това деяние не представлявало използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - да се използват за превоз на хора и товари. Тези движения можело да бъдат извършвани на писти или специално обезопасени съоръжения, но не и по пътищата, отворени за обществено ползване. Отделно от това, те създавали и опасност за всички останали участници в движението, тъй като при това управление се губел или силно се ограничавал контрола върху превозното средство. Нямало данни пътната обстановка да налагала извършване на посочените действия. Подобно поведение по пътната мрежа, отворена за движение, създавало опасност не само за живота и здравето на намиращите се в автомобила лица, но и на останалите участници в движението, поради което се характеризирало с висока степен на обществена опасност. От това обстоятелство бил продиктуван и големия и тежък размер на наказанието, предвидено за подобно нарушение. Навеждат се доводи, че наказателното постановление (НП) било правилно и законосъобразно. В случая както в АУАН, така и в НП ясно били описани всички елементи от състава на нарушението, и правилно била ангажирана отговорността на лицето за извършеното от него административно нарушение.

По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. В случай, че касационната жалба не бъде уважена и ако насрещната страна направи искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, се прави възражение за прекомерност.

Ответникът – В. В. В., в представени чрез пълномощник писмен отговор и молба навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Районният съд правилно приел, че са налице нарушения, които обуславят отмяната на НП. Касаторът направил неуспешен опит за запълване със съдържание на липсващата в ЗДвП дефиниция на „дрифт“, като използвал част от показанията на свидетелите – полицейски служители. Същевременно обаче не били коментирани показанията им, че не могат да преценят дали е преднамерен дрифта. В тази връзка се сочи, че дори да се приеме, че поднасяне на автомобила все пак имало, то липсвали доказателства за наличието на умисъл при извършване на нарушението. Поради това районният съд правилно приел, че административното нарушение не е доказано. Обоснован бил и изводът на съда, че липсата на надлежно отразяване на всички елементи от състава на санкционираното нарушение съставлявала съществено процесуално нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Правилно районният съд приел още, че в административно-наказателната преписка се съдържат две НП, с един и същ номер и дата, и идентична фактическа обстановка, но с различна правна [жк], като връчено на лицето било НП, в което била посочена за нарушена нормата на чл. 104б, ал. null, т. 2 ЗДвП, какъвто текст в закона нямало. Сочи се, че имало още едно нарушение, допуснато при издаването на НП – съставът на чл. 175а, ал. 1, предл. трето ЗДвП не съдържал като елемент създаването на опасност за останалите участници в движението, поради което било налице противоречие между правно и фактическо обвинение, препятстващо правото на защита и представляващо основание за отмяна. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от Закон за адвокатурата, на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд – Харманли е отменил НП №25-0271-000622/21.07.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с което на В. В. В., за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца. С решението осъдил ОДМВР Хасково да заплати на адв. М. Д. при АК – Хасково, за осъществена по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от Закон за адвокатурата правна помощ, адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро.

За да постанови решението си, районният съд е посочил най-напред, че на жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, като при тълкуване на текста на нормата било видно, че съставомерността на нарушението е обусловена от наличието на друга, специална цел при използването на пътищата за обществено ползване, различна от тази за превоз на хора и товари. От това следвало, че като елемент от състава на нарушението, тази цел следва да бъде надлежно описана в АУАН и НП при квалифициране на деянието по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, както и да бъде установена в хода на административнонаказателното производство от събраните доказателства. Съдът е приел, че в настоящия случай нито в АУАН, нито в НП се съдържа посочване на съответната цел, с която жалбоподателят да е извършил описаните действия по привеждане на управлявания автомобил извън контрол, като по този начин да е използвал обществения път не по предназначение. Съдът е посочил, че липсата на надлежно отразяване на всички елементи от състава на санкционираното деяние съставлява съществено процесуално нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, регламентиращи задължителните реквизити на АУАН и НП, което водело до накърняване на правото на защита на жалбоподателя и било основание за отмяна на НП. Отделно от това, съдът е посочил, че в административнонаказателната преписка се съдържали две наказателни постановления, с един и същ номер и дата, и идентична фактическа обстановка, но и двете с различна правна [жк], като НП с посочена за нарушена правна норма чл. 104б, ал. null, т. 2 ЗДвП, какъвто текст в закона нямало, било именно връченото на жалбоподателя на 09.09.2025г., което било самостоятелно основание за отмяна. По същество съдът е приел за недоказано вмененото на жалбоподателя нарушение, като се е позовал на показанията на свидетелите – полицейски служители К. и А. и посочил, че не се установявало категорично подаване на газ и преднамерен дрифт, още по-малко преднамерено извеждане на автомобила извън контрол. Не се установявало също жалбоподателят да загубил контрол над управляваното от него превозно средство. По изложените съображения съдът е счел, че не може да се приеме за доказано, че жалбоподателят извършил, при това умишлено, вмененото му нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, с оглед на което НП следва да бъде отменено като недоказано и незаконосъобразно.

Настоящата инстанция намира решението за неправилно.

Не се споделят изводите на районния съд за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство и за недоказаност на вмененото нарушение. Касационният състав приема, че АУАН е съставен, а НП издадено от компетентни органи и в законоустановените срокове. Налице са императивно изискуемите реквизити, предвидени в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал.1 ЗАНН, вкл. надлежно описание на нарушението, съдържащо всички елементи от състава му, посочен в чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Видно от съдържанието на АУАН и НП, фактическата обстановка и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а също и точният механизъм на извършване на твърдените преднамерени извеждания от контрол на автомобила от лицето (т. нар. „дрифт“), са ясно посочени. И в двата акта изрично е обективирано, че водачът на МПС е използвал пътя, отворен за обществено ползване, в несъответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Това е и единствената легитимна цел, за която път за обществено ползване може да бъде ползван. Описаната техника на шофиране, която съобразно сформираната практика представлява т. нар. „дрифт“, безспорно е в несъответствие с обичайното предназначение на пътищата за обществено ползване. Поради това не се установяват сочените от районния съд основания за отмяна на санкционния акт, само на процесуално основание.

Неправилен е и изводът на районният съд за недоказаност на вмененото на ответника по касация нарушение.

Съгласно чл. 104б, т. 2 ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че на визираната в АУАН и НП дата и час В. В. В. е имал качеството на „водач“ на МПС, като е управлявал лек автомобил „Пежо“ 206, с рег. №[рег. номер], собственост на Ж. Ж. К.. Мястото на нарушението е обозначено достатъчно ясно и недвусмислено. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на Д. Б. К. (актосъставител) и М. Н. А. - преки свидетели - очевидци на деянието, се установява, че нарушението е осъществено именно на конкретното посочено в АУАН и НП място, представляващо път, отворен за обществено ползване. От показанията на тези свидетели безспорно се установява и описаната в наказателното постановление фактическа обстановка – че лицето дрифтира пред магазин „А. маркет“ - при управление на автомобила е подал рязко газ, което е довело до превъртане на задните гуми и поднасяне, като по този начин преднамерено се извежда автомобила извън контрол. Според свидетелите, движението на автомобила по посочения начин е извършено още веднъж и е преустановено едва след като водачът е бил последван с включен светлинен и звуков сигнал, и е бил спрян. Полицейските служители са възприели пряко както движението на моторното превозно средство по описания начин, така и обстоятелството, че водачът не използва път, отворен за обществено ползване, в съответствие с неговото предназначение. Безспорно, осъществявайки описаните действия, касационният жалбоподател не е ползвал процесния път за обществено ползване по предназначение, а за осъществяване на т. нар. „дрифт“, както изрично е посочено в АУАН и в НП. Ето защо, не би могло да се достигне до извода, който е направил районният съд, че поведението на водача е непреднамерено. Показанията на свидетеля М. Н. А., че не може да прецени дали е преднамерен дрифта, не водят до различен извод. За това виновно ли е извършено едно деяние, представляващо административно нарушение, следва да се съди от установените обективни действия на дееца. От така установеното и описано по-горе поведение на ответника по касация, настоящият състав достига до извода, че деянието в случая е осъществено умишлено. Като е достигнал до обратния извод, районният съд е приложил неправилно материалния закон.