Решение № 19992 от 23.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19992 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.ИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А като разгледа докладваното от В.ИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20261110121518 по описа за 2026 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „З.А.“ АД, с която срещу С.О. са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 438,41 евро, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за щети на л.а. „***” с ДК № ***, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 17.10.2022 г. в гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ срещу № 263 и находящия се там зоомагазин, с посока на движение от бул. „Вардар“ към бул.

„Константин Величков“, ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба – 28.07.2026 г., до окончателно изплащане на вземането, и сумата от 167,53 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 26.07.2023 г. до 26.07.2026 г.

В исковата молба се твърди, че л.а. „***” с ДК № ***, собственост на В.

Н. В., е бил застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Каско и злополуки“ с период на застрахователно покритие от 19.10.2021 г. до 18.10.2022 г. Сочи се, че на 17.10.2022 г. в гр. София, при движение по бул.

„Александър Стамболийски“ срещу № 263 и находящия се там зоомагазин, с посока на движение от бул. „Вардар“ към бул. „Константин Величков“, застрахованият автомобил попаднал в необезопасено и несигнализирано пътно препятствие – вдлъбната шахта с неравни ръбове, намираща се близо до трамвайни релси, вследствие на което настъпили щети по автомобила предимно по предната лява джанта. Аргументира, че ответникът в качеството му на стопанин на пътя не е изпълнил задължението си да поддържа пътя в 1 изправно състояние. Излага, че причинените щети на автомобила са описани от експерти на ищцовото дружество, както и че вложените части и материали за ремонт на автомобила възлизат на сумата от 847,45 лв., която сума твърди, че е платил на застрахования на 27.10.2022 г. Сочи, че са сторени и ликвидационни разноски в размер на 10 лв. Твърди, че с регресна покана, получена от ответника на 28.11.2022 г., е поканил същия да му заплати сумата от 857,45 лв., но плащане не постъпило. Моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника – С.О., с който исковете се оспорват като неоснователни.

Ответникът оспорва наличието на застрахователно правоотношение при твърдения, че липсват доказателства относно заплатената застрахователна премия, като освен това сочи и че в случая не се доказва да е налице покрит застрахователен риск. Ответникът сочи, че липсват доказателства относно конкретния участък, на който е настъпило твърдяното ПТП, както и такива относно скоростта на движение на автомобила. Излага, че представените от ищеца доказателства съдържат субективни твърдения на водача на автомобила. Сочи, че на адреса, на който се твърди да е настъпило процесното ПТП, не е налична шахта на пътното платно. Твърди, че такива са разположени на съседни адреси – бул. „Александър Стамболийски“ № 259 и № 265, които представлявали елемент от водоснабдителната и канализационната инфраструктура, а тяхното поддържане излага, че е в компетентност на „С.В.“ АД. Поддържа, че към дата на настъпване на процесното ПТП, е действал Договор за концесия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на С.О., сключен с дружеството „С.В.“ АД от 23.12.1999 г., изменен и допълнен с трето допълнително споразумение № *** от 23.03.2018 г., по силата на който общината предоставила на концесия експлоатацията на цялата водоснабдителна мрежа, включително всички съоръжения прилежащи към нея, на дружеството „С.В.“ АД. Аргументира, че дружеството „С.В.“ АД е длъжно да поддържа процесната шахта в изправност в съответствие с техническите изисквания за безопасност, като в допълнение посочва, че „С.В.“ АД има такова задължение и по силата на нормативните актове. С оглед изложеното счита, че няма пасивна материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск. Релевира възражение за съпричиняване при твърдения, че водачът на автомобила е шофирал с несъобразена с пътните условия скорост. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на ответника, „С.В.“ АД, не взема становище по предявените искове.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, 2 което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: възникването на валидно застрахователно правоотношение, в срока на застрахователното покритие на което вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило твърдяното застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил застрахователно обезщетение в твърдения размер, както и механизма на ПТП, в причинна връзка с който да са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си в отговора, в това число, че процесният пътен участък се поддържа от „С.В.“ АД, както и твърдяното съпричиняване, а именно, че водачът на автомобила е шофирал с несъобразена с пътните условия скорост, да обори законоустановената презумпция за вина на своите служители, а при установяването на фактическия състав на вземането, следва да докаже, че е погасил задължението.

От приетата по делото застрахователна полица № 0306Х0680323 от 18.10.2021 г. със срок на валидност от 19.10.2021 г. до 18.10.2022 г., както и от приетите по делото документи по застрахователната преписка по щета № 10122030105393, образувана на 18.10.2022 г., се установява, че към датата на ПТП – 17.10.2022 г., между ищеца и собственика на увредения л.а. „***” с ДК № ***, е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“. Застраховката е сключена при условията на клауза „Пълно Каско“, при която застрахователят дължи обезщетение за частични щети, настъпили при ПТП по смисъла на българското законодателство, каквото е налице в настоящия случай, поради което възражението на ответника, че реализиралият се риск не е покрит, е неоснователно.

Неоснователно е и възражението на ответника за липса на застрахователно правоотношение при твърдения, че липсват доказателства относно заплатената застрахователна премия. Доколкото ответникът не е страна по застрахователното правоотношение между ищеца и третото увредено лице, той няма право на възражения, касаещи наличието на предпоставки за договорно изпълнение по застрахователния договор.

Доколкото от поведението на страните по застрахователното правоотношение се установява, че не са оспорили действителността на застрахователния договор, то и ответникът С.О. не може да се позовава на неизпълнение на задълженията им по същия. Потвърждаващото действие на договора за застраховка Каско се разпростира и по отношение на третите лица. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/09 г. на ВКС, I т. о., Решение № 50/25.04.2012 г. по т. д. № 95/11 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 115/23.07.2013 г. по т. д. № 348/12 г. на ВКС, I т. о.

От приетите като писмени доказателства по делото документи – застрахователна полица, ведно с Общи условия, заявление за изплащане на 3 обезщетение за вреди на МПС от 18.10.2022 г., регистрационен талон на МПС, доклад по щета № 10122030105393/18.10.2022 г. от 24.10.2022 г., калкулацияремонт от 18.10.2022 г., декларация на водача на застрахованото МПС от 18.10.2022 г., опис на щетите по претенция № 10122030105393 от 18.10.2022 г., както и от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля В. Н. В., водач на процесното МПС, и приетото неоспорено от страните заключение на САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че в срока на застрахователното покритие на договор за имуществено застраховане, на 17.10.2022 г. в гр. София, водачът на МПС ***550, рег. № ***, свидетелят В.

Н. В., се е движел по бул. „Александър Стамболийски“ с посока на движение от бул. „Вардар“ към бул. „Константин Величков“ и в района срещу блок 263 и находящия се там зоомагазин по време на движение преминава през необозначено и несигнализирано препятствие – пропаднала шахта (дупка) до релсите на трамвая, находящо се на пътното платно, вследствие на което са настъпили материални щети по процесното МПС – увреждане на предна лява джанта. Съдът кредитира показанията на свидетеля В., доколкото същите са резултат от непосредствени негови възприятия, безпротиворечиви са и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на САТЕ.

От събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля В., от събраните по делото писмени доказателства, както и от приетото и неоспорено от страните по делото заключение на САТЕ се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е преминаването на л.а. „***” с ДК № *** през необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно.

Видно от заключението на САТЕ е, че посочените от застрахователя повреди на л.а. „***” с ДК № *** отговарят на описания в заявлението за щетата механизъм на ПТП, както и че вредите са настъпили в причинна връзка с описания в САТЕ механизъм на ПТП.

С оглед на гореизложеното, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, се установяват както механизмът на ПТП и наличието на несигнализирано и необезопасено препятствие на пътното платно, така и твърдените повреди на процесния лек автомобил, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП. По изложените съображения съдът приема, че причина за процесното ПТП и щети на застрахованото МПС е необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно.

За ангажиране отговорността на ответника не е необходимо установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение на възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление № 9/1966г. на ВС.

4

Не се спори, че пътят, на който е реализирано ПТП е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл.

19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища, включително да обозначи неравности по пътя с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.

Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл.

13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупката до премахването е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените от процесното ПТП вреди.