Решение № 355 от 01.09.2020, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

Номер 355

19.08.2020 г.

Град Велико Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Велико Търново

На 04.08.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодорина Димитрова

Ивелина Солакова

Любка Милкова

Секретар: Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20204100500532 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.17 ал.5 ЗЗДН вр. чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №227/10.07.2020г., постановено по Гр.д.№610/2020г. по описа на РС – Горна Оряховица, на О. А. К. , ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.“Д.“ №.., са наложени за извършените от него актове на домашно насилие:

В ден през периода 14.05.2020г. – 17.05.2020г. спрямо малолетната М. О. А. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С., ул.“В. Л.“ №.. – физическо насилие, изразяващо се в ухапване с уста по дясната долна челюст и лявата мишница.

На 28.05.2020г. спрямо М. С. М. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С., ул.“В. Л.“ №.

– физическо, психическо и емоционално насилие, изразяващо се в разбиване на входната врата на дома й, предизвикване на скандал, сбиване с нея и съжителя й, при което я стискал с ръце по шията, нанесъл удари по лицето и тялото й и я ухапал с уста по лявата мишница.

На 28.05.2020г. спрямо малолетните С. О. А. , ЕГН ********** и М. О. А. , ЕГН **********, и двете с постоянен адрес гр.С., ул.“В. Л.“ №. – психическо и емоционално насилие, изразяващо се в извършване на горното спрямо М. С. М. , ЕГН **********, в тяхно присъствие, мерки за защита по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 ЗЗДН, както следва:

ЗАДЪЛЖАВА О. А. К. , ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.“Д.“ №., да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. О. А. , ЕГН **********, М. О. А. , ********** и М. С. М. , ЕГН **********, и трите с постоянен адрес гр.С., ул.“В. Л.“ №..

ЗАБРАНЯВА на О. А. К. , ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.“Ду.“ №., да се приближава до М. О. А. , ЕГН ********** и М. С. М. , ЕГН **********, и двете с постоянен адрес гр.С., ул.“В. Л.“ №., жилището на същия адрес, местоработата на М. М. – „В. – .“ АД – гр.С., училището, в което детето учи и местата им за социални контакти и отдих, за срок от десет месеца, считано от 10.07.2020г., разпоредено е и е издадена Заповед за защита №15/10.07.2020г., О. А. К. е предупреден, че 1 за неизпълнение на заповедта за защита чл.296 ал.1 НК предвижда наказание до три години ЛОС или глоба до 5000лв., указани са му последиците по чл.21 ал.3 от ЗЗДН, възложен е контрол по изпълнението на заповедта за защита на началника на РУ на МВР – Стражица, както и на О. А. К. е наложена Глоба в размер на 200лв. за извършените от него в периода 14.05.2020г. – 28.05.2020г. актове на домашно насилие спрямо С. О. А. , ЕГН **********, М. О. А. , ЕГН ********** и М. С. М. , ЕГН **********, както и е осъден О. А. К. да заплати по сметка на РС – Горна Оряховица сумата от 25 лв., представляваща ДТ за образуване на делото и разглеждане на молбата за защита, както и 5лв., в случай на служебно издаване на ИЛ.

Против постановеното съдебно решение е постъпила в рамките на срока по чл.17 ал.1 от ЗЗДН въззивна жалба от ответника по делото О. А. К. , чрез пълномощника му адв.М. от ВТАК, с която моли решението да бъде отменено като неправилно, постановено при погрешна интерпретация на събраните писмени и гласни доказателства и поради това необосновано, в противоречие с материалния и процесуалния закон, вместо което постановено друго, с което предявената молба за защита от домашно насилие срещу него да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Моли, при констатиране на процесуално нарушение – недопускане събирането на относими и допустими доказателства – разпит на децата, делото да бъде върнато на ГОРС за повторно разглеждане на спора. Навежда, че след прибирането му в РБългария от Холандия през месец май заявил на бившата си съпруга М.С., че ще предприеме действия да му бъдат възложени родителските права спрямо двете му деца, което изплашило С. и настоящото производство е изключителна злоупотреба с права. Оспорва като абсолютно недоказан факта да е автор и извършител на процесния акт на домашно насилие спрямо малолетната М. О. А. , изразен във физическо насилие – в ухапване с уста по дясната долна челюст и лявата мишница, с довод, че вземал децата на 15 май вечерта и ги върнал при майка им на 17 май, като в събота вечерта – на 17.05.2020г., при спор коя да играе на таблета двете деца се сбили и С. е ухапала М. и я е ударила по бузата, непосредствен свидетел на който инцидент бил съседа му – Т. К., разпитан пред РС, като след спора М. поискала да се върне при майка си. Досежно конфликта, разразил се на 28.05.2020г., излага, че бил инсцениран от С., при който без съмнение децата му станали жертви на домашно насилие, че в него има трима участници – той, С. и Р., сбили се, за което вина носят тримата, в резултат на което получил сериозни наранявания, констатирани от д-р Г., за които не предявил насрещна молба по чл.8 т.1 от ЗЗДН, като се позовава на реторсия – насрещно съпричиняване, което счита, че съдът следва да съобрази при постановяване на решението. Оспорва като прекомерен срокът от 10 месеца на наложената му мярка по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН за защита, както по отношение на дъщеря му М. О. А. , с която твърди да са в прекрасни отношения, така и спрямо М. М., предвид спецификата на случката и наличието на съпричиняване от нейна страна. Доводи в подкрепа на въззивната жалба излага в писмена защита. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

В рамките на срока по чл.17 ал.4 от ЗЗДН е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от молителката в процеса М. С. М. , действаща лично и като майка и законен представител на малолетните й деца – С. О. А. и М. О. А. , чрез адв.Л.И. от ВТАК, редовно преупълномощена, с който оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното съдебно решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. Счита за неоснователно оплакването във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционният съд процесуално нарушение, изразено в недопускане до изслушване на децата. Претендира съдебни разноски за въззивното производство.

В СЗ въззивникът О. А. К. лично и чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена, респ. обжалваното първоинстанционно решение отменено изцяло, вместо което постановено друго, с което молбата за защита от домашно насилие по чл.8 т.1 и т.2 от ЗЗДН да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Претендира разноски, но не и за въззивна инстанция, пред която не е направил такива.

2

В СЗ въззиваемата страна М. С. М. , действаща лично и като майка и законен представител на малолетните си деца М. О. А. и С. О. А. , чрез адв.Св. И. от ВТАК, редовно преупълномощен, моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивна инстанция.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, въззивният съд взема предвид следното:

РС – Горна Оряховица е сезиран с молба с правно основание чл.8 т.1 и т.2 пр.3 от ЗЗДН от М. С. М. , действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетните й деца С. О. А. и М. О. А. , всички от гр.Стражица, чрез пълномощника й адв.Р.И. от ВТАК, против ответника по молбата О. А. К. от същия град, неин бивш съпруг и баща на двете малолетни деца, за тяхна защита с налагане на мерките по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН от осъществени спрямо тях актове на домашно насилие, както следва: 1/ спрямо малолетната М. О. А. акт на домашно насилие в периода 14.05.2020г. – 17.05.2020г., изразен във физическо такова, а именно в нанесени й от ответника травми по тялото и отпечатъци от зъби от ухапване по време на престоя на детето при баща си, който вземал децата на 14.05.2020г., съобразно режима на лични контакти с тях, и върнал М. на 17.05.2020г. разревана при майка й, за което ответникът дал обяснение, че плачела за нея, 2/спрямо молителката М. С. М. акт на домашно насилие на дата 28.05.2020г., на която ответникът дошъл в дома на М. С. М. , разбил входната врата, крещял, обиждал и заплашвал, че ще вземе децата и молителката не може да бъде с друг мъж, защото е „негова“, съжителят й Е.

Р. се опитал да го успокои, но ответникът му се нахвърлил и започнал да го удря и бие, като го повалил на земята, М. се опитала да спаси приятеля си, но К. започнал да бие и нея с ръце и крака, като й нанесъл травми, съгласно приложената медицинска документация и 3/спрямо малолетните деца С. О. А. и М. О. А. , доколкото гореописаното действие на 28.05.2020г. по отношение на майка им М. С. М. се развило пред очите им, които, на основание чл.9 ал.2 от ЗЗДН, са служебно конституирани в процеса от първоинстанционният съд като страни – пострадали лица.

Ответникът по молбата О. А. К. е оспорил предявената срещу него молба с правно основание чл.8 т.1 и т.2 пр.3 от ЗЗДН с искане да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Оспорил е да е автор на твърдяния акт на домашно насилие спрямо малолетната М. О. А. , изразен във физическо такова – ухапване с уста по дясната долна челюст и лявата мишница, с твърдение, че двете му дъщери при спор коя да играе на таблета се сбили и С. е ухапала М. и я е ударила по бузата. Досежно твърдяния акт на домашно насилие на дата 28.05.2020г. е заявил, че със С. са отишли да вземат М.от дома на Е. Р., С. се качила да извика сестра си, К. се качил и видял на вратата как Р. блъска С. и я дърпа да влезе в апартамента, чул М. да пищи отвътре, със сила влязъл в апартамента и се опитал да изведе децата си, при схватката Р. го ударил с тежка летва през лицето, срязъл му горната част на носа и текнало обилно кръв, нанесени му били силни удари по тялото и имал съмнение, че има счупени кости, признава, че е ударил молителката, ухапал я по бузата и че действието е извършено в присъствие на децата.

Правно релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал са следните:

3

Молителката М. С. К. и ответника по молбата О. А. К. са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с развод по реда на чл.49 ал.1 от СК с влязло в законна сила на 04.07.2017г. съдебно решение по гр.д.№2096/2016г. по описа на ГОРС, с което упражняването на родителските права спрямо двете им малолетни деца С. О. А. , родена на 02.01.2010г., и М. О. А. , родена на 13.05.2011г., е предоставено на майката, като на бащата е определен режим на лични отношения с децата и е осъден да им заплаща издръжка.

Ответникът по молбата, съобразно дадените от него обяснения по ДП №128/2020г. по описа на РУ гр.Стражица, които, дадени пред надлежен орган на власт са с характер на извънсъдебно признание за неизгодни за него факти, се завърнал от Кралство Нидерландия на 12.05.2020г. и на 14.05.2020г. вземал при себе си двете си деца, съобразно режима на лични контакти с тях. Малолетната М. стояла два дена при баща си и поискала да се върне при майка си. На 17.05.2020г. К. оставил дъщеря си М. разстроена при баба й по майчина линия – свид.Н. А., според чиито показания детето си дошло със синьо, надуто лице, ухапано, и синини имала, плачела, било отбелязано, че е ухапано на бузата и на ръката, на лявата, дясната буза била ухапана. Според показанията на А., М. й споделила, че баща й и казал, че няма да върви при майка си, започнал да я удря с юмруци, ухапал детето по ръката.

Свидетелят Р., съжител на майката, установява, че ответникът като върнал М. при тях видели, че е ухапана от лявата страна на бузата, дясната ръка също била ухапана, голямата дъщеря на М. казала, че тя я била ухапала, после С. си признала, че баща й е ухапал малката дъщеря и М. казала, че баща й я ухапал. Разпитан пред РС е и воденият от ответника свидетел Т. К., който бил на гости у ответника и чул, че двете деца се разправят, „чуваме гюрултия“, децата се скарали заради таблет, като се карали не е влизал вътре, О.влязъл и казал, че децата се карат и малката плачела вътре, на втория ден след гюрултията, дошли у тях и малката М. била начумерена и казала, че иска при майка си, не иска да стои при баща си и имала на бузата белег, по гласа познал, че малката плаче, чул, че малката вика „Олеле, заболя ме“.