Протокол № 645 от 24.06.2021, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 923/2021
- Вид
- Протокол № 645
- Подписан
- 24.06.2021
- В сила
- 24.06.2021
- Състав
- Цветанка Вълчева
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.1, т.4 и т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1, т.4 и т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- член 10, параграф 2 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 13 ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.13 ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 33, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 19 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 145, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147 ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 6 · Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние
ПРОТОКОЛ
№ 645 гр. Пазарджик , 22.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20215220100923 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Не се явяват страните и не изпращат свои представители, като ищцата е редовно призована на посочения от нея съдебен адрес. Изпратената призовка до ответното дружество към момента н се е върнала по делото.
Не се явява вещото лице М.Л.. Същата не е призована за съдебното заседание, предвид обстоятелството, че ответното дружество не е изпълнило задължението си за внасяне на определения от съда депозит.
СЪДЪТ докладва постъпилата по делото молба от ищцата с вх.
№9487/28.05.2021 г., с която в изпълнение на задължението й е представила платежно нареждане за внесен депозит за ССчЕ.
Докладва и писменото становище на ищцата чрез пълномощника й вх.
№ 11071/17.06.2021 г., в което е посочено, че поради служебна ангажираност няма да се явят в съдебно заседание. Моли се да бъде даден ход на делото в отсъствие на ищцовата страна. Поддържат се предявените искове. Взето е становище по доказателствата. Ищцата държи на допуснатата по делото експертиза. Изразено е и становище по същество за уважаване на исковете.
СЪДЪТ докладва постъпилата от ответното дружество молба за гледане в отсъствие, която първоначално е постъпила по ел. поща и е с вх.Номер от 18062021 г, а впоследствие постъпила и по пощата и е с №11216/18.06.2021 г.
В молбата е посочено, че поради невъзможност на пълномощника на 1 ответното дружество същият няма да се яви в съдебно заседание. По хода на делото е взето становище. Счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото. Изразено е становище по проекто доклада, по доказателствата и доказателствените искания. Към молбата са приложени писмени доказателства в заверени преписи.
С молба вх. № 11312/21.06.2021 г. ответното дружество е представило документ за внесен депозит за възнаграждеине за вещото лице.
С оглед гореизложения доклад и като взе предвид изразеното от процесуалния представител на ответника в молбата от 18.06.2021 г., че счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, съдът приема, че няма пречка ход на делото в днешното съдебно заседание да бъде даден в отсъствието на страните. Затова и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се в подадената искова молба, че на 10.12.2019 г. Р. ИВ. Й. сключила договор за потребителски кредит № 584689 със „Стик-Кредит” АД.
В договора е посочено, че сумата по отпуснатия кредит е в размер на 800.00 лева.
Сочи се, че в чл. 17. от договора е посочено, че Кредитополучателят се задължава на основание Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, в срок до 3 дни от подписване на договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на Кредитора за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Стик-Кредит“ АД всички задължения на Кредитополучателя по Договора за кредит в срок от един 2 работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „Стик-Кредит“ АД за заплащане на тези задължения. Описано е, че срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. В чл. 18. от договора е уговорено, че третото лице /поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои от търговските обекти на Кредитора в страната и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг /договор за поръчителство/, с който да се задължи солидарно да отговаря, заедно с Кредитополучателя за връщането на всички дължими суми по договора, като със сключването на посочения договор, задължението на Кредитополучателя, съгласно същия, член се смята за изпълнено. В чл. 19. от договора е посочено, че третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на Кредитора с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг. Посочено е, че страните се договарят, че третото лице - поръчител следва да отговаря кумулативно на минимум следните условия: Навършена възраст - 21 години;
Минимален осигурителен брутен доход - 1500 лв.; Валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум - 6 месеца;
Липса на записи в ЦКР относно просрочил, под наблюдение, загуба и т.н.; Да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова институция; Да не е настоящ кредитополучател в „Стик-Кредит“ АД;
Служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад.
Сочи се, че в чл. 20. от договора е уговорено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на Кредитополучателя, посочено в чл.
17, 18 и 19 от договора ще причини на Кредитора вреди, които неустойката посочена в тази разпоредба следва да обезщети. Посочено е, че в случай, че Кредитополучателя не изпълни задължението си посочено в чл. 17 от договора същият дължи на Кредитора неустойка на ден в размер на 0,9 % от стойността на всеки усвоен транш, платима на падежа на всеки транш.
Сочи се, че в чл. 22. от договора е посочено, че страните декларират съгласие, в случай, че посочената в чл. 20. от същия неустойка, стане дължима, от страна на Кредитополучателя, последният да я заплати с всяко лихвено плащане по кредита на падежа на лихвеното плащане.
Сочи се, че на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 216.00 лева, тъй като същата не е представила в срок обезпечения - поръчител или 3 банкова гаранция, посочени в процесния договор.
Твърди се, че в погасителния план, част от процесния договор е посочено, че общо дължимата сума по кредита е 824.00 лева, общо дължимата сума, когато не е осигурена гаранция, е 1040.00 лева, срокът на кредита е един месец, фиксираният годишен лихвен процент е 36.00 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 42.58 %.
Твърди се, че Р. ИВ. Й. е погасила изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 1040.00 лева.
Счита се, че процесният договор е нищожен /недействителен/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила.
Сочи се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10. ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК тъй като не е спазена предвидената от закона форма.
Твърди се, че настоящият случай касае сключването на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като от отправяне на предложението до сключването на договора са използвани изключително средства за комуникация от разстояние. Ето защо за действителността на договора следва да е спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ - чл. 8 и сл., и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.
Счита се, че в настоящия случай тази процедура не е спазена, тъй като доставчикът „Стик-Кредит” АД не е изпълнил императивно вмененото му задължение да предостави на потребителя Р. ИВ. Й. изискуемата преддоговорна информация, не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договора, както и за условията, при които последната може да се откаже от него.
Счита се, че всички разменени между доставчика и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ. Те по своята същност представляват електронни документи, които обаче се явяват неподписани такива, тъй като не е спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор /например чрез 4 квалифициран електронен подпис/, респективно същите нямат т.нар.
„формална доказателствена сила“ по смисъла на чл. 180 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Счита се, че ответното дружество е приело за сключен процесния договор с Р. ИВ. Й. в нарушение на предвидените императивни правила, без последната да е изразила валидно своето съгласие.
Смята се, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по- малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Твърди се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.
Твърди се, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.
Твърди се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 42.58 % е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от 36.00 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) обаче водят до различен размер на ГПР от посочения.
Сочи се, че съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/ „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не 5 може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му“.
Счита се, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 360.00 % за конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Сочи се, че в чл. 17. от договора е посочено, че Кредитополучателят се задължава на основание Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, в срок до 3 дни от подписване на договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на Кредитора за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Стик-Кредит АД всички задължения на Кредитополучателя по Договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „Стик-Кредит“ АД за заплащане на тези задължения.
Сочи се, че в чл. 20 от договора е уговорено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението нй Кредитополучателя, посочено в чл.
17, 18 и 19 от договора ще причини на Кредитора вреди, които неустойката посочена в тази разпоредба следва да обезщети. Посочено е, че в случай, че Кредитополучателя не изпълни задължението си посочено в чл. 17 от договора същият дължи на Кредитора неустойка на ден в размер на 0,9 % от стойността на всеки усвоен транш, платима на падежа на всеки транш.
Счита се, че от една страна е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител, съгласно всички изисквания, посочени в договора. Ето защо считам, че е налице нищожност на договора по смисъла на чл. 26. ал. 2, пр. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че в настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.
Разпечатката съдържа 50 от 193 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0870ff51-9a6e-45c5-a566-c9d003251a4f