Решение № 161 от 28.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Пловдив, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20215300900639 по описа за 2021 година

Осъдителен иск с правно основание чл. 432 от КЗ, обективно съединен с акцесорен иск за присъждане на законна лихва по чл. 409 от КЗ във вр. чл. 86 от ЗЗД и предявен в условията на евентуалност обратен иск по чл. 499, ал.7 КЗ във вр. с чл. 127 ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 53 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на Г. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, чрез адв. Р. И. М., против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Доктор Г.М.Димитров“ № 1, с искане да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение в размер на 150 000 лв. за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, свързани със загубата на ** му Д.К.Д., ЕГН **********, починала в резултат на ПТП от 23.05.2017 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 08.05.2018 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

Ищецът твърди се, че на 23.05.2017 г. е реализирано ПТП по подробно изложен в исковата молба механизъм на извършване на деянието, вследствие на което е причинена смъртта на неговата ** Д.К.Д. по вина на един от водачите, участвали в ПТП - П. Г. Б.. За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица и образувано досъдебно производство по описа на РУ Сандански. Твърди се, че в резултат на загубата на ** си Г. Д. бил дълбоко травмиран – станал некомуникативен, тревожен и потиснат. Ищецът бил силно привързан към нея, живеели в едно домакинство и имали изградена трайна духовна и емоционална връзка. Твърди, че бил 1 съкрушен, изпитвал болки и страдания, изразяващи се в тревожност, нарушения в съня и апетита и понастоящем все още не се бил отърсил от шока от внезапната й загуба. Сочи, че виновният водач имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и в тази връзка с молба вх.№ 1162/08.05.2018 г. отправил претенция до застрахователя му ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД с искане да бъде определено и заплатено обезщетение за неимуществени вреди. След изтичане на законоустановения срок и към момента на завеждане на исковата молба застрахователят не е удовлетворил извънсъдебната претенция, поради което за ищеца възникнал правния интерес от предявяването на настоящия иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Същият приема претенцията за допустима, но разгледана по същество я намира за неоснователна. Оспорва механизма на ПТП. Навежда възражения за изключителен принос за настъпване на вредоносния резултат от страна на водача на другия автомобил, в който е пътувала загиналата поради нарушаване на правилата за движение по пътищата. Не оспорва, че Д.

Д.а е починала в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие, но твърди, че смъртта й не е в резултат на виновно поведение на застрахования от него водач П. Б.. Оспорва възникването на неимуществени вреди по основание и размер, като обосновава възражението си с липсата на близост и съвместно съжителство между починалата и ищеца. В условията на евентуалност счита претенцията за прекомерно завишена, противоречаща на принципа за справедливост, като моли същата да бъде намалена най-малко с 90% поради изключително съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата поради неизползван от нея предпазен колан, довело до леталния изход.

Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение.

В срока за отговор ответникът е предявил обратен иск при условията на евентуалност срещу застрахователя на другия водач, участвал в ПТП – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.

Твърди, че ответникът по обратния иск е застраховал гражданската отговорност на МПС с валидна застрахователна полица към датата на събитието на водача С. Г. Д., който в нарушение на ЗДвП, е причината, при изключителен превес на вината, за реализирането на процесното ПТП.

Поради това същият, респ. неговият застраховател, носи отговорност за причинения вредоносен резултат. В този случай при заплащане на обезщетение от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД, последният встъпвал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случай че се уважи главният иск, при установена виновност и противоправност на действията на двамата участващи водачи на МПС в произшествието, имал интерес да предяви претенция за заплащане на разликата, която е платил в повече от своята част според конкретния принос, обема на вината и квотите на отговорност на двамата 2 водачи. Моли, в случай че се установи горното, да се осъди „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД да удовлетвори претенцията на ищеца за обезщетяване на причинените му вреди и едновременно с това да се осъди да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД сумата от 150 000 лв. – заплатено обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 23.05.2017 г., заплатената от застрахователя лихва върху сумата, за която е осъден с решението по главния иск, лихвата върху тази сума от датата на плащането й до окончателното изплащане, както и за присъдените разноски в негова тежест. Претендира разноски по предявения обратен иск.

Ответникът по обратния иск е подал отговор, с който твърди, че искът е недопустим, тъй като не е налице правен интерес от конституирането му по делото като трето лице-помагач на страната на ответника.

В срок е постъпила допълнителна искова молба по обратния иск, с която ищецът по него поддържа изцяло претенцията си, както и оспорва възраженията на ответната страна за недопустимост на конституирането му по делото.

Допълнителен отговор по обратния иск не е постъпил.

Ищецът по главния иск с допълнителна искова молба, депозирана в срок, поддържа иска. Оспорва наведените възраженията на ответника, като излага подробни съображения в молбата. Противопоставя се на възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на починалата, поради твърдяното от него непоставяне на обезопасителен колан.

С допълнителна молба ищецът представя присъда № 901945 от 20.06.2022 г., постановена по НОХД № 236/2019 г. по описа на ОС – Благоевград, влязла в сила на 06.07.2022 г., с която П. Г. Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4, предл. 3, б. „б“, предл. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Със същата присъда е признат за виновен и С. Г. Д. при условията на независимо съпричиняване с П. Б. в това, че е причинил смъртта по непредпазливост на Д.К.Д..

В допълнителен отговор на исковата молба ответното дружество заявява, че оспорва доводите на ищеца, направени с допълнителната искова молба. Поддържа всички направени с отговора правни и фактически твърдения, възражения и доказателствени искания.

Допълнителни съображения се излагат в писмени бележки, в които ответникът счита, че квотата на отговорност на двамата водачи е 60 % на 40 % при превес на отговорността на другия водач, поради което и обратният му иск е основателен до този обем.

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

В настоящото производство е приет за съвместно разглеждане в процеса предявеният от ответника против помагача, конституиран на негова страна, 3 обратен осъдителен иск, предявен при условията на евентуалност – ако главният иск против него бъде уважен и по делото бъде установено, че ПТП е причинено при независимо съпричиняване от страна и на двамата водачи на МПС, за сумата от 150 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, лихви и разноски, за които бъде осъден с решението.

Доказателствената тежест е разпределена в процеса по следния начин:

При условията на чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК е указано, че всяка от страните следва да установи позитивните факти, на които основава своите твърдения или възражения съобразно правилото на чл. 154 от ГПК. В тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял и търпи твърдените неимуществени вреди и техния интензитет и размер, както и че същите са в причинна връзка с противоправното поведение на водача, който е застраховал гражданската си отговорност на автомобилист при ответния застраховател. В тежест на ответника е да докаже наведените възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, както и останалите правоизключващи възражения за положителни факти, в това число следва да установи и позитивните факти, на които основава твърденията си по обратния иск, а именно: наличие на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и застрахователното дружество - ответник към момента на извършване на деликта, конкретния обем на приноса на втория деликвент, застрахован при дружеството – помагач и ответник по обратния иск, спрямо отговорността на първия при причиняване на вредите, като се има предвид, че хипотезата на независимо съпричиняване е безспорно установена с оглед задължителната сила на мотивите на присъдата, с която е признат за виновен и вторият водач, спорен е само нейният обем и процентното му изражение.

Ответникът по обратния иск следва да установи правоизключващите си възражения за положителни факти.

По главната претенция:

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.

380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран, но без удовлетворителен за ищеца резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.

Разгледана по същество, претенцията е безспорно доказана по основание.

На страните изрично е указано, че обстоятелствата относно това дали е 4 извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца - предмет на влязлата в сила присъда по образуваното по случая НОХД, не се нуждаят от доказване, а и не подлежат на пререшаване от гражданския съд. Наличието на независимо съпричиняване от страна на втория водач, чиято ГО е застрахована при дружеството – помагач, също е безспорно установено с оглед задължителната сила на мотивите на присъдата, признаваща вината му.

Не се оспорва също, че ищецът е син на пострадалата, както и че към датата на настъпване на произшествието между виновния водач Б. и ответното дружество е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.

В случая е налице влязла в сила присъда, признаваща вината и на двамата водачи за настъпване на произшествието поради нарушаване правилата за движение и причинената в резултат на това смърт по непредпазливост на пострадалото лице.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинената смърт на пострадалото лице в резултат на настъпилото ПТП, именно заради което и двамата водачи – Д. и Б., са наказани за престъпление по чл. 343, ал.