Решение № 103 от 24.04.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. гр. Добрич, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20263200500192 по описа за 2026 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Подадена е жалба вх.

№555789/21.10.2025 г. по описа на ЧСИ Л. Т.,респ.вх.№2595/31.03.2026 г. по описа на ДОС,от З. З. И. с ЕГН ********** от гр.Д.,ул.*** в качеството на длъжник срещу наложен запор върху трудовото й възнаграждение,получавано от „Санара Булфест 97“ ЕООД,и срещу вменените й разноски по изпълнението в размер на 18 лв с вкл.ДДС-такса за налагане на горния запор по изп.д.№20147370400199 по описа на ЧСИ Л. Т. с район на действие ДОС.Изложени са доводи за незаконосъобразност на изпълнителното действие по налагане на запор,като се навежда,че се касае за повторно наложен запор,такъв бил наложен още при образуване на изпълнителното дело и никога не бил вдиган.Изразява се недоволство и от начисляването на разноски в размер на 18 лв,включващи 15 лв такса за налагане на атакувания запор и 3 лв ДДС върху таксата.Настоява се за отмяна на разпореждането на ЧСИ за повторно налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата и за начисляване на разноски в тежест на последната в размер на 18 лв.

Взискателят по изпълнението „София Комерс Кредит Груп“ АД,ЕИК 175302519,със седалище и адрес на управление гр.София,Столична община,район „Изгрев“,ул.“Васил Калчев“,бл.58,ателие 6 в писмени възражения изразява становище за процесуална недопустимост на жалбата,а по същество-за нейната неоснователност.

Като постави на разглеждане депозираната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

1

Изп.д.№20147370400199 по описа на ЧСИ Л. Т. с район на действие ДОС е образувано по повод молба на „София Комерс Кредит Груп“ АД-гр.София с вх.№02228/03.02.2014 г. и изпълнителен лист от 27.12.2013 г.,издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№5342/2013 г. на Добричкия районен съд,за събиране на дължими от солидарните длъжници З.

З. И. и П. М. И. парични суми по договор за заем от 11.06.2012 г. за главница,законна лихва и разноски за заповедното производство.С последваща молба вх.№68107/31.07.2024 г. в хода на изпълнителното производство взискателят е представил още два изпълнителни листа за дължими от двамата солидарни длъжници парични суми,издадени по ч.гр.д.

№2931/2013 г. на Добричкия районен съд и гр.д.№2579/2012 г. на Добричкия районен съд.

В хода на изпълнителното производство след установена обвързаност на длъжницата З. З. И. по трудов договор със „Санара Булфест 97“ ЕООД е предприето принудително изпълнение за събиране на дължимите суми,като е наложен по разпореждане на ЧСИ от 04.07.2024 г. първи запор върху трудово възнаграждение на длъжницата,получавано от горното дружество,със запорно съобщение изх.№25173/04.07.2024 г.,получено от третото задължено лице на 09.07.2024 г.

С разпореждане от 02.12.2024 г. на ЧСИ е постановено налагане на втори запор върху трудово възнаграждение на З. И.,получавано от „Санара Булфест 97“ ЕООД.Изпратено е запорно съобщение изх.№45045/05.12.2024 г.,получено от третото задължено лице на 09.12.2024 г.

С разпореждане от 29.09.2025 г. на ЧСИ е постановено налагане на трети запор върху трудово възнаграждение на З. И.,получавано от „Санара Булфест 97“ ЕООД.Изпратено е запорно съобщение изх.№39813/30.09.2025 г.,получено от третото задължено лице на 02.10.2025 г.С разпореждането на ЧСИ от 29.09.2025 г. са определени и дължими по изпълнението такси и разноски в общ размер на 117,60 лв с ДДС,сред които и такса за наложения запор по т.9 от ТТРЗЧСИ в размер на 15 лв + 20% ДДС-общо 18 лв.

Последователното налагане на три запора върху трудовото възнаграждение на З. И.,получавано от един и същ работодател,е обяснено от ЧСИ в мотивите му към жалбата с практиката на работодателя да прекратява периодично трудовото правоотношение с И. и да сключва веднага след това нов трудов договор с нея.Запори са налагани по всяко нововъзникнало трудово правоотношение със същия работодател.Горната практика на работодателя е видна от справката от НАП на лист 216а от изпълнителното дело.Длъжницата И. има сключени със „Санара Булфест 97“ ЕООД пет последователни трудови договора,като последният е от 26.09.2025 г.

За последно наложения запор длъжницата З. И. е уведомена от ЧСИ с връчване на призовка за принудително изпълнение изх.№39815/30.09.2025 г.

/на лист 224 от изп.д./ чрез пълномощника й адв.С. Г. на 08.10.2025 г.В призовката е обективирано и уведомление за разпореждането на ЧСИ от 29.09.2025 г. за дължими от И. такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ в общ размер на 117,60 лв с ДДС.

С оглед датата на уведомяване на длъжницата за наложения запор и размера на дължимите такси и разноски-08.10.2025 г. настоящата 2 жалба,подадена на 21.10.2025 г.,е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436 ал.1 от ГПК,изтекъл на 22.10.2025 г.

Жалбата е частично недопустима и частично допустима.Същата е процесуално недопустима в частта,в която е насочена срещу наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата,и като такава в тази част следва да бъде оставена без разглеждане,а производството по същата в посочената част следва да бъде прекратено.Длъжникът по изпълнението е активно легитимиран да обжалва само лимитивно изброени в разпоредбите на чл.435 ал.2 т.1-7 от ГПК действия на съдебния изпълнител и то на изрично предвидени в цитираните разпоредби основания.Налагането на запор върху вземане на длъжника от трето задължено лице не попада сред подлежащите на обжалване от длъжника действия.Запорът би могъл да бъде обект на обжалване само като действие от категорията по чл.435 ал.2 т.2 от ГПК,чрез което се насочва принудителното изпълнение върху имущество на длъжника /негов доход/,смятано от последния за несеквестируемо по смисъла на чл.446 и чл.446а от ГПК.В случая обаче жалбоподателката-длъжник по изпълнението не навежда никакви доводи за несеквестируемост на запорираните й доходи от трудово възнаграждение.След като не се позовава на несеквестируемост,жалбата й срещу запора като действие по насочване на принудително изпълнение е недопустима.

Жалбата е допустима в останалата й част относно таксата за наложения запор и следва да се разгледа по същество.Според разпоредбата на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК разноските по изпълнението подлежат на обжалване от длъжника.

При налагане на запор се дължи такса по т.9 от ТТРЗЧСИ в размер на 15 лв.Освен това в тежест на частния съдебен изпълнител в качеството му на доставчик на услуги по смисъла на чл.11 ал.1 от ЗДДС е да начисли ДДС от 20% върху дължимите такси в изпълнителното производство,тъй като е налице облагаема доставка по смисъла на чл.12 от ЗДДС.Така общо дължимата сума е в размер на 18 лв,колкото е определил и съдебният изпълнител.След като е наложен запор,сумата от 18 лв е дължима.Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника по смисъла на чл.79 ал.1 и 2 от ГПК,т.е. сумата от 18 лв подлежи на заплащане от длъжницата З. И..Жалбата в тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Доводите на жалбоподателката,че не дължи горната сума поради неправилно наложен от ЧСИ пореден запор върху едно и също трудово възнаграждение на същата,не могат да бъдат обсъждани по същество предвид недопустимостта на жалбата й в частта срещу запора.Само следва да се отбележи за сведение на жалбоподателката,че запорите са налагани от ЧСИ не върху едно и също възнаграждение по един и същ трудов договор,а върху възнаграждения по различни трудови правоотношения,макар и със същия работодател.

С оглед изхода от настоящото производство /частично прекратяване на производството по жалбата и частичното й отхвърляне като неоснователна/ жалбоподателката няма право на разноски за настоящото производство и такива не следва да й се присъждат въпреки отправеното изрично искане.Насрещната страна /взискателят по изпълнението/ не претендира присъждане на разноски.

3

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№555789/21.10.2025 г. по описа на ЧСИ Л. Т.,респ.вх.№2595/31.03.2026 г. по описа на ДОС,подадена от З. З. И. с ЕГН ********** от гр.Д.,ул.*** в качеството на длъжник,в частта й срещу наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата,получавано от „Санара Булфест 97“ ЕООД,по изп.д.№20147370400199 по описа на ЧСИ Л. Т. с район на действие ДОС,и

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№192/2026 г. по описа на Добричкия окръжен съд в горната част.

ОТХВЪРЛЯ жалба вх.№555789/21.10.2025 г. по описа на ЧСИ Л.

Т.,респ.вх.№2595/31.03.2026 г. по описа на ДОС,подадена от З. З. И. с ЕГН ********** от гр.Д.,ул.*** в качеството на длъжник,в частта й срещу начислените в тежест на длъжницата разноски по изпълнението в размер на 18 лв с вкл.ДДС-такса по т.9 от ТТРЗЧСИ за наложен запор върху трудовото й възнаграждение,получавано от „Санара Булфест 97“ ЕООД,по изп.д.

№20147370400199 по описа на ЧСИ Л. Т. с район на действие ДОС.

Решението в частта с характер на прекратително определение подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд-гр.Варна,а в останалата част е окончателно по смисъла на чл.437 ал.4 изр.2 от ГПК и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4