Решение № 6347 от 22.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6347 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Ивона В. Енчева при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20251100513400 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ищеца М. Й. Н., чрез упълномощения представител адв. Н. Х. Б., срещу съдебно решение № 13941/17.07.2025 г. по гр. дело № 41505/2024 г. на Софийски районен съд (СРС), 91-ви състав, с което е отхвърлен искът за изменение на мерките за упражняване на родителските права, като на въззивника се предостави упражняването на родителските права по отношение на децата Й.М. Н. и К.М. Н., местоживеенето им да бъде определено при бащата, а на майката В. К. Н. бъде определен режим на лични отношения с децата и тя да бъде осъдена да им заплаща издръжка. В условията на евентуалност да бъде определен друг режим на лични отношения на бащата с децата.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение поради неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд е направил избирателен и едностранчив анализ на доказателствата по делото. Не е била съобразена трудността за децата две години да се приспособят към живота в гр.

София, както и агресивното и отчуждаващо поведение на майката, а и неспособността да прояви разбиране към желанията и потребностите им. Сочи, че от съда не е взета предвид и неблагоприятната социална среда, в която децата са оставени да живеят – 1 без приятели и подкрепяща семейна среда. Поддържа, че е пренебрегнато и изричното желание на децата да живеят при техния баща в гр. Елин Пелин, както и изложеното от тях, че не се чувстват добре в гр. София. Твърди още, че преместването на децата от гр. Елин Пелин в гр. София е довело до влошаване на успеха на децата и здравословното им състояние, като при тях се наблюдавало значително напълняване.

Децата не спортуват и не им е осигурен разнообразен и здравословен хранителен режим. Поради липсата на приятели и свободни роднини децата често били сами в апартамента на майката. Във въззивната жалба се навеждат доводи, че бащата може да разчита на помощта на своите родители при отглеждане на децата. Излагат се твърдения за упражнено от майката домашно насилие спрямо детето К.М. Н.. В жалбата се поддържа, че в първоинстанционното решение не е анализиран родителският капацитет на родителите и не е взета предвид невъзможността на майката да води нормални разговори с децата, както и да им предостави необходимата емоционална подкрепа. Оспорва извода на съда, че майката е по-изискващият родител относно обучението, правилата и границите и че е по-ангажирана в образованието им, като значителен принос в тази насока имал и въззивникът. Сочи, че не е взето предвид и отчуждаващото поведение на майката спрямо бащата, като пред децата е споменавано, че бащата има любовница. Неправилно са кредитирани и показанията на св. В.А., като намира показанията за нелогични и вътрешно противоречиви.

Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение, като му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на двете деца, местоживеенето им да бъде определено при него, като на майката бъде определен режим на лични отношения и тя да бъде осъдена да заплаща издръжка.

В открито съдебно заседание въззивникът лично и чрез упълномощения представител поддържа въззивната жалба, а в хода на устните състезания пледира за уважаването .

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна В. К. Н. не е подала отговор на въззивната жалба. С молба-отговор от 11.02.2026 г., чрез упълномощения адв. А. А., излага становище за неоснователност на въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Макар и подадена след срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, доколкото във въззивното производство съдът е длъжен служебно да следи за найдобрия интерес на децата на страните, не се преклудират права за излагането на твърдения и сочене на доказателства. Съдът взема предвид изложените в молбатаотговор от 11.02.2026 г. възражения, с които въззиваемата поддържа, че изпълнява постигнатото между страните споразумение, като причината децата да не се видят с бащата по време на празниците през 2023 г. е, че е ползвала платен годишен отпуск през време на който тя има право да осъществява контакти с децата. Оспорва доводите на бащата, че жилището на майката в гр. София е непознато за децата, като излага, че там е постоянният им адрес от раждането им. Твърди, че децата са социализирани в новото им училище и имат изграден социален кръг. Оспорва децата да са били подложени на насилствено, агресивно или отчуждително поведение от страна на майката, което съответства и на заключението на вещото лице в първоинстанционното производство. Навежда доводи, че отрицателните проявления в поведението на децата се дължи на конфликт на лоялност. Посочва, че се полагат всички грижи за образованието на децата, а относно спортната им активност излага, че децата взимат пример от брата на въззиваемата и неговата съпруга, които са активно спортуващи.

Децата са образовани от майка им и вуйчо им как да се хранят правилно и пълноценно, докато бащата е този който тенденциозно твърди, че са с наднормено тегло. Посочва, че децата умеят да се забавляват с нея и нейната част от семейството, като заедно са ходили на почивки на яз. Батак и на море, като са си прекарали весело на сватбата на вуйчо им с техните братовчеди, чичовци и лели. Твърди, че липсват 2 доказателства начинът на живот на децата при майката да се отразява негативно на здравето им. Посочва, че тя се занимава с образованието и възпитанието при децата, докато при бащата децата основно се забавляват. Поддържа, че бащата е неизискващ родител, докато майката поставя ясни граници в отношенията си с децата. Бащата не проявява никаква заинтересованост към училищната подготовка на децата. Оспорва да е малтретирала децата си.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване решението на районния съд.

В предоставения им от съда срок по чл. 149, ал. 3 от ГПК всяка от страните, чрез упълномощените представители, представя писмени бележки по съществото на спора, в която развива доводите си за основателност на въззивната жалба, респ. за нейната неоснователност и правилност на обжалваното решение. От представителя на въззивника е представен и проект на споразумение, който не е подписан от страните.

Софийски градски съд, във въззивен състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Производството по гр. дело № 41505/2024г. на СРС, 91 състав, е образувано по искова молба на М. Й. Н., в която се твърди, че страните са разведени от 27.10.2023г., като от брака им са родени две деца - Й.М. Н. и К.М. Н.. Страните постигнали споразумение, по силата на което родителските права се упражняват от майката, като бащата може да взима и вижда децата всяка седмица от месеца за времето от 18:00 часа в петък до 10:00 часа в неделя, както и двадесет дни през лятото, които не съвпадат с платения отпуск на майката. Изложил е твърдения, че след развода им децата били преместени от Елин Пелин в гр. София. Изложени са твърдения, че тази промяна повлияла изключително зле на децата, които не могли да се адаптират към новото си местоживеене. Посочено е, че децата били обект на тормоз в новото им училище и многократно споделяли, че не се чувствали добре в гр.София и предпочитали да живеят в гр.Елин Пелин. Наведени са доводи, че това се отразило на емоционалното и здравословното им състояние. Сочи, че майката е неглижирала психическото, физическото и емоционалното състояние на децата, като демонстрирала общ занижен родителски капацитет. След развода майката започнала да проявява отчуждително поведение спрямо бащата.

Ответницата В. К. Н. е оспорила предявения иск по съображения в отговора на исковата молба.

В първоинстанционното производство са събрани доказателства и са разпитани свидетели, както и са приобщени социалните доклади от ДСП-Връбница и ДСП-Елин Пелин.

Не е спорно между страните, а и от приетите от първоинстанционния съд удостоверения за раждане от 05.12.2023 г., издадени от гр. Елин Пелин, община Елин Пелин се установява, че М. Й. Н. и В. К. Н. са родители на Й.М. Н., роден на 11.05.2012 г. и К.М. Н., роден на 07.06.2013 г.

От съдебно решение № 17604/27.10.2023 г. по гр. д. № 38465/2023 г. на СРС, 83 състав, е видно, че бракът между М. Й. Н. и В. К. Н. е прекратен поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие и е утвърдено постигнато между тях споразумение по чл. 51 от СК, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на децата Й.М. Н. и К.М. Н. се предоставя на майката В. К. Н., при която децата ще живеят. Разписан е следният режим на лични отношения на бащата с децата: всяка 3 седмица от месеца от 18:00 часа в петък, събота и неделя до 10:00 часа, с право на преспиване, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, уговорени предварително между родителите, както и извън договорения режим, когато има съгласие на родителите за това. Страните са се съгласили бащата да заплаща месечна издръжка от по 500 лв. за всяко дете чрез тяхната майка.

В първоинстанционното производство е прието заключение на комплексна съдебна психологична и психиатрична експертиза, видно от което В. К. Н. функционира в нормата за психична дейност, без данни за личностни дисхармонии, акцентуации или дефицити. Изследването не е установило данни от психопатологичен тип, които да пречат на интеракциите майка-деца. Натрупването на преживявания от негативен тип и агресивни импулси са последици от негативните семейни интеракции с бащата в минал и в настоящ период. Според експертите се наблюдават моменти на колебания в емоционалните регулации, които не застрашават физическата и психическата цялост на децата, а водят до влошаване и охладняване на взаимоотношенията с тях. Поведението на В. К. Н. не би могло да се определи конкретно като тенденциозно и целящо да отчужди децата от бащата, а е отражение на нейните възгледи и виждания за начин на възпитание и на установяване на правила, свързани с възпитанието и нуждите на израстването. Тя е по-изискващият родител по отношение на правила и образование, подготовка на уроци и домашни, докато бащата е в позиция, децата като са при него да прекарват време в игри и по-забавни за децата преживявания. Ако децата прекарват повече време с бащата той също има капацитета и ресурсите за съдействие на децата свързани с учебни ангажименти и подготовка, но краткото време с него не е достатъчно. В заключението на вещото лице е посочено, че децата са в условията на правилно невропсихично развитие и на добър емоционален статус. Семейната обстановка и възрастта им са предпоставки за поведенчески и емоционални прояви, които нямат характеристиките на клинична динамика. Изложено е, че при децата са налице негативни преживявания на тревожност и несигурност.

Преодоляването им е свързано със семейна и домашна среда на спокойствие и усещане на уседналост, на познатост. Спадането на негативизма в интеракциите между родителите би дало положителна промяна. Според заключението децата биха се чувствали най-щастливи и най-спокойни в родния за тях дом, в позната и възприемана положително от тях битова и семейна обстановка. Експертите не са констатирали данни за родителско отчуждение.

Пред първата инстанция е разпитана свидетелката Р. Г. Н. – майка на ищеца, чиито показания съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК. От показанията се установява, че децата редовно споделяли, че предпочитат да живеят в гр.Елин