Определение № 2114 от 30.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2114 гр. София, 30.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно гражданско дело № 20261000501269 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 18203/18.06.2026 г. на адв. С. К. К. за допълване в частта за разноските на въззивното решение от 18.05.2026 г., като й бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.

В молбата се твърди, че защитата на взискателя е поета при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, а в отговора на жалбата е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят С. Р. П. в писмен отговор оспорва искането по чл. 248 ГПК.

Софийският апелативен съд като прецени доказателствата по делото намира за установено следното:

Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК – в 1-месечен срок от постановяване на необжалваемото въззивно решение. Изискването на чл. 80 ГПК не се отнася до искане за допълване на решението в частта за разноските /така т. 8 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС – ОСГТК/. Ето защо молбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението от 18.05.2026 г. САС е потвърдил решение № 3770/16.02.2026 г. /неправилно наименовано „определение“/ по гр. д. № 4657/2025 на СГС, с което е оставена без уважение жалбата на длъжника С. Р. П. срещу разпределението от 27.01.2025 г. по изп. дело № 20227860400008 на частен съдебен изпълнител М. М., с рег. № ***.

Във въззивното решение липсва произнасяне по своевременно направеното в отговора на жалбата искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.

Посоченият отговор е подаден от името на взискателя Л. В. Ч. чрез адв. С. К..

Пълномощното за същата се съдържа в изпълнителното дело, като упълномощаването има общ характер и в него е посочено, че представителството е при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Във връзка с това упълномощаване в потвърденото разпределение на ЧСИ в полза на адвоката е отредена сумата 604,50 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.

Въззивният съд намира, че за настоящото съдебно производство не следва да се присъжда възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. От една страна, липсва представено пълномощно за представителство специално за съдебното производство, а за защитата по пълномощното в 1 изпълнителното дело вече е определено възнаграждение. От друга страна, така определеното в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение следва да се приеме за достатъчно и за съдебната фаза по чл. 463 ГПК – предвид малкия обем действия, извършени от адвоката в изп. дело, ниската фактическа и правна сложност на съдебното производство и незначителния материален интерес по същото.

Ето защо молбата следва да се остави без уважение.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 18203/18.06.2026 г. на адв. С. К. К. за допълване в частта за разноските на въззивното решение № 639/18.05.2026 г. по в.гр.д. № 1269/2026 г. на САС, като й бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.

Определението не подлежи на обжалване.

Заверен препис от определението да се изпрати на СГС за прилагане към хартиеното досие на делото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2