Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4374 от 22.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 3413/2025
Вид
Определение № 4374
Подписан
22.12.2025
В сила
22.12.2025
Състав
Руси Алексиев, Христина Михайлова, Анелия Щерева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4374 гр. София, 22.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20251100603413 по описа за 2025 година Производството пред Софийски Градски съд е по реда на чл.243, ал.7 от НПК и е образувано по протест на прокурор при СРП, с който се атакува определение от 06.04.2025г., постановено по НЧД № 3571/2025г. по описа на СРС, 9-ти състав, с което е отменено постановление от 09.01.2025г. на СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 705/2021г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 11270/2021г. по описа на СРП.

В протеста се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт от първата инстанция. Твърди се, че в изводите си съдът неправилно е възприел извод, че обвинението се подкрепя от показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото нито един от тях не описва собствени възприятия. Прокурорът посочва, че от заключенията на трите изготвени съдебно-медицински експертизи се установява, че травматичните увреждания на пострадалата не биха могли да се получат по посочения от нея механизъм. В заключение се иска отмяна на атакуваното определение и потвърждаване постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство.

С определение от 10.07.2025г. настоящият въззивен състав е върнал делото на първа инстанция за изпълнение на указания във връзка с администрирането му, след изпълнението на които и връчване на съответните съобщения са постъпили отговор на протеста от повереника на пострадалото 1 лице – адв. В.Т. от САК и въззивна жалба от обвиняемия И.Т. чрез пълномощника му – адв. В.П. от САК.

В отговора на протеста се сочи, че същият е неоснователен и СРП неправилно е приела, че няма данни за извършено престъпление от общ характер. Изразява се солидаризиране с приетото от районния съд, че разследването не е извършено качествено, като конкретно в тази насока се посочва пропуска да бъде разпитано лицето, с което пострадалата е разговаряла по телефона непосредствено преди деянието, както и липсата на анализ на приложената медицинска документация. Оспорват се съдебномедицинските експертизи, както и позоваването единствено на тях в мотивите за прекратяване. В допълнение се посочва, че дори да не е налице медикобиологичния признак телесни увреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, то пострадалата е изпитала болка и страдания и се моли за потвърждаване на определението на СРС.

В жалбата от обвиняемия се твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, доколкото се подценяват събраните доказателства, заключенията на вещите лица и съображенията на прокурора.

Излага се становище, че оценката на съда за „лошо“ разследване не кореспондира с доказателствения материал по делото, като според жалбоподателя евентуалното установяване, съответно разпит на лице, с което пострадалата е разговаряла преди инцидента, не би допринесло за изясняване на обективната истина по делото, тъй като това лице не е пряк очевидец.

Акцентира се върху заключенията на изготвените съдебно-медицински експертизи, които се смята, че опровергават обвинението, като се посочва, че районният съд се позовава единствено на показанията на пострадалото лице. В заключение се иска отмяна на определението на първоинстанционния съд и потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

След запознаване с материалите по делото и изложените съображения от страните, съдът установи следното:

Протестът, отговорът срещу същия и жалба са подадени в законоустановен срок от надлежна страна, поради което и същите са процесуално допустими.

Разгледани по същество, протестът и жалбата от обвиняемия се явяват 2 неоснователни, по следните съображения:

Досъдебно производство № 705/2021г. по описа на 06 РУ-СДВР е образувано с Постановление на прокурор при СРП от 01.04.2021г. и е водено за престъпление по чл.131, ал.2, т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК, а именно за това, че на 06.02.2021г., около 18:30 ч., в гр.София, в сградата на IV-та МБАЛ ЕАД – гр.София, адрес: гр.****, в асептична превързочна на Хирургично отделение е причинена лека телесна повреда на К.Р.Б. – медицински специалист /медицинска сестра в IV-та МБАЛ ЕАД – гр.София/ по повод изпълнение на службата й, чрез нанасяне на поредица от удари със свити ръце /юмруци/ и ритници с крака в областта на главата и тялото, скубане и дърпане на косата, като на същата са причинени: контузия на клепача и околоочната област, данни за подкожен хематом и оток в същата област; анамнестични данни за контузия на главата в лявата челнотеменна област на главата; контузия на гръдния кош и кръста, които, в своята съвкупност, реализират медикобиологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.

С постановление на СРП от 20.05.2022г. (предявено на 06.06.2022г.), потвърдено от СГП с акт от 18.07.2022г., в качеството на обвиняемо лице е привлечен И.С.Т., като е ангажирана наказателната му отговорност за престъпление по чл.131, ал.2, т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК.

Въз основа на събраните и приобщени доказателства в хода на разследването, Софийска районна прокуратура е приела следната фактическа обстановка, посочена и в атакувания съдебен акт: Към месец февруари 2021г. обвиняемият И.Т. и свидетелят К.Б. работели в „IV МБАЛ“ ЕАД – гр. София, съответно като лекар - хирург и медицинска сестра. Обвиняемият Т. бил дългогодишен служител, а свидетелят Б. започнала работа в болницата през месец октомври 2020г.

На 06.02.2021г. свидетелят К.Б. била нощна смяна на работа, като застъпила около 18:00 часа. Тя преглеждала документацията в Хирургично отделение, когато около 18:30 часа влязъл обвиняемият Т. и поискал рапортите от деня, тъй като смяната му приключвала и трябвало да напише своя рапорт. Свидетелят Б. подготвяла превързочни материали и инструменти във връзка с работата си и провеждала телефонен разговор със своя позната, като телефонът бил пуснат на високоговорител. Обвиняемият Т. отишъл при 3 нея и я попитал защо говори толкова високо. Според прокурора тогава свидетелят Б. паднала на земята и усетила болка в главата. Обвиняемият Т. я изгонил от стаята с обвинение, че е некадърна. Пострадалата Б. отишла в тоалетната и се обадила на началника на Хирургично отделение – д-р Д.З., като в разговора съобщила, че е блъсната и ритната от д-р Т., който е употребил алкохол. Д-р З. казал на пострадалата, че ще изпрати хора при нея и действително д-р И. и медицинската сестра С. от реанимация й оказали помощ.

След извършване на всички възможни /по негова преценка/ действия по разследването, с постановление от 09.01.2025г. наблюдаващият прокурор е прекратил воденото наказателно производство, приемайки, че не са налице данни за осъществен състав на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, както и не може да се приеме категорично, че спрямо пострадалото лице е осъществено бутане и нанасяне на удари.

В производството по съдебен контрол на прокурорското постановление, с което се прекратява наказателното производство по реда на чл.243 от НПК, в правомощието на съда е да провери неговата обоснованост и законосъобразност. В своя акт Софийски районен съд е приел постановлението от 09.01.2025г. на СРП за прекратяване на наказателното производство за неправилно и незаконосъобразно, отменил е същото и е върнал делото на прокурора със задължителни указания за прилагане на закона.

И при собственият прочит на събраните по делото доказателства, настоящия състав на СГС, счита че атакуваното определение на СРС е правилно, обосновано и законосъобразно. Приема отбелязаните пропуски в изнесената фактология, кореспондиращи със събраните по делото доказателства, както и споделя изцяло направените правни изводи от първата инстанция.

Настоящият състав споделя изводите на районния съд, че не е извършено пълно и всестранно разследване. В тази връзка следва да се отбележи, че макар да са установени и разпитани в качеството на свидетели множество лица, имащи отношение към случая, то продължават да са налице неизяснени обстоятелства. Така например, както е посочила и първата инстанция, не е установено с кого е разговаряла пострадалата Б.

4 непосредствено преди инцидента, съответно дали лицето е възприело словесен спор, шум от удари, блъскане, падане и т.н. Доколкото безспорно са констатирани противоречия в твърдяното от свидетеля Б. и обвиняемия Т. относно тези факти, отчетени дори и от прокурора, не е разпитано като свидетел това лице от разговора, което би могло да допринесе за изясняване на обстоятелствата. Не са анализирани и причините, поради които обвиняемият Т. не е оказал помощ на пострадалата, независимо от начина, по който се е случило, както и защо непосредствено след това не е отговарял на телефона си. За пълнота следва да се посочи и очевидното противоречие в показанията относно обстоятелството дали след инцидента пострадалата Б. е отишла за помощ в реанимация или свидетелите И. и С. са дошли при нея в Хиругично отделение, което би дало допълнителна информация за физическото и психическото състояние на свидетелката Б..

В доказателствения си анализ прокурорът се е позовал основно на изготвените съдебно-медицински експертизи, но, както сам е констатирал, същите дават противоречиви заключения, като следва да се отбележи, че посоченото от вещите лица, че травматичните увреждания на пострадалата биха могли да се получат от падане от собствен ръст, не отговаря на въпроса „биха ли могли да се получат при бутане?“. Нещо повече, на стр.17 от тройната СМЕ изрично е отбелязано, че травматичните увреждания на пострадалата е възможно да се получат при падане от собствен ръст „с или без външно въздействие за извеждане от равновесие“.

По делото са събрани и приобщени множество писмени доказателства, в голямата си част медицинска документация, които допълват изложената погоре фактическа обстановка, но се явяват недостатъчно анализирани относно крайната преценка във връзка с извършване или не на престъпно деяние.

Изясняването на посочените по-горе обстоятелства би допринесло за установяване по безспорен начин наличието или липсата на физическо посегателство от обвиняемия Т. към пострадалата К.Б., съответно налице ли са данни за извършване на това престъпление, за което се води досъдебното производство.

Несъмнено липсата на цялостен доказателствен анализ с пълно и всестранно изследване на установените несъответствия и непълноти в доказателствата е довело до пороци при формиране на фактическите и правни 5 изводи от страна на държавното обвинение. Прокурорът не е изпълнил законовото си задължение да изложи убедителни мотиви, от които да става ясно защо се прекратява наказателното производство, както и че това е единственото правилно решение при наличната доказателствена съвкупност.

В контекста на последното се подчертава и правилната констатация на СРС, че постановлението на СРП се явява необосновано, доколкото не са били ефективно изяснени установените противоречия относно спорните обстоятелства, както и не са били извършени всички възможни действия по разследването, които да обезпечат спазването на принципа за разкриване на обективната истина, изискващ всестранно, обективно и пълно изясняване на всички обстоятелства по случая, т.е., доколкото не са изчерпани доказателствените възможности пред разследването, то упражняването на правомощията на прокурора по чл.243 от НПК се явява прибързано, тъй като не е изпълнил задълженията си по чл.13, ал.1 и чл.14 от НПК.

Налице е доказателствена празнота, която следва да бъде преодоляна чрез събиране на допълнителни гласни и евентуално писмени доказателства.

Едва след изчерпване на доказателствените способи за събиране на релевантни факти по отношение на посочените по-горе обстоятелства и като съобрази съдържанието на съставомерните признаци на престъплението с посочената правна квалификация, прокурорът при СРП следва да извърши преценка досежно обективната и субективната съставомерност на деянието по цитирания законов текст или по друг сред уредените в Особената част на НК.