Решение № 535 от 16.05.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 535 гр. Варна, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20243100500477 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 5689/22.01.2024г. от С. П. Д., ЕГН:**********, срещу Решение № 4081/14.12.2023г., постановено по гр.д.8219/2023г. на ВРС, 26 с-в, В ЧАСТТА, с която съдът ИЗМЕНЯ размера на месечната издръжка, определена с Решение № 149/13.01.2017г. по гр.д. № 15896/2016г. по описа на ВРС, която С. П. Д., ЕГН **********, с адрес: *** следва да заплаща на непълнолетното си дете Д. С. Д., ЕГН **********, със съгласието на нейната майка и законен представител Н. И. К., ЕГН **********, с адрес: *** като УВЕЛИЧАВА същата от 150 лева на 500 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.06.2023г., с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на причини за изменението или прекратяването й, на основание чл.150 от СК, В ЧАСТТА за размера над 280.00 лв.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът е 1 изследвал единствено увеличението в размера на минималната работна заплата за страната, но не е съобразил липсата на изменение в доходите на бащата. Не е съобразен тегленият от него кредит. Не е съобразено, че на същият са му необходими средства за собствената му издръжка. Не е обсъдено още, че въззивникът има морално задължение за издръжка на своята майка, която е в тежко здравословно състояние и е настанена в хоспис, за който са необходими значителни средства. Изводът на съда, че той притежава недвижима собственост - ателие, от което да се ползва, е неправилен, тъй като той не извлича доход от имота, доколкото е собственик само на ½ ид. част от него и не може да се разпорежда самостоятелно с него. Неправилно е прието още, че сумата от 8100лв. е получена от въззивника през 2022г.

Същата е доход от наем на недвижим имот, собственост на брат му, и сумата е преведена на 03.01.2024г. на собственика Д. Д..

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в посоченaта част /за размера от 280 до 500лв./

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата Н. И. К., в който излага становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че съдът правилно е приел, че потребностите на детето са се увеличили с оглед изменението на социално-икономическите условия в страната, в следствие на което са нараснали обичайните разходи за храна, облекло, лекарства, консумативи. Отделно детето е било на 6 години, а сега е на 13, поради което са възникнали разходи за учебни помагала и пособия, за социални контакти и отдих, за джобни и извънкласни занимания, за интернет и телефон. Сочи, че задълженията на въззивника за заплащане на кредит и задълженията му за издръжка спрямо лице, на което не дължи безусловно издръжка по закон, не могат да се конкурират с безусловното му задължение да заплаща издръжка на малолетното си дете.

Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.

При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд констатира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове от Н. И. К. срещу С.

П. Д., ЕГН **********, за изменение на издръжката, дължима полза на детето Д. С. Д., ЕГН ********** и изменение на режима на личен контакт на бащата с детето.

2

По иска с правно основание чл. 150 от СК, се иска изменение на определения с Решение № 149/13.01.2017г. по гр.д. № 15896/2016г. по описа на ВРС размер на месечната издръжка, дължима от ответника в полза на детето Д. С. Д. от 150 лева на 600 лева, с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.

В исковата молба са изложени твърдения, че присъдената с решение № 149/13.01.2017г. по гр.д. № 15896/2016г. по описа на ВРС издръжка в размер на 150 лева, с израстване на детето, не задоволява увеличените му потребности. Твърди се още, че поисканият размер на издръжка от 600 лева е във възможностите на ответника с оглед получавания от него среден месечен доход, доброто му здравословно състояние и притежанието на недвижими имоти.

Ответникът оспорва, че е във възможностите му да заплаща издръжка в размер на 600 лева. Твърди, че работи по трудов договор на 6- часов работен ден, като нетното му възнаграждение е около 1900 лева на месец. Твърди още, че изплаща два потребителски кредита в общ размер от 638,33 лева, както и стоков кредит в размер на 120 лева. Излага също, че ежемесечно подпомага финансово своята майка З. Д.а. Сочи, че притежава само ½ ид.ч. от ателие с площ от 43 кв.м., в съсобственост с майка му, както и че живее в същия имот.

С решение № 4081/14.12.2023г., постановено по гр.д.8219/2023г. на ВРС - 26 с/в, съдът ИЗМЕНЯ размера на месечната издръжка, определена с Решение № 149/13.01.2017г. по гр.д. № 15896/2016г. по описа на ВРС, която С. П. Д., ЕГН **********, с адрес: *** следва да заплаща на непълнолетното си дете Д. С. Д., ЕГН **********, със съгласието на нейната майка и законен представител Н. И. К., ЕГН **********, с адрес: *** като УВЕЛИЧАВА същата от 150 лева на 500 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.06.2023г., с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на причини за изменението или прекратяването й, на основание чл.150 от СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над увеличения размер от 500 лева до предявения размер от 600 лева.

При така очертаните предмет на предявения иск, на съдебното решение и на въззивната жалба, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и 3 допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявения иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.

150 от СК, като се претендира увеличаване на размера на издръжката за детето Д. С. Д., ЕГН **********. Като фактически основания на иска се твърдят нови обстоятелства – увеличаване на нуждите на детето във връзка с увеличаване на възрастта му и тръгването му на училище и изменението на социално-икономическите условия в страната.

За да бъде уважен иска за изменение на издръжката, постановена в полза на малолетно или непълнолетно дете, следва да се установи изменение на обстоятелствата, при които е определена първоначалната/предходната издръжка. В тежест на ищеца е да докаже собствените си твърдения за наличие на конкретно посочените в исковата си молба нови обстоятелства, които да са налице към момента на постановяване на решението и да не са били налице към момента на постановяване на предходното решение – новите нараснали нужди на детето, новите социално-икономически условия. В тежест на ответната страна е да опровергае твърденията на ищеца, както и да докаже наличие на твърдените от него положителни факти – в случая всички факти във връзка с установяване на финансовите възможности на бащата.

Съдът намира, че от постановяване на издръжката на 13.01.2017г. до настоящия момент, е изминал дълъг период от време от повече от седем години.

За този период покупателната способност на парите се е изменила в посока намаляването й, доколкото е налице инфлация в цените на стоките и услугите, вкл. тези, които се потребяват от деца. Освен размерът на минималната работна заплата, който е нараснал двойно в сравнение с предходно определената издръжка /от 460 лева към 13.01.2017г. на 933 лева към настоящия момент/, почти двойно са нараснали и разходите на домакинствата, съгласно официалните статистически данни на НСИ – общият разход на домакинствата за 2017г. е бил в размер на 11 989лв., а през 2023г. – 20 112лв., а изчислен средно на лице е бил в размер на 5 217лв. за 2017г. и 10 044лв. за 2023г. /за 2024г. не са налице публикувани данни в сайта на НСИ към момента/. Само на това основание размерът на издръжката би следвало да бъде индексиран на 300лв., като в това изчисление не се съобразяват нарасналите нужди на детето, а само промяната в социално-икономическите 4 условия.

Отделно от това за периода от постановяване на първоначалната издръжка през 2017г. до настоящия момент потребностите на детето са нараснали с оглед физическото, интелектуално и емоционално му развитие и израстване. При постановяване на предходната издръжка детето е било на 6 години /и 5 месеца/, а към настоящия момент е почти на 14 /на 13 години и 9 месеца/. Нараснала е потребността му от храна, както и ресурсите за задоволяване на потребността му за социални контакти и развлечения.

Налице е изменение в обстоятелствата и във връзка с тръгването му на училище след постановяване на предходното съдебно решение за издръжка.

Влизането в училищна възраст прибавя нов вид разходи към бюджета на детето, а именно тези, свързани с необходимостта да бъдат закупени учебни помагала и учебни пособия във връзка с учебния процес.

С оглед изменение на социално-икономическите условия в страната и увеличение в разходите за детето са налице твърдените изменения в обстоятелствата, при които е определена предходната издръжка. Искът се явява доказан по основание.

Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142 ал.1 от СК се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.

Съобразно Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./ е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл. чл. 27 ал.2 от същата е посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето.

Съгласно чл. 142 ал.2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата за страната, която за 2024г. е в размер на 933лв., т.е. минималната издръжка към настоящия 5 момент е равна на 233.25лв. месечно.

Следва да бъде отчетен факта, че посоченият минимум на издръжката посочва само долната граница, под която съдът не следва да слиза, независимо от доказателствата, т.е. съобразени са само базовите нужди на детето, без оглед на възраст и пол, като възможността на родителите да дават издръжка се съобразява едва при размер над посочения минимум.

Конвенцията за правата на детето обаче задължава съда да отчита и останалите нужди на децата, извън базовите им потребности, като преценката е за всеки конкретен случай.

Съгласно т.4. от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая.

Не се твърди в исковата молба да са налице особени нужди на детето, поради което съдът намира, че същите са в рамките на нормалните за пола и възрастта му. За изчисляване на нормалните разходи за едно малолетно/непълнолетно дете, съдът взима за база средните разходи за едно лице в едно домакинство /съгласно статистическите данни на НСИ/, като изключва разходите, нехарактерни за малолетните и непълнолетни лица /алкохолни напитки и тютюневи изделия, жилищно обзавеждане и поддържане на дома, данъци и социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/. С оглед на посоченото средният разход за малолетно или непълнолетно лице за 2023г., съгласно статистическите данни на НСИ е в размер на 7951лв. на година или 662.58лв. на месец /храна и безалкохолни напитки – 2987лв., облекло и обувки – 390лв., жилища, вода, електроенергия и горива – 348лв., здравеопазване - 1211лв., транспорт – 474лв., съобщения – 610лв., свободно време, културен отдих и образование – 744лв., разнообразни стоки и услуги – 415лв., други разходи - 772лв./