Решение № 159 от 12.05.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Русе, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Велкова при участието на секретаря Тодорка Недева като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело № 20214500100472 по описа за 2021 година

Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл.432 от КЗ.

Ищцата В. ЕВГ. Н. твърди, че на 14.09.2020 г. около 07:50 ч., в гр.Русе, в района на кръстовището, образувано между бул.“Христо Ботев“ и бул.“ Цар Освободител“, настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Рено“, модел „Клио“ с рег.№ СВ 2689 РК, управляван от И.И.П. и нея в качеството й на велосипедист. Непосредствено преди инцидента водачът на МПС се движил по бул.“Христо Ботев“ с посока от кв.“Чародейка“ към бул.“Н. Бозвели“ като навлязъл в кръстовището, образувано с бул.“Цар Освободител“ без да я пропусне като водач на велосипед, движещ се по изградения по протежение на последния булевард велоалея. В резултат на пресичането на траекториите на двамата участници в движението, настъпил удар, съсредоточен в челните части на МПС и задната гума на велосипеда. Ударът настъпил върху маркираната в района на кръстовището „Велосипедна пътека“- М9. Предвид особеностите на района, липсата на зрителни прегради помежду им, водачите имали обективната възможност да наблюдават пътната обстановка при приближаването си в кръстовището при зона на видимост над 100 м. един от друг. За водачът на МПС е съществувала обективна възможност да я 1 възприеме достатъчно рано като уязвим участник в движението и да спре преди удара. Като не е сторил това, същият нарушил правилата на движение по пътищата- чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.5, ал.2 от с.з. и виновно и противоправно причинил ПТП. В резултат на ПТП получила телесни увреждания: фрактура на лява раменна става, контузия на глава, охлузвания по цялото тяло, разкъсно- контузни рани на главата. Местопроизшествието било посетено от сектор ПП при ОДМВР-Русе и бил съставен констативен протокол за ПТП №693/198, в който били описани обстоятелствата и причините за инцидента. На място пристигнал и екип на Спешна медицинска помощ и била откарана и приета в УМБАЛ „Канев“ АД- Русе със спонтанна и палпаторна болка в областта на лява лакътна става и дистална трета на ляв хумерус, както и с охлузни рани по лицето и главата. След проведени прегледи и консултации й била поставено диагноза: Фрактура хумери синистра ин партис дисталис / счупване на раменната кост в частта към лакътя/; вулнус лацеро контузум регио синистра / разкъсно- контузна рана на лява подбедрица/; контузио генус синистра / контузиа на ляво коляно/; вулнус лацеро контузум капитис / разкъсно- контузна рана на главата/; охлузни рани на челото, левия клепач, носа и горната устна; охлузвания и кръвонасядания на дясно бедро и дясна подбедрица; охлузване на лява глезенна става и дясно коляно. Предвид тежестта на получените от нея травми, била на лечение в болничното заведение 10 дни- от 14.09.2020 г. до 23.09.2020 като на 18.09.2020 г. й било извършена и оперативна интервенция- остеосинтезис металика / открита репозиция с плака и винтове/. Фрактурата на лакътя била репозирана и фиксирана с метални винтове и плаки. По време на болничния й престой било проведено и медикаментозно лечение. След отпадане на необходимостта от лекарско наблюдение, била изписана за продължаващо домашно лечение с дадени указания за щадящ режим, смяна на превръзки и прием на лекарствени средства. Болките от получените при инцидента травми били особено интензивни през първия месец от възстановителния период, като и до момента имала болки и продължавала възстановяването си.

Счупването на лявата раменна кост причинило трайни затруднения при движение на крайника за срок, по- голям от 30 дни. Движенията били съпроводени със силна и непрестанна болка, била налице екстензионна контрактура- затруднено разгъване на крайника. Проведената оперативна интервенция довела до невъзможност за нормално и самостоятелно 2 посрещане на битови й нужди като хранене, обличане и тоалет, нуждаела се от помощта на близките си. Преди настъпването на пътния инцидент нямала двигателни проблеми, била активен човек, а след събитието се затворила в себе си, изпадала в унили и депресивни състояния. ПТП и получените в резултат на него травми довели до насилствено ограничаване на социалната, семейната и трудовата й ангажираност.Чувствала се непълноценна и в тежест на близките си, изпитвала страх от случилото се, който бил трайна психическа последица от самия инцидент, като споменът за претърпяното произшествие щял да остане в съзнанието й завинаги. Предвид тежестта на уврежданията и продължителното посттравматично възстановяване, оценявала болките и страданията си на 40 000 лв., които подлежали на обезщетяване. Във връзка с проведеното лечение, направила разходи в размер на 1160 лв.- за метални импланти и СМУ, които също подлежали на обезщетяване.

По отношение на увреждащото МПС- лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с рег.№ СВ 2689 РК била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, сключена със застрахователна полица №BG/07/120000243122 със срок от 15.01.2020 г. до 14.01.2021 г., по силата на която ответникът поел задължение да покрие в границите на определената в договора сума, отговорността на застрахования за причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди. При спазване на изискванията на чл.380 от КЗ, сезирала ответния застраховател с писмена претенция за определяне и изплащане на обезщетение с вх.№ РК014-41158/15.12.2020 г. С писмо- изх.№ РК-01441158/15.03.2021 г. била уведомена от застрахователя, че отказва плащане на обезщетение по заявената претенция. Отказът да се плати пораждал правният й интерес от иска. Претендира съдът на постанови решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество да й заплати сумата в размер на 40 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, сумата в размер на 1160 лв.- обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 16.03.2021 г. до окончателното плащане. Претендира и разноските за производството.

Ответникът ЗД „Евроинс“ АД- гр. София оспорва основателността на иска по съображенията, изложени в отговора по чл.131 от ГПК. Признава, че е 3 налице валидна застрахователна полица № 07120000243122, с която е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Рено“, модел „Клио“ с рег.№ СВ2689РК със срок на покритие 15.01.2020 г. до 14.01.2021 г. Не оспорва и предявяването на писмена претенция от ищцата, както и обстоятелството, че е налице отказ да се плати обезщетение. Оспорва механизма на ПТП като твърди, че водачът на МПС няма вина за настъпването на пътния инцидент. Същият се е движил с разрешената от закона скорост, бил е с предимство като навлязъл в кръстовището на зелен светофар. Велосипедистката е била тази, която не се е съобразила със светофарната уредба и е предприела пресичане на пътното платно на червено и в нарушение на закона не извършила преминаването по пешеходната пътека чрез бутане на колелото. В случай на принос на водача на МПС за настъпване на ПТП, прави възражение за съпричиняване. Ищцата като велосипедист е следвало да съобрази светофарната сигнализация, както и да пресече пътното платно, бутайки велосипеда, респ. да спре, за да осигури възможност на автомобила да премине. Като не е извършила тези действия, същата допринесла за настъпване на ПТП. Твърди се, че ищцата е била без предпазна каска, което е довело до получаване на травми на главата и с това е налице принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Оспорва вида и размера на претендираните неимуществени вреди, както и имуществените вреди в частта за извършен разход за СМУ.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.09.2020 г, около 07:50 часа, през светлата част от денонощието, велосипед марка „Крос“, модел „Кънти“, управляван от В.Н. се е движил по велоалеята между платната за движение на бул. „Цар Освободител“ в гр. Русе.

Посоката му на движение е била към Центъра на гр. Русе. В 07:50:44 часа велосипедистът се е намирал в края на велоалеята и е започнал да пресича по велопътека на кръстовището, образувано от булевардите: „Цар Освободител“;

„Христо Ботев“ и „Неофит Бозвели“. Преди велопътеката има велосипедна светофарна секция, която в момента на началото на пресичане на велосипедиста е светела на червен сигнал. В 07:50:47 часа от платното за движение на бул. „Христо Ботев“, в кръстовището с около 64,80 км/ч, навлиза л.а. „Рено Клио“ с рег. № СВ 2689 РК, управляван от И.П.. В този момент 4 велосипедът се е намирал на около 10,90 метра и е напуснал велопътеката вляво, спрямо посоката му на движение. Скоростта му е била около 15,69 км/ч. Преди автомобилът да навлезе на кръстовището има изградени светофарни секции, които в момента на навлизането на автомобила в кръстовището са светели на жълт сигнал. При описаното движение, между автомобила и велосипедиста е настъпил удар, на около 4,0 метра вляво от пешеходната пътека. След удара автомобилът е продължил по посоката си на движение и се завъртял на около 90 градуса по посока обратна на часовниковата стрелка, като е изминал около 20,00 метра до мястото, на което е намерен. Свидетелство за това са установените при огледа следи.

Велосипедът и велосипедистът след удара са се намирали в района и в близост до тротоара по посока на удара. Вследствие от произшествието са причинени наранявания на велосипедистката, както и материални щети по двете превозни средства.

Пътната настилка е била суха, видимостта е била добра, времето е било ясно. В района на произшествието бул. „Цар Освободител“ е прав и равен, разделен на две платна за двете посоки на движение. Между отделните платна има разделителна ивица, на която има дървета и е затревена. В разделителната ивица е изградена велосипедна инфраструктура (велоалея), която пресича кръстовището на очертана с пътна маркировка велопътека – М9. Широчината на велопътеката е била около 2,5 метра. Всяко от платната за движение на бул. „Цар Освободител“ са разделени на около три пътни ленти. Булевард „Христо Ботев“ също е разделен на две платна за движение.

Платното за входящия транспортен поток (идващ от кв. „Дружба“ и „Чародейка“) е разделен на четири ленти на движение, както следва: крайна дясна – за завиващите надясно; в ляво до нея и съседната – за движещите се направо и крайна лява – за завиващите наляво. Платното за изходящия поток е разделен на три ленти за движение и вдясно от тях е обособена велоалея. На около 200 метра преди да навлезе на кръстовището, бул. „Христо Ботев“ е с малък наклон на изкачване, около 2% в посока към кръстовището. Булевард „Неофит Бозвели“ в района на кръстовището също е разделен на две платна за движение. Платното за входящия транспортен поток (към ул. „Борисова“) е разделено на три ленти за движение, а за входящия поток – на четири. За всички входящи потоци в кръстовището има очертани стоп линии. В посоката, от която се е движил автомобила, вляво на платното за движение 5 има знак „Б2 – Спри, пропусни движещите се по пътя с предимство“, а в дясно на една основа има „Б1 – Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и „Г2 – Движение само надясно след знака“. Цялото кръстовище, включително и велопътеката, по която се е движил велосипедът са регулирани чрез светофарна сигнализация.

Опасната зона за спиране на процесния л.а „Рено Клио“ с установената скорост 18,00 м/сек (64,8 км/ч) и при конкретните пътни условия е 44.74 м., а опасната зона за спиране на лекия автомобил със скорост 13,89 м/сек (50,0 км/ч) и при конкретните пътни условия е 30, 45 м. Опасната зона за спиране на велосипеда с установената му скорост 4,36 м/сек (15,69 км/ч) и при конкретните пътни условия е 9,03 м.

Техническа причина за произшествието е пресичане на тректориите на движение на процесните превозни средства в района на кръстовището, в един и същ момент. Ако се приеме, че опасността за движение е възникнала от момента на навлизането на велосипеда на платното за движение, в този момент водачът на автомобила е могъл да възприеме движението на велосипеда. След сравняване на разстоянията с опасната зона на автомобила, следват заключенията, че водачът л.а. „Рено Клио“ е могъл да предотврати произшествието и да спре преди да навлезе на кръстовището, както с установената, така и с по-ниска скорост. Ако се приеме, че опасността за движението е възникнала от момента, в който автомобилът е пресякъл стоп линията и е навлязъл на кръстовището, същият с установената скорост (64,8 км/ч) не е могъл да спре преди мястото на удара. Ако л.а. „Рено Клио“ се е движил с 50 км/ч, същияте могъл да спре преди мястото на удара.