Решение № 1641 от 07.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1641 гр. София, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20221110216444 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар Е. Илиева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 16444 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. Г. Е., чрез процесуалния му представител, против Наказателно постановление № 531/20.02.2022 г., издадено от началника на 09-то РУ СДВР, с което за нарушение по чл. 6 от Закона за българските лични документи 1

/ЗБЛД/, на основание чл. 81, т. 5 от ЗЛБД, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лв.

В жалбата се сочи, че в НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и че жалбоподателят страда от психично заболяване, поради което се иска наложеното административно наказание да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител иска потвърждаване на обжалваното НП. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 16.02.2020 г. В. В. - старши полицай в СДВР съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на същата дата нарушение в присъствие на нарушителя и на един свидетел. Нарушителят подписал АУАН без възражения. Такива не били депозирани и в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на АУАН на 20.02.2020 г. С Д – началник на 09 РУ-СДВР издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 48, ал. 1 и ал.

2 от ЗБЛД, но съдържанието на АУАН и НП не съответства на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление следва да е налице както пълно описание на нарушението, така и законовите разпоредби, които са нарушени - чл. 42, т.5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. В настоящия случай словесно е посочено, че нарушителят не е представител документ за самоличност, за което е санкциониран на основание чл. 81, т. 5 от ЗБЛД, която разпоредба предвижда глоба за лица, които не подадат заявление в срок до 30 дни за подмяна на личната карта или временната карта за самоличност след изтичане на нейната валидност. Твърдения, че личната карта на жалбоподателя е изтекла обаче липсват, поради което посочената правна квалификация е противоречива, неясна и несъответна на описаните в АУАН и в НП фактически твърдения.

Административнонаказателна отговорност не може да се обосновава по тълкувателен път. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, защото ограничава възможността на жалбоподателя да разбере в какво се изразява вмененото му за противоправно поведение и да организира адекватно защитата си по правото, поради което и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

За пълнота на изложението и с оглед инстанционната проверка на настоящия акт, съдът ще изложи съображения и по отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка съобразно доказателствата 2 по делото.

Б. Г. Е. страдал от параноидна шизофрения, поради което е поставен под пълно запрещение с решение № 5173 от 05.11.2010 г. на СГС, г.о.,IV-ти състав, като майката на Е. - М. Б. Г. била определена за негов настойник. С оглед здравословното състояние на сина й, както и това, че няколко пъти ставал жертва на измами, М.Г. била прибрала неговата лична карта и я носела със себе си.

На 16.02.2020 г. около 09:50 ч. в гр. С, ж.к. „В“, на ул. „В З“ до № при извършена служебна проверка от служител на СДВР, жалбоподателят не предоставил документ за самоличност, заради което му бил съставен и процесният АУАН.

Изложените факти съдебният състав прие за установени след анализ напоказанията на св. М.Г. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, в които по същество липсват съществени противоречия, поради което не се налага детайлното им обсъждане. По същество липсва и спор по фактите по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на административно нарушение по чл. 6, ал.1 от ЗБЛД, съгласно която разпоредба гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.

По делото се установи, че жалбоподателят не е представил документ за самоличност, след като такъв му е поискан от служител на СДВР, с което от обективна страна е нарушил посочената разпоредба.

От субективна страна обаче не се установява той да е действал виновно. На първо място липсата на лични документи у жалбоподателя не е била резултат от негово съзнателно решение, а е следствие от решение на лицето, определено за негов настойник.

На следващо място от приетите по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е страдал от психично заболяване, което е довело до поставянето му под запрещение, поради което не може да се презумира, че е бил способен да разбира и ръководи постъпките си и респективно да се формира вина в съзнанието му.

Тежестта на доказване в административнонаказателното производство се носи от АНО, като административно нарушение, съгласно чл. 6 от ЗАНН, е виновно извършено деяние, респективно доколкото остава недоказано виновно поведение от страна на жалбоподателя, липсва и административно нарушение и административното наказание е наложено незаконосъобразно.

По гореизложените съображения НП следва да бъде отменено, както поради съществени нарушения на процесуалните правила, така и поради неправилно приложение на материалния закон.

При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и своевременно претендира и доказва извършването на такива в размер от 150 лв. адвокатско възнаграждение, които на основание чл. 63д от ЗАНН въззиваемата страната следва да заплати на жалбоподателя.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 531/20.02.2022 г., издадено от началника на 09-то РУ - СДВР, с което за нарушение по чл. 6 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ на Б. Г. Е., на основание чл. 81, т. 5 от ЗЛБД е наложена глоба в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на Б. Г. Е. сумата от 150 лв. - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването за изготвянето му.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4