Решение № 76 от 27.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20241000501072 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 261149/19.09.2023г, постановено по гр.д.№ 13767/2014г по описа на СГС, ГО, I-1 състав, е допълнено решение от 04.11.2015г., постановено по гр. д. № 13767/2014г. на СГС, ГО, 1-1 състав, като са отхвърлени предявените от Т. В. Ш., ЕГН **********, С. В. Ш.-А., ЕГН **********, Г. В. Ш., ЕГН **********, И. П. Г., ЕГН

**********, Н. А. К., ЕГН **********, Г. К. П., ЕГН **********, Е. К. П., ЕГН

**********, В. Г. М., ЕГН **********, и С. Г. М., ЕГН **********, правоприемници на починалия ищец Г. М. П./ против Д. С. А., ЕГН **********, Г. Й. Й., ЕГН **********, и Г.

Н. Ч., ЕГН **********, и М. М. Д., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаемост на пълномощно от 12.05.2006г. и по чл.42, ал.2 ЗЗД за недействителност на сключен въз основа пълномощното договор от 31.05.2006г. за покупкопродажба на недвижим имот-Апартамент № 29, находящ се в гр. ***, ж.к. ***, блок № *, вх.*, ет. *, с площ от 49.10 кв.м., състоящ се от: дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, държавен апартамент № 28, Н. Р. С. и двор, заедно с избено помещение № 29 и 0.248 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което тя е изградена, обективиран в нотариален акт № 7, том V, рег. № 12060, дело №725/2006г. Осъдени са Т. В. Ш., ЕГН **********, С. В. Ш.-А., ЕГН **********, Г. В. Ш., ЕГН **********, И. П. Г., ЕГН **********, Н. А. К., ЕГН **********, Г. К. П., ЕГН

**********, Е. К. П., ЕГН **********, В. Г. М., ЕГН ********** и С. Г. М., ЕГН **********, да заплатят на Г. Й. Й., ЕГН **********, Г. Н. Ч., ЕГН **********, и М. М. Д., ЕГН **********, разноски по делото на основание чл.78, ал. 3 ГПК в размер от 1250лв.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от С. Г. М., чрез адв.Ч.Н., с доводи, че по делото е предявена и искова претенция по чл.31, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за 1 недействителност поради накърняване на добрите нрави. Не оспорва, че е изтекла тригодишна давност по исковете по чл.31, ал.1 във вр. с чл.32, ал.2 ЗЗД. Поддържа, че е установено, че ищецът е страдал от болест, която е дала възможност да бъде подведен или принуден да подпише пълномощното. Позовава се на заключението на вещото лице, че наследодателят е бил болен от психиченска болест от 2011г. Претендира да се отмени решението и да се уважат исковите претенции. В писмената защита на процесуалния представител на въззивницата се поддържат изложените доводи във въззивната жалба.

Ответниците по жалбата-Г. Й. Й., Г. Н. Ч. и М. М. Д., чрез адв.Н.Х. от САК, са оспорили въззивната жалба. Сочат, че въззивницата не е оспорила, че по отношение на исковете по чл.31, ал.1 ЗЗД и чл.32, ал.2 ЗЗД е изтекла погасителна давност. По отношение на възражението, че се касае за иск по чл.26, ал.1, ЗЗД вр. с чл.31 ЗЗД нарушаване на добрите нрави поддържат, че се смесват основания за недействителност. Възразяват срещу доводите, че продажната цена не е заплатена, което е установено с представена по делото декларация и събраните по делото гласни доказателства, че е налице липса на еквивалентност на престациите, че не са ангажирани доказателства относно договор за заем в размер на 1000лв., че ищецът не е имал намерение да продава жилището си и не е осъзнавал характера на упълномощителната сделка поради заболяване от епилепсия и употреба на алкохол, тъй като е положил подписите си пред нотариус на пълномощното.

В писмената защита на процесуалния представител на ответниците се поддържат доводите, изложени в отговора на въззивната жалба. Сочи се, че няма данни какво е било състоянието на Г. П. към датата на упълномощаването и на сделката през м. май 2006г, а единствено е установено, че е бил диагностициран с епилепсия, което заболяване нe означава невъзможност лицето да действа съзнателно и разумно. Данните за развитие на налудно разстройство и алкохолна зависимост са след 2011г. и двукратно освидетелстване през 2011г и 2014г., което е значителен период след 2006г. Поддържат се доводите за изтекла погасителна давност, тъй като исковата молба е подадена на 17.04.2012г, а сключеният договор е на 31.05.2006г., което не е оспорено във въззивната жалба. Претендират се да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени от страните, доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решение от 30.10.2017г по гр.д.№ 1740/2017 е отменено частично решение на СГС/ с характер на определение от 7.10.2016г/, за допълване на решението, като са дадени указания да се разгледат предявените при евентуалност искове по чл.31, ал.1 ЗЗД за унищожаемост на пълномощно от 12.05.2006г поради неспособност на упълномощителя да разбира и ръководи действията си по чл.42 ЗЗД за недействителност на договора за покупкопродажба, отразен в НА №7/2006г, като сключен без представителна власт.

Посочено е, че при подписване на пълномощното от 12.05.2006г. Г. П. не е могъл да разбира и ръководи действията си, тъй като е бил в неадекватно състояние, под въздействието на алкохол и 86% загубена трудоспособност, поради което и извършената от пълномощника Д. А. продажба на имота на Г. Й. с НА №7/2006г не е породила правно действие за упълномощителя.

Ответниците са оспорили исковите претенции с доводи, че не са налице условията за унижощаемост на упълномощителната сделка, тъй като след сключване на договора за продажба Г. П. е получил уговорената продажна цена и е удостоверил това с подписаната пред нотариуса декларация, което е потвърждаване по смисъла на чл42, ал2 ЗЗД. Навели са възражения за погасяване по давност на иска за унищожаемост.

2

С решението съдът е допълнил постановеното решение като е отхвърлил исковите претенции като неоснователни.

Между страните по делото е безспорно, че Г. П. е бил собственик на недвижим имотапартамент № 29, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. *, вх.*, ет.*.

По делото е представено пълномощно от 12.05.2006г., в което е посочено, че Г. М. П. упълномощава Д. С. А. да извършва всякакви действия на разпореждане с имота /да отдава под наем, да сключва предварителни договори, да продава, да заменя, да ипотекира/, както и да го стопанисва. Пълномощното е съставено в писмена форма с нотариална заверка на подписа на упълномощителя от 12.05.2006г, рег.№ 10431 на нотариус В. Б., с район на действие СРС.

С договор за покупко-продажба от 31.05.2006г, обективиран в НА № 7, том V, рег. № 12060, дело № 725/2006г. по описа на нотариус В. Б., Г. М. П., действащ чрез пълномощника си Д. С. А., продал на Г. Й. Й. процесния имот срещу цена от 41 000лв., а с последващ договор през м.09.2006г, обективиран в НА № 101, том VI, рег. № 5320, дело № 1022/2006г. по описа на нотариус Й. Л., Г. Й. и съпругата му Г. Ч.-Й. прехвърлили чрез продажба имота на М. Д..

Като доказателство по делото е приета декларация на Г. П., с нотариална заверка на подписа от 31.05.2006г, рег.№ 12112 на нотариус В. Б., в която е декларирал, че на същата дата получил от купувача Г. Й. пълния размер на продажната цена за имота от 41 000лв., предава владението върху него и се задължил да заплати всички консумативни разноски.

От представено експертно решение на ТЕЛК № 0160 от 010/18.01.2011 г. се установява, че Г. П. е инвалидизиран на 14.10.2003г. и със същото е преосвидетелстван за период от три години до 2014г. с 86% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза „органично разстройство на личността“ и посочено общо заболяване „Епилепсиягенерализирани ТКП. Травматична лезия на левите н.улнарис и медианус. Състояние след пертрохантерна фрактура в ляво, ОСМ“. С експертно решение на ТЕЛК № 0249 от 014/28.01.2014г. въз основа същото заболяване е преосвидетелстван за още три години с 90% трайно намалена работоспособност.

От ангажираните по делото гласни доказателства се установява, че свидетелят М. М. е посочила, че е брокер на недвижими имоти и е оказала съдействие на купувача Г. Й. преди сключване на сделката по събиране и проверка на необходимите документи. Присъствала на сделката при нотариуса през 2006г., която поради закъснението на упълномощителя била сключена от пълномощника. Той се появил след около час, получил от продавача парите за имота, преброил ги и подписал декларация за получаването. Ищецът се държал нормално, изразил задоволство от сделката и се извинил за закъснението.

Свидетелят Й. Д. /брат на последващия купувач М. Д./, като приятел на Г. Й., присъствал през 2006г. преди продажбата на оглед на апартамента, на който бил и продавачът Г. П.. Поведението на последния било нормално, водили разговор за цената.

След проверка на документите за имота, които П. предоставил, окончателно се споразумели за цената. Сочи, че Й. поискал продавачът лично да участва по сделката, но той му заявил, че често пътува и ще упълномощи свой представител. Свидетелят присъствал и на самата сделка, която била сключена чрез пълномощника Д. А. по причина, че продавачът в този момент бил извън града и закъснял за часа на сделката. Дошъл в нотариалната кантора малко след това и получил парите за имота. И при тази среща поведението му било напълно нормално.

Свидетелят М. М., роднина на Г. П. /племенник на една от наследниците му С. М./, е дал показания, че от рождението си П. страдал от епилепсия с висока степен на неработоспособност, които затруднявали ежедневието му и имали отношение към финансовото му положение. В периода около 2006г. и след това бил финансово затруднен и 3 имал дългове към „Топлофикация София“, за покриването на които получил заем от 1000лв. без да знае от кого и при какви условия. Сочи, че ползвал имота и не е имал намерение да го продава или отдава под наем. След като изгубил работата си положението му станало още по-тежко, издържал се само от инвалидна пенсия и от дребни суми, давани от близки и съседи. Поради дълговете изпаднал в депресия и започнал да употребява алкохол, като в съчетание със заболяването му често имал припадъци и загуба на памет. Разказва за случай в този период, в който отишъл на море с някакви хора и след като се прибрал заявил, че не помни нищо оттам. Заварил апартамента си заключен, а багажът му от него изнесен навън.

По думи на П. хората, които го завели на море, преди това неведнъж го черпели по заведенията. Заради епилепсията пиел лекарства, но с годините заболяването прогресирало, а след като започнал да употребява и алкохол изпадал в състояние на умопомрачение, въпреки, че поначало бил досетлив и схватлив човек. Наред с това бил много комуникативен, дори с непознати, откровен и доверчив, поради което податлив на влияние или манипулация.

Свидетелят М. Н. е посочил, че се познава с Г. П. от дълги години. Последният му споделил, че ходил на море с някакви хора и след като се върнал апартаментът вече не бил негов. Бил добър и старателен човек, но наивен и доверчив. Съкращаването от работа се отразило много зле върху състоянието му, включително финансовото. По-късно случайно разбрал, че страда от заболяване по хапчетата, които приемал. Не е имал припадъци в негово присъствие. Случвало се да се черпят, но в рамките на нормалното без да се напива. Имал нужда от пари, за да покрива задълженията си и на свидетеля не е известно да е искал да продава имота.

От заключение на вещо лице по съдебно-психиатричната експертиза се установява, че Г. П. е страдал от „епилепсия-grand-mal“ припадъци; органично личностово разстройство; психоорганичен синдром; психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества; синдром на зависимост към алкохол. Епилепсията е хронично заболяване на централната нервна система, характеризиращо се с повтарящи се пристъпи, които се появяват неочаквано и са неконтролируеми. При П. заболяването вероятно е с идиопатична генеза с почти ежедневни генерализирани тонично-клонични пристъпи, довела до органична промяна на личността и психоорганична симптоматика в някаква степен-през 2016г. органичното увреждане на когнитивните функции е преценено в параметрите на умерено изразен психоорганичен синдром. През 2011 г. е диагностициран е „органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство“, включващо психично разстройство с налудни идеи от параноидния кръг за отношение и увреждане, суицидни мисли и намерения, промени в емоционално-волевата дейност и болестно ангажирани паметово-интелектуални функции. Няма данни кога е започнала тази психична патология, но често се наблюдава при болни от епилепсия е голяма давност. На фона на това заболяване при него е била наблюдавана и вторична употреба на алкохол, която към 2011 г. е била „вредно“ без прояви на зависимост, но през м.03.2016г. преценката е, че вече е формиран „синдром на алкохолна зависимост“. Тази зависимост допълнително е утежнила психоорганичната му симптоматика. Съчетанието на посоченото дългогодишно неврологично заболяване с употреба на алкохол може да доведе до амнестично алкохолно опиване при сравнително малки дози концентриран алкохол. При средна степен на обикновено алкохолно опиване и при усложнено алкохолно опиване няма качествени нарушения на съзнанието и психотична продукция, но са налице говорни разстройства, снижен самоконтрол, волева улесненост и некритичност на поведението, докато при патологичното алкохолно опиване е налице богата психотична продукция и дълбоко помрачение на съзнанието със загуба на ориентация за време, място, ситуация и самоличност, качествена промяна в съзнанието, което нарушава базисните психични годности. В т.2 от заключението подборно е обяснено въздействието на алкохола в прием на различни количества върху физическото и психичното състояние на човека и възможността му да действа разумно.