Решение № 291 от 07.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. П., 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20215330207378 по описа за 2021 година Производството е по чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

594619-F607022/19.08.2021г. издадено от *** на ТД на НАП-гр. П., с което за нарушения по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и на осн. чл. 182, ал. 2 вр. чл. 182, ал. 1 от ЗДДС на "Р.т. 11“ ЕООД с ЕИК: 201759625 гр. П. са били наложени имуществени санкции в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева относима за кредитно известие № 2000056049 от 06.04.2020 г. издадено от ,,П. 2012‘‘ ЕООД, 1 000 /хиляда/ лева относима за кредитно известие № 2000057127 от 23.04.2020 г. издадено от ,,П. 2012‘‘ ЕООД и 1 000 /хиляда/ лева относима за кредитно известие № 200057354 от 28.04.2020 г. издадено от ,,П. 2012‘‘ ЕООД.

Дружеството жалбоподател обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Счита, че не е изследван въпросът за това дали случая е маловажен, поради което иска съда да го приложи. Тъй като не били установени неблагоприятни последици и нарушението било първо такова.

1

Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез процесуалния представил юрисконсулт Пеева оспорва жалбата, намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че жалбоподателят " Р.т. „ЕООД гр. П. е регистрирано по ЗДДС лице.

В случая било установено, че жалбоподателят в качеството си на задължено по ЗДДС лице бил получател на 3 броя кредитни известия с № 2000056049 от 06.04.2020 г. издадено от ,,П. 2012‘‘ ЕООД , кредитно известие № 2000057127 от 23.04.2020 г. издадено от ,,П. **‘‘ ЕООД и кредитно известие № 200057354 от 28.04.2020 г. издадено от ,,П. ****‘‘ ЕООД, които не са били отразени в дневника му за покупки с минусов знак за съответния данъчен период в законоуставения срок от 01.05.2020 до 14.05.2020г. за данъчен период месец април 2020 г., като това е довело до определяне на декларирания от лицето резултат-ДДС внасяне за съответния данъчен период в по-малък размер с ДДС по кредитно досие.

Относно кредитно известие № 2000056049 от 06.04.2020 г.

Жалбоподателят не е отразил в дневника на покупките и в справкадекларация подадени в ТД на НАП П. за данъчен период април 2020 г. това кредитно известие издадено от ,,П. ****‘ ЕООД с предмет периодични издания с данъчна фактура № 2000055698. Това кредитно известие било подадено в справката-декларация за данъчен период месец май 2020 г., като по този начин ДДС за внасяне е в по-малък размер за сумата в размер от 496,12 лева.

Относно кредитно известие № 2000057127 от 23.04.2020 г.

Жалбоподателят не е отразил в дневника на покупките и в справкадекларация подадени в ТД на НАП П. за данъчен период април 2020 г. това кредитно известие издадено от ,,П. 2012‘‘ ЕООД с предмет периодични издания с данъчна фактура № **********. Това кредитно известие било подадено в справката-декларация за данъчен период месец юли 2020 г., като по този начин ДДС за внасяне е в по-малък размер за сумата в размер от 448,83 лева.

2

Относно кредитно известие № 2000057354 от 28.04.2020 г.

Жалбоподателят не е отразил в дневника на покупките и в справкадекларация подадени в ТД на НАП П. за данъчен период април 2020 г. това кредитно известие издадено от ,,П. ***‘‘ ЕООД с предмет периодични издания с данъчна фактура № 2000057126. Това кредитно известие било подадено в справката-декларация за данъчен период месец септември 2020 г., като по този начин ДДС за внасяне е в по-малък размер за сумата в размер от 448,83 лева.

Тези обстоятелства били установени от ****Х.К. - ****по приходите в ТД на НАП-П. при извършена проверка , обективирана в Протокол № П16001621017127-ОРП -001/25.01.2021г.

Въз основа на констатациите на проверката е бил издаден АУАН № F607022 от дата 25.03.2021г. - съставен в присъствие на пълномощник на дружеството, на който е бил връчен лично. В същия не са вписани възражения. Допълнително, в 3-дневния срок за писмени възражения, пълномощвикът на жалбоподателя е депозирал такива пред АНО.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава както от разпита на свидетеля Х.К. така и от приложените към административната преписка писмени доказателства – кредитни известия, фактури, стокови разписки, товарителници, протоколи за върната стока, бланки за рекламации и жалби, проформа фактура, преводно нареждане, оборотни и хронологични ведомости, справки-декларации.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

По делото не е спорно, че жалбоподателят " Р.т. 11“ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице.

Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че регистрираните лица по този закон водят задължително следните регистри: 1. дневник за покупките и 2. дневник за продажбите. Чл. 124, ал. 5 от ЗДДС предвижда, че независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него Кредитни известия в Дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени.

В случая регистрираното лице " Р.т. 11 „ ЕООД има издадени от ,,П.

2012‘‘ ЕООД - 3 броя кредитни известия, а именно кредитни известия № 3

2000056049 от 06.04.2020 г., № 2000057127 от 23.04.2020 г. и № 2000057354 от 28.04.2020 г.

Следователно жалбоподателят е трябвало да отрази тези 3 броя кредитни известия в Дневника за покупки в срок от 01.05.2020г. до 14.05.2020г., като нарушенията са били извършени на 15.05.2020 г. в гр. П..

Като не е сторило това дружество "Р.т. 11 „ЕООД е нарушило задължението си по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС , като е извършило три броя нарушения.

Съдът прие за установено извършването на описаните в АУАН и НП административни нарушения.

За тези нарушения разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв., а в ал. 2 на чл. 182 от ЗДДС е предвидено че при горепосоченото нарушение, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв.

Конкретният случай за нарушението относно кредитно известие № 2000056049 от 06.04.2020 г. е именно такъв – дружеството не е отразило в дневника за покупките за данъчния период месец април 2020г. до средата на месец май 2020г, което е довело до определяне на ДДС с общо 496,12 лв. помалко за цитирания период. Това е било направено от дружеството за следващия данъчен период месец май. Ето защо, правилно за това нарушение му е било наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 250 лева.

Санкционният текст е правилно определен от АНО и доколкото ЗДДС в тези случаи предвижда административно наказание "имуществена санкция" за ЮЛ в размер на 25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв. – т. е в случая сумата в размер на 250лева.

Това е административното наказание, което е било наложено на 4 жалбоподателя. Същото е правилно и законосъобразно определено.

Относно кредитни известия № 2000057127 от 23.04.2020 г. и № 2000057354 от 28.04.2020 г., правилно, доколкото първото известие е включено в данъчен период месец юли 2020 г., а второто известие е било включено в данъчен период месец септември 2020 г. са били наложени административни наказания, а именно имуществени санкции от по 1000 лева.

Съдът не констатира процесуални нарушения или някакви нарушения на материалния закон. Ето защо НП се явява правилно и законосъобразно и като такова ще следва да се потвърди.

С оглед пълнота на произнасянето следва да бъде обсъдено и исканото приложение на чл.28 от ЗАНН.Съобразно разясненията ,дадени с Тълкувателно решение №1/2007г на ОСНК на ВКС ,съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти,като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства,дефиниращи случая като маловажен.

Самите деяния не разкриват и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушението от съответния вид. Да, действително дружеството е въвело кредитните известия в последващи периоди, а именно май, юли и септември 2020 г., но въпреки това е довело до внасяне в помалък размер на данък за данъчен период април 2020г. от по 496,12 лева, 448,83 лева и 488,60 лева.

В тази връзка настоящият съд счита, че бездействието на жалбоподателя е продължило достатъчно дълго, че да може да се иска поблагоприятно третиране на субекта. Също така и АНО е приложил привилегированата санкционна норма, а не общата такава, като е преценил и самият срок, което се е отразило и на размера на санкциите спрямо дружеството. Всичко това според настоящия съд не дава основание за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и поради това не счита искането за основателно.

Съдът не се съгласява и с доводът ,залегнал в жалбата ,че не е отбелязано кога всъщност е получено самото кредитно известие. Очевидно, жалбоподателят не се е възползвал от предоставената му възможност дадена в разпоредбата на чл. 126 от ЗДДС за корекции на данъчната декларация и приложенията към нея (дневниците за покупки и дневниците за продажби), поради което и това не представлява извинителна причина за забавянето му.

По разноските:

Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт, като съдът отхвърля претенцията за разноски на другата страна . С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя 5 да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юристконсултска защита в минималния размер от 80 лева, което следва да бъде заплатено от жалбоподателя.

Предвид изложеното съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

594619F607022/19.08.2021г. издадено от *** на ТД на НАП-гр. П., с което за нарушения по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и на осн. чл. 182, ал. 2 вр. чл. 182, ал. 1 от ЗДДС на "Р.т. 11“ ЕООД с ЕИК: 201759625 гр. П. са били наложени имуществени санкции в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева относима за кредитно известие № 2000056049 от 06.04.2020 г. издадено от ,,П. 2012‘‘ ЕООД, 1 000 /хиляда/ лева относима за кредитно известие № 2000057127 от 23.04.2020 г. издадено от ,,П. 2012‘‘ ЕООД и 1 000 /хиляда/ лева относима за кредитно известие № 200057354 от 28.04.2020 г. издадено от ,,П. ***‘‘ ЕООД.

ОСЪЖДА "Р.т. **“ЕООД с ЕИК: 201759625 със седалище и адрес на управление –гр.П. ул.С. №**а, представлявано от Х.Д.С. да заплати на Национална агенция по приходите , сумата от 80 лв. направени по делото разноски в производството за *** възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –П., в 14-дневен срок от съобщаването му

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 6