Решение № 86 от 12.08.2026, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Царево, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Стефка Б. Илиева като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20252180100601 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание: чл. 124, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК за признаване за установено в отношенията между Г.

Е. К., ЕГН ********** и „В. К.“ ***с ЕИК ****(правоприемник на „В. К.“ ***с ЕИК ****), че сключения между тях договор за потребителски кредит № ****от ****год. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречието му с чл. 22, чл. 10а, чл. 11, чл. 19, чл. 143, ал. 1 от Закона за потребителския кредит.

Поддържа се в исковата молба, че между страните е сключен договор за паричен заем с № ***от ***год. който е недействителен на специалните основания както следва: нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК - не са посочени условията за прилагане на ГЛП; нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - не е посочен начинът на изчисляване на ГПР; нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК - не е посочено в погасителния план разпределение на вноските; нарушение на чл. 11, ал. 2 от ЗПК- страниците към ОУ към договора не са подписани; Вън от горното се поддържа и че клаузата за договорната лихва е нищожна поради противоречието й с добрите нрави - надвишава трикратния размер на законната лихва; поддържа се и че неустойката нищожна като заобикаляща изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК; поддържа се и че таксите за експресно разглеждане е нищожна като противоречаща на чл. 10, ал. 2 от ЗПК.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник „В. К.“ ***с ЕИК ****(правоприемник на „В. К.“ ***с ЕИК ****) не оспорва факта, че е бил сключен с ищеца процесния договор за 1 паричен кредит по силата на който е отпуснат кредит в размер на 1400,00 лева като ищецът се е задължил да върне заема на 9 равни месечни вноски, всяка в размер на 188.65 лева.

Не се оспорва и качеството на ищеца на потребител.

Оспорват се твърденията на ищеца затова, че клаузите на договора са в противоречие със ЗЗП и ЗПК. ГПР по договора е в законоустановен размер.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал. 2 от ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото договор за паричен заем № ***от ****год. сключен между “В. К.“ ***като кредитор и ищеца като кредитополучател е уговорено отпускането на кредит в размер на 1400,00 лв., при следните условия: срок на заема 9 месеца, размер на погасителната вноска 188,65 лв. ГЛП 40.32%, ГПР 61,95%.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е приел за безспорно установено, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем № ***от ****год. както и неговото съдържание.

Съдът на първо място следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на неравноправни клаузи в сключения с ответника „В. К.“ ***, Договор за паричен заем. Съдът намира, че ответникът „В. К.“ ***представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл. 9, ал.

3 ЗПК. Предвид това процесния договор попада в легалната дефиниция на чл.

9, ал. 1 ЗПК и по отношение на него са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.

С нормата на чл. 143 от ЗЗП , законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 203 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК. Съдът намира, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във в р . чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК . Съгласно същата разпоредба договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен 2 процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.

1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". В ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочен ГПР в размер на 49.32%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Изложеното се явява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

Поради това и предявеният иск с правно основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. За пълнота следва да се посочи, че в чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на М. с. на Р. Б..

С оглед изложеното, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, с оглед на което първият предявен установителен иск от ищеца следва да бъде уважен.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част от исковете. По делото е направено искане за присъждане на разноски, както и на адвокатско възнаграждение съгласно чл.

38 от ЗА. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорена безплатна правна помощ. Представен е списък на разноски по чл. 80 ГПК. Преценката дали да се окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено, или не, се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна между адвоката и клиента. Нито адвокатът, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да 3 доказват наличието на основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от изброените в чл. 38, ал. 1 ЗАдв . категории лица.

Достатъчно е да се представи договорът за правна помощ, защото писмената форма е един от способите за доказването му и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл. 38 ЗАдв., какъвто е и настоящият случай, за да може съдът да присъди на адвоката на страната възнаграждение, когато е изгубилата спора пред него насрещна страна е осъдена за разноски. Действително е въпрос на договорна свобода между клиент и адвокат, когато се отнася за материално затруднени лица, като именно адвокатът преценява дали конкретното лице е материално затруднено или не и дали ще го представлява безплатно. Предвид уважаването на предявеният иск в пълен размер, то ответното дружество следва да бъде осъдено да му заплати сторените разноски в цялост. На пълномощника на ищеца ***. Д. М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38 от ЗА, в размер съобразно уважените искове. Съдът като взе предвид обстоятелствата, че са предявени два обективно кумулативно съединени иска, доказването по които, обаче, се припокрива, че делото е приключено в едно открито съдебно заседание и същото не се характеризира с фактическа и правна сложност, по-голяма от други дела от такъв вид, съдът определя възнаграждение за процесуалния представител на ищеца в размер на 245.42 евро (480,00 лв.) с ДДС.

Така мотивиран по изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията Г. Е. К., ЕГН

********** и „В. К.“ ***с ЕИК ***(правоприемник на „В. К.“ ***с ЕИК ****), че сключения между тях договор за потребителски кредит № ***от ****год. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречието му с чл. 22, чл. 10а, чл. 11, чл. 19, чл. 143, ал. 1 от Закона за потребителския кредит.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, „В. К.“ ***с ЕИК *** (правоприемник на „В. К.“ ***с ЕИК ****), ДА ЗАПЛАТИ на ***. Д. М. сумата в размер на 245.42 евро (480,00 лв.) с ДДС, за оказана правна помощ по делото на ищеца.

Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Окръжен съд- Бургас, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Царево, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Стефка Б. Илиева като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20252180100601 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание: чл. 124, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК за признаване за установено в отношенията между Г.

Е. К., ЕГН ********** и „В. К.“ ***с ЕИК ****(правоприемник на „В. К.“ ***с ЕИК ****), че сключения между тях договор за потребителски кредит № ****от ****год. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречието му с чл. 22, чл. 10а, чл. 11, чл. 19, чл. 143, ал. 1 от Закона за потребителския кредит.

Поддържа се в исковата молба, че между страните е сключен договор за паричен заем с № ***от ***год. който е недействителен на специалните основания както следва: нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК - не са посочени условията за прилагане на ГЛП; нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - не е посочен начинът на изчисляване на ГПР; нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК - не е посочено в погасителния план разпределение на вноските; нарушение на чл. 11, ал. 2 от ЗПК- страниците към ОУ към договора не са подписани; Вън от горното се поддържа и че клаузата за договорната лихва е нищожна поради противоречието й с добрите нрави - надвишава трикратния размер на законната лихва; поддържа се и че неустойката нищожна като заобикаляща изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК; поддържа се и че таксите за експресно разглеждане е нищожна като противоречаща на чл. 10, ал. 2 от ЗПК.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник „В. К.“ ***с ЕИК ****(правоприемник на „В. К.“ ***с ЕИК ****) не оспорва факта, че е бил сключен с ищеца процесния договор за 1 паричен кредит по силата на който е отпуснат кредит в размер на 1400,00 лева като ищецът се е задължил да върне заема на 9 равни месечни вноски, всяка в размер на 188.65 лева.