Определение № 178 от 20.01.2026, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 178 гр. Стара Загора, 20.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Е. Ат. Д. като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20255530103810 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.110 и сл. от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 6695,96лв. по издаден изпълнителен лист по НОХД №543/2018г. по описа на РС-Димитровград, въз основа на който е образувано изпълнително дело ........, поради изтекла погасителна давност, и изпълнителният лист да бъде обезсилен. Претендират се и направените по делото разноски.

Искът е предявен от В. М. М. от гр.......... срещу Районен съд гр.Димитровград. С исковата молба се твърди, че срещу ищеца бил издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила присъда по НОХД №543/2018г. по описа на РС-Димитровград. Било образувано изпълнително дело ........ и на 27.06.2019г. е връчена покана за доброволно изпълнение. На 14.01.2025г. делото било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

През месец септември 2025г. било образувано ново изпълнително дело - ........... На 16.09.2025г. ищцата получила нова покана за доброволно изпълнение, в която била уведомена, че задължението й е в размер на 6695,96лв., от които 6010,00лв. неолихвяема сума, 85,00лв. – разноски по изп.дело и държавна такса в размер на 600,96лв. Била наложена възбрана върху два имота на ищцата. Ищцата счита, че вземането е погасено по давност, тъй като не били предприети никакви изпълнителни действия, съобразно постановките в Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. на ВКС. Това породило правен интерес за ищеца да предяви настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 6695,96лв. по издаден изпълнителен лист по НОХД №543/2018г. по описа на РС-Димитровград, въз основа на който е образувано изпълнително дело.........., поради изтекла погасителна давност, и изпълнителният лист да бъде обезсилен. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е 1 недопустим и неоснователен. Не оспорва изложените в исковата молба за издадения изпълнителен лист, както и за образуваното и прекратено изпълнително дело ........ и образуваното изпълнително дело ....... На 07.10.2025г. ответникът получил възражението от длъжника по изпълнителното дело, по което е следвало да изрази становище пред съдебния изпълнител. След извършена проверка ответникът констатирал, че действително давността била изтекла, поради което на 13.10.2025г. изпратил молба за прекратяване на изпълнителното дело. Същото било прекратено, за което ответникът получил съобщение от 20.10.2025г. В случая липсвало висящо изпълнително производство, поради което ответникът счита предявения иск за недопустим. Изпълнителното дело било прекратено на 20.10.2025г. и ищцата нямала качеството на длъжник. Ответникът не е знаел за образуваното срещу него гражданско дело към момента на подаването на молбата за прекратяването на делото. Исковата молба по настоящото дело била връчена на ответника на 20.10.2025г., към който момент изпълнителното дело вече било прекратено. Поради тази причина ответникът моли съда да прекрати настоящото производство като недопустимо.

В случай, че съдът приеме исковата молба за допустима, то счита същата за неоснователна и моли съдът да отхвърли предявения иск. Самото изтичане на давностния срок не било основание взискателят да преустанови действията си по събиране на вземането си, доколкото длъжникът може да плати и след изтичане на давността. В момента, в който взискателят е узнал за подаденото възражение за изтекла давност, той незабавно е предприел действия за прекратяване на изпълнителното производство. Поради тази причина ответникът счита, че с поведението си не е дал повод за образуване на настоящото производство и моли в полза на ищцата да не бъдат присъждани разноски. Алтернативно прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

По делото не се спори от страните, че срещу ищцата В. М. М. е бил издаден Изпълнителен лист от 18.06.2019г. въз основа на влязла в сила присъда по НОХД №543/2018г. по описа на РС-Димитровград за сумата от 6000,00лв. – главница, представляваща глоба в полза на бюджета на съдебната власт, 5,00лв. – държавна такса за издаден служебно изпълнителен лист в ползва на ОД на МВР и 5,00лв. – държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Видно от приложеното копие на изпълнително дело ........, същото е образувано срещу ищцата В. М. М. по възлагателно писмо от РС-Димитровград, въз основа на издадения Изпълнителен лист от 18.06.2019г. по НОХД №543/2018г. по описа на РС-Димитровград. В хода на изпълнителното производство е връчена покана за доброволно изпълнение на 27.06.2019г. С постановление от 14.01.2025г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. На 11.08.2025г. е бил върнат издаденият срещу ищцата изпълнителен лист.

Видно от приложеното копие на изпълнително дело №315/2025г. по описа на ДСИ при РС Стара Загора, същото е образувано срещу ищцата В. М. М. по възлагателно писмо от РСДимитровград, въз основа на издадения Изпълнителен лист от 18.06.2019г. по НОХД №543/2018г. по описа на РС-Димитровград. В хода на изпълнителното производство е 2 връчена покана за доброволно изпълнение на 16.09.2025г., извършени са справки за имущественото състояние на ищцата и е наложена възбрана върху нейн недвижим имот. На 26.09.2025г. по изпълнителното дело е постъпило възражение от В. М. М. за изтекла погасителна давност. Възражението е изпратено за становище на взискателя – ответник в настоящото производство, получено от него на 02.10.2025г. С писмо от 13.10.2025г., постъпило в съдебно-изпълнителната служба на 16.10.2025г. взискателят РС-Димитровград е поискал прекратяване на изпълнителното производство. Същото е било прекратено с постановление от 17.10.2025г., връчено на ищцата на 28.10.2025г.

Разпоредбата на чл.439 ГПК предоставя на длъжника възможност да оспори чрез иск изпълнението на задължението. Условие за допустимост на иска е наличие на висящ изпълнителен процес относно задължението. Видно от приложеното по делото копие на изпълнително дело ........, същото е било прекратено с постановление от 17.10.2025г., влязло в сила на 20.11.2025г. Безспорно към момента на подаване на исковата молба – 06.10.2025г. ищцата е имала правен интерес от завеждането й, тъй като към този момент изпълнителното производство е било висящо. Правният интерес от установителното производство обаче следва да е налице през цялото време на съдопроизводството, до неговото приключване с влязъл в сила съдебен акт, като за наличието на такъв съдът следи служебно. С оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да вземе предвид настъпилото в хода на производството прекратяване на изпълнителното дело. Тъй като наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството, и с оглед на факта, че към настоящия момент не е налице висящ изпълнителен процес, то производството по настоящото дело се явява недопустимо. Съдът следва да отмени определението си за обявяване на устните състезания за приключени и следва да прекрати производството по делото.

По претенциите за разноски, съдът намира, че въпреки, че към настоящия момент не е налице правен интерес от воденето на делото, към момента на завеждането му за ищцата е бил налице такъв интерес поради действията на ответника. Съдът не споделя доводите на ответника, че с поведението си не е дал повод за образуване на делото.

За да се разпределят разноските според правилото на чл.78, ал.2 ГПК, следва да са осъществени две кумулативни предпоставки - ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, като преценката за наличие на първата предпоставка винаги е обусловена от фактите по конкретното дело.

Трайна и последователна е практиката на Върховния касационен съд за хипотезата, при която ответникът по предявен отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК разполага с изпълнителен титул, въз основа на него е образувано изпълнително производство, от кредитора не са предприемани изпълнителни действия след изтеклата давност и същият е признал иска с отговора на исковата молба. За тези случаи се приема, че единственият ред за защита на ищеца чрез отричане правото на принудително изпълнение на вземането, поради изтекла давност, е предявяване на иска по чл.439 ГПК. Посочва се още и, че предявяването на иска се явява условие за упражняване на субективните права на ищеца, тъй като наличието на изпълнителен титул в полза на ответника винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност, за съдебното предявяване на което причина е поведението на 3 кредитора. При тези съображения се приема, че в конкретните случаи следва да бъде отречено приложението на чл.78, ал.2 ГПК, доколкото не е налице първата предпоставка от фактическия й състав ответникът да не е дал повод за завеждане на иска. /В този смисъл са Определение №320/20.07.2022г. по ч.т.д. №1122/2022г. на II т.о. на ВКС, Определение №60360/08.11.2021г. по гр.д.№4112/2021г. на IV гр.о. на ВКС, Определение №50413/05.10.2022г. по ч.т.д.№2100/2022г. на I т.о. на ВКС, Определение №2467/25.09.2024г. по ч.т.д.№1745/2024г. на I т.о. на ВКС, Определение №2168/31.07.2024г. по ч.т.д.№1351/2024г. на II т.о. на ВКС, Определение №2367/15.05.2024г. по ч. гр. д.

№759/2024г. на IV гр.о. на ВКС, Определение №1220/05.12.2023г. по ч.т.д.№1809/2023г. на II т.о. на ВКС, Определение №3252/27.10.2023г. по ч.гр.д.№3618/2023г. на III гр.о. на ВКС и др. /.

В настоящия случай е безспорно, че ответникът разполага с изпълнителен лист за вземане срещу длъжника и въпреки настъпилата давност на вземането по него, е било образувано ново изпълнително производство, по което ответникът е конституиран като взискател срещу длъжника-ищец. Това, според горецитираната практика, е достатъчно основание и обективна причина за неприложимост на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като признанието на иска само по себе си не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.78, ал.2 ГПК.

Предвид изложеното съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцата направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. По направеното възражение за прекомерност, съдът намира същото за неоснователно с оглед размера на предявения иск. Заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение съдът намира за адекватно, предвид както правната и фактическа сложност на делото, така и на положените от процесуалния представител на ищеца усилия, поради което не е прекомерно.

Разноските следва да бъдат служебно превалутирани на основание Закона за въвеждане на еврото в Република България, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 632,98 евро.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението си от о.с.з. на 12.01.2026г., с което е дал ход на устните състезания.

ПРЕКРАТЯВА производството недопустимост на предявения иск. по Гр.дело №3810 по описа за 2025г. поради

ОСЪЖДА РАЙОНЕН СЪД гр.ДИМИТРОВГРАД с адрес .............да заплати на В. М.

М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ........ направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 632,98 евро. (шестстотин тридесет и две евро и 98 евроцента).

Определението може да се обжалва пред ОС – Стара Загора в едноседмичен срок от датата на връчването му на страните.