Решение № 260642 от 02.03.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 12744/2018
- Вид
- Решение № 260642
- Подписан
- 02.03.2021
- В сила
- 02.04.2021
- Състав
- ДИЛЯНА ВАСИЛЕВА СЛАВОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260642
02.03.2021 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА при участието на секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 12744 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 против Н.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск срещу ответника с правно основание чл. 99 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 05.05.2015 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № ******, по силата на който на последния му била предоставена сумата от 27810 лв., която сума включвала чистата стойност на кредита от 27000 лв. и такса за разглеждане на кредита от 810 лв. За кредита била сключена и месечна застраховка със застрахователна премия от 23,11 лв., включена в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска, съгласно погасителния план към Договора. Чистата стойност на кредита от 27000 лв. била преведена на 05.05.2015 г. по посочената от Кредитополучателя банкова сметка. ***. 6, ал. 1 от ОУ към Договора, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на Договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на която е плаващ и се формира от сбора на тримесечния SOFIBOR плюс фиксирана надбавка от 10,42%.
Страните постигнали съгласие възнаградителната лихва да е в общ размер на 18258 лв. Общата сума, която Кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора била в размер на 48842,15 лв., която съгласно клаузите на договора била платима на 120 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 407,01 лв., освен последната вноска която била изравнителна. Първата погасителна вноска била дължима на 21.05.2015 г., а последната била с падеж на 21.04.2025 г. До момента кредитополучателят погасил сума в размер на 8213,64 лв. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ОУ към Договора, при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи на кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава или сумата от 250,52 лв. за периода от 21.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
В исковата молба се твърди, че на 21.08.2017 г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение 1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., които договори били сключени между „УниКредит Кънсюмър Файнснсинг“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на който процесните вземания срещу ответника били прехвърлени на ищеца. В изпълнение на изискванията на закона на ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Съгласно чл. 4.3 от рамковия договор за цесия, „Агенция за събиране на вземания“, в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което „Агенция за събиране на вземания“ имало изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Прилага копие от уведомлението за цесията към исковата молба, като моли за неговото връчване като приложение към нея. За процесните вземания била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3535/2018 г. на ПдРС, I бр.с., която била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, поради което и ищецът предявява настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2227,87 лева – представляваща частично претендирана главница за 14 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.01.2017 г. до 21.02.2018 г.; 1718,24 лева – договорна лихва, начислена за периода от 21.12.2016 г. до 21.08.2017 г.; 250,52 лв. – обезщетение за забава, дължимо за периода от 21.01.2017 г. до 06.03.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 06.03.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 3439/13.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3535/2018 г. на ПдРС, I бр. с.
В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск срещу ответника за осъждането му да заплати на ищеца посочените по-горе суми.
Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът
Н.Д.Н., чрез назначения му особен представител адв. Е.С. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Посочва, че съобразно изложените в договора за цесия от 21.09.2017 г. и приложение № 1 към него обстоятелства ищецът е придобил вземане в размер не по-голям от общо 26 660,10 лева, която сума била далеч по-ниска от изложените в исковата молба суми. Посочва, че към момента на сключване на процесните договори за цесия липсвали доказателства договорът за потребителски кредит да е прекратен и кредиторът да е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Посоченият в приложение № 1 размер не бил изискуем към момента на сключване на договора за цесия, поради което със сключването му не е настъпил прехвърлителния ефект по отношение на вземанията срещу ответника. Ето защо ищецът не се легитимирал като кредитор, поради което искът бил неоснователен.
Възразява, че клаузата на чл. 6, ал. 1 от ОУ към договора, уреждаща възнаградителната лихва от 18 258 лева е нищожна поради противоречие със закона. Позовава се на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 11 от ЗПК. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.
№ 3535/2018 г. по описа на ПдРС, І бр. с., в полза на ищеца е издадена заповед № 3439 от 13.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 2227,87 лева – частично претендирана сума по договор за потребителски паричен кредит № ****** представляваща главница по 14 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.01.2017 г. до 21.02.2018 г.; възнаградителна лихва от 1718,24 лева за периода от 21.12.2016 г. до 21.08.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/; обезщетение за забава от 250,52 лева за периода от 21.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 06.03.2018 г. до окончателното й погасяване, както и разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на ищеца било указано да предяви настоящите искове за установяване на вземането, което той направил в предвидения срок, ето защо и същите се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По делото са приети като писмени доказателства:
Договор за потребителски паричен кредит № ******, сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника; Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, подписани от ответника на 05.05.2015 г.; Погасителен план към договор за потребителски паричен кредит от 05.05.2015 г.; Преференциални условия по договор за кредит № ****** от 05.05.2015 г., с обективиран Сертификат за застраховка „Кредитна Протекция Плюс“ пакет „Б“ № ****** и Общи условия за застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс“ на кредитополучателите на банкови кредити от 05.05.2015 г.; съгласие за директен дебит от 05.05.2015 г.
Във връзка с извършеното прехвърляне на вземания, по делото са представени следните писмени доказателства: Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г.; Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.08.2017 г.; Потвърждение за извършената цесия на парични вземания на основание чл. 99 от ЗЗД; Приложение № 1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „АСВ“ ЕАД от 21.08.2017 г., в което под № 49, е записано прехвърлянето на вземането по договор № ****** от 05.05.2015 г. на Н.Д.Н., като е посочен остатък по главница в размер на сумата от 24904,33 лв., остатък лихви – 1755,73 лв. и общо дължимо към датата на цесията – 26660,10 лв.; пълномощно, по силата на което „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е упълномощило ищцовото дружество да уведоми длъжниците, по всички вземания, които дружеството е цедирало на „АСВ“ ЕАД с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г.; пълномощно, по силата на което „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е упълномощило ищцовото дружество да уведоми длъжниците, по всички вземания, които дружеството е цедирало на „АСВ“ ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.08.2017 г., в което е посочено и името на ответника; Уведомително писмо от 28.08.2017 г. за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от „АСВ“ ЕАД с изх. № УПЦ-П-УКФ/1838529, адресирано до ответника Н.Н., с което същият е уведомен, че вземанията по договор № ****** са прехвърлени на ищцовото дружество; Известие за доставяне, върху което е посочено, че пратката е „непотърсена“.
По делото са представени и справка за дължима сума, в която е посочено, че остатъкът по договорната лихва е в размер на сумата от 1718,24 лв., а остатъкът по договорната главница е в размер на сумата от 24904,33 лв. или незаплатения остатък по договора е в размер на сумата от 26622,57 лв.
Посочено е, че за периода 21.08.2017 г. – 01.01.2018 г. е начислена лихва за забава в общ размер на сумата от 1007,56 лв. Представен е и лихвен лист за кредит, изготвен от Кредитна администрация, „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“, както и преводно нареждане от 05.05.2015 г., с което на ответника Н.Д.Н., е преведена сумата от 20770 лв., с посочено основание за плащане: „паричен заем 1838529“ /л. 128/. Представено е и извлечение по договор № ****** към 18.09.2019 г., в което е посочено, че общо внесените от клиента суми са в размер на 8144,31 лв., общо внесени суми по лихви за просрочие – 13,58 лв., като в графа „Забележка“, е посочено, че на 01.04.2016 г. има изменение в лихвения процент по кредита от 10,99% на 10.564% вследствие на промяна в пазарния индекс /л. 130/.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е установило, че съгласно договор за потребителски паричен кредит № ******/05.05.2015 г., на ответника е предоставена сума в размер на 27810 лв., в т.ч. чистата сума на кредита е 27000 лв., като сумата от 810 лв., представлява такса за разглеждане на кредита.
Сумата на кредита е усвоена по сметката на кредитополучателя на 05.05.2015 г. В. л., е посочило, че съгласно погасителния план, общият размер на плащанията за връщане на главница и лихва е 46068,95 лв., в т.ч. 27810 лв. – главница и 18258,95 лв. – възнаградителна лихва. Кредитът следвало да се погаси на 120 равни месечни вноски, всяка по 407,01 лв., като последната вноска е изравнителна в размер на 407,96 лв. Във всяка вноска от 407,01 лв., освен главница и лихва, е включена и застраховка в размер на 23,11 лв. Лихвеният процент по кредита първоначално бил 10,99% /вноска 407,01 лв./, от 01.04.2016 г., е променен на 10,564% /вноската намалява до 400,70 лв./. Общо платената от ответника сума е 8144,73 лв., от която: 485,31 лв. – застраховки; 2905,67 лв. – главница; 4739,75 лв. – възнаградителна лихва и 13,58 лв. – лихва за просрочие.
Разпечатката съдържа 34 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/086d16e8-8601-4f22-bc3b-f8d741be634d