Решение № 789 от 09.10.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 789 гр. гр. Хасково, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20265640100148 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД /с предишно наименование „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД/, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2, против Е. Х. И., с ЕГН **********, с адрес: *****************, с която са предявани обективно и субективни съединени искове по чл.422, вр. чл. 415 ГПК з а установяване на съществуването на вземания, за които е издадена заповед за парично задължение по ч.гр.дело № 5106/2025г. по описа на РС Бургас.

Ищецът твърди, че на 25.05.2022 г. между „Креди Йес" ООД (кредитор), от една страна, и ответника Е. Х. И. (в качеството му на кредитополучател) от друга, е сключен Договор за паричен заем № 455771/25.02.2022г. за заем в размер 2 000,00 лв. (две хиляди лева), при следните условия: брой вноски - 15 вноски, всяка от които в размер на 311,00 лв. (триста и единадесет лева), първата падежна дата - 24.06.2022 г., последната вноска - 25.08.2023 г. , общата дължима сума - размер на 2 573,35 лв. Сочи, че за погасяване на задължението от страна на длъжника не са постъпили доброволни вноски. В резултат на възникналите между страните договорни правоотношения кредиторът „Креди Йес" ООД отпуснал договорената заемна сума на кредитополучателя, а за него е възникнало задължение да погаси кредита си съгласно условията по 1 сключения договор.

На 12.01.2024 г. между „Креди Йес" ООД, в качеството на цедент и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД в качеството му на цесионер е сключен Договор за цесия, по силата на който „Креди Йес" ООД /като цедент/ цедира вземането си по гореописания Договор за кредит на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „Креди Йес" ООД прехвърля на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора. В предмета на сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г. било включено и вземането по Договор за кредит № 455771 сключен между „Креди Йес" ООД и ответника Е. Х. И..

Съгласно Приложение № 1 към договора за цесия от 12.01.2024 г., вземането възлиза на 4,865.00 лв. (четири хиляди осемстотин шестдесет и пет лева), от които: 2 000.00 лв. (две хиляди лева) - главница, 573.35 лв.

(петстотин седемдесет и три лева и тридесет и пет стотинки) - договорна лихва, 2 291.65 лв. (две хиляди двеста деветдесет и един лева и шестдесет и пет стотинки) - неустойка. С пълномощно от 12.01.2024 г., предишният кредитор /цедентът/ „Креди Йес" ООД е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК 202423225, да уведоми от името на „Креди Йес" ООД всички длъжници по вземанията на „Креди Йес" ООД, които „Креди Йес" ООД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г.

Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „Креди Йес" ООД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, е изпратил чрез препоръчана поща до длъжника Е. Х. И. Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. Същото не е било получено на посочения адрес като се е върнало като непотърсено писмо, което е надлежно отбелязано на върналата се на изпращача обратна разписка.

Сочи, че тъй като ответникът не изпълнил задълженията си по процесния договор, от страна на ищцовото дружество е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК против Е. Х. И. за заплащане на дължимата сума по Договор за паричен заем № 455771 от 25.05.2022г. въз основа, на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 5106/2025 г. по описа на РС Бургас за сумите:

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК съдът е дал указания за предявяване на установителен иск, поради за което за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

2

Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 5106/2025 г., а именно: 2 000.00 лв. (две хиляди лева) - главница по Договор за паричен заем № 455771 от 25.02.2022г., 573.35 лв. (петстотин седемдесет и три лева и тридесет и пет стотинки) - договорна лихва (за периода 25.05.2022 г. до 25.08.2023 г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 11.07.2025 г. до изплащане на вземането.

Претендира разноски по настоящото производство, както и за заповедното производство.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител е депозирал отговор на исковата молба. Намира искът за допустим, но неоснователен и недоказан, поради което го оспорва изцяло.

Оспорва валидността на Договор за паричен заем № 455771 от 25.05.2022 г., тьй като не било доказано реалното предаване на заемната сума от „Креди Йес" ООД на ответника. Договорът за заем е реален договор и за неговото възникване е необходимо не само постигане на съгласие, но и фактическо предаване на предмета на заема. В исковата молба липсвали доказателства за реалното предоставяне на сумата от 2 000,00 лв., като например банково извлечение или разписка за получени пари в брой. Без доказателство за предаване на сумата, договорът за заем не е породил правно действие и съответно не е възникнало задължение за връщане на сумата.

Възразява, че е налице надлежно уведомяване за цесията по чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) преди предявяването на исковата молба. Ищецът твърдял, че е изпратил уведомление по препоръчана поща, което се е върнало като непотьрсено. Съгласно трайната съдебна практика, връщането на пратката като непотьрсена не представлявало надлежно уведомяване на длъжника. Цесията произвежда действие спрямо длъжника от момента на уведомяването му от предишния кредитор (цедента).

Доколкото такова надлежно уведомяване не било налице преди завеждането на иска, цесията не е произвела действие спрямо ответника и той не дължал суми на ищеца.

На следващо място, твърди недействителност на договора, поради невярно посочен годишен процент на разходите /ГПР/. В договора, в чл.3, т.5 е посочен ГПР в размер на 48.060 % . Този процент не бил верен, тьй като в него не бил включен разходът за неустойка по чл. 8 от договора в размер на 2 091,65 лв. Тази неустойка неправилно била поискана в исковата молба като сума от 2 291,65 лв. , което било различно от уговорената 2 091,65 лв. по договор. Сочи, че тази „неустойка" е предварително известна и е разсрочена в погасителния план като сигурно плащане, което я правело част от общите 3 разходи по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Подобни скрити разходи задължително се включвали в ГПР.

ГПР сe изчислява по специална формула, предвидена в ЗПК. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Некоректното посочване на годишен процент на разходите/ГПР/ е нарушение на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК,, неспазването на това изискване води до пълна недействителност на договора за потребителски кредит. Посочва, че когато договорът е недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита /главницата от 2000 лв./, но не дължи лихва или други разходи.

Сочи се, че дори и да не бъде приета недействителност на целия договор, то клаузата за неустойка по чл. 8 от договора е нищожна на няколко самостоятелни основания.

Клаузата, предвиждаща неустойка от 2 091,65 лв. при главница от 2 000 лв., е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), тъй като задължава потребителя да заплати необосновано високо обезщетение. Тъй като клаузата е част от общи условия и не е индивидуално уговорена, тя е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП . Размерът на неустойката, надвишаващ главницата, е в очевидно противоречие с добрите нрави и присъщите функции на неустойката. Тя не цели да обезщети вреди, а да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора. Също така е налице заобикаляне на закона по см. на чл. 21 ЗПК.

Тази клауза цели заобикаляне на ограничението за максимален размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като прикрива допълнително възнаграждение под формата на „неустойка". Договорът за паричен заем изисквал обезпечение чрез „Ценна книга, издадена в полза на Заемодателя" / стр. 2/. Чл. 34, ал. 1 от ЗПК обаче изрично забранявал кредиторът да задължава потребителя да гарантира кредита чрез запис на заповед или менителница. Това било пряко нарушение на императивна норма, което допълнително доказва недобросъвестността на първоначалния кредитор.

На следващо място, оспорва и валидността на Договора за цесия от 12.01.2024 г. между „Креди Йес" ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, като моли съдът да провери дали са спазени всички изисквания за неговата форма и съдържание, както и дали цеденгьт „Креди Йес" ООД е имал право да прехвърли вземането. В случай че договорът за цесия е недействителен, ищецът не е придобил вземането и не е активнолегитимиран 4 да предяви иск. Накрая, оспорва размера на претендираните съдебноделоводни разноски, в това число юрисконсултското възнаграждение за пазоведното производство и това, претендирано зца настоящото производство. Счита , че същото е прекомерно и недоказано по размер. . Моли съдът да намали размера на юрисконсултското възнатраждение до справедлив и разумен размер, съобразен с фактическата и правна сложност на делото. С оглед на гореизложеното, моли съдът да прогласи за нищожна, на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД вр с чл.146, ал.1 ЗЗП, вр. с чл.143, ал.1 ЗЗП клаузата за неустойка по чл. 8 от Договор за паричен заем № 455771 от 25.05.2022 г. и да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК като изцяло неоснователен и недоказан и да осъди ищеца да заплати направените разноски по настоящото производство. В съдебно заседание ответникът чрез особения представител се поддържа подадения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено електронно Ч.гр.д. № 5106 /2025г. по описа на Районен съд- Бургас като доказателство за развилото се заповедно производство. Видно от същото е, че „ КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ" ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите 2000,00 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 11.07.2025 г. до изплащане на вземането, 573,35 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.05.2022 г. до 25.08.2023 г., както и разноските. За посочените суми е била издадена Заповед за изпълнение № 2848 / 31.07.2025г. която е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. В срока по чл.415, ал.4 от ГПК ищецът е предявил против ответника настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта.

По делото съдът приема за доказано обстоятелството, че е сключен на 25.05.2022г. между ответника в качеството на заемател и „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, като заемодател Договор за паричен заем № 455771 към искане № 455771, съгласно който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя парична сума в размер на 2000 лева. С договора страните са постигнали съгласие заемът да бъде върнат на 15 месечни вноски. Уговорен е бил ГПР в размер на 48,06 %; месечен лихвен процент 3,330%, дата на първо плащане 25.06.2022г., дата на последно плащане – 25.08.2023г., обща сума за плащане 2573,35 лв. Съгласно чл. 6 е уговорено обезпечение, а съгласно чл. 8 от договора при непредставяне на обезпечението в тридневен срок от подписване 5 на договора или то не отговаря на изискванията съгласно ОУ на кредитора, е предвидена неустойка в размер на 2091,65 лв. Същата е разсрочена - по 139,44 лв. месечно, дължима на падежните дати на всяка месечна вноска, видно от приложения погасителен план. Съгласно чл.4, ал.1 от договора, заемателят е декларарал, че с полагане на подписа си е получил заемната сума по договора.