Решение № 74 от 18.07.2023, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Каварна, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко П. Г. при участието на секретаря Елена Б. Шопова като разгледа докладваното от Живко П. Г. Административно наказателно дело № 20233240200038 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Р. Д. ЕГН ********** с поС.ен адрес: гр.Каварна улица „*** вх.Б ет.3 ап.9,чрез адвокат С. К.-АК Добрич срещу Наказателно постановление № 22-0283-000248 от 27.10.2022г. издадено от Началник РУ към ОДМВР Добрич РУ Каварна,с което на жалбоподателя за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП,на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание-„глоба” в размер на 1000/ хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В жалбата си въззивника заявява,че не е доволен от обжалваното наказателно постановление.Счита същото за незаконосъобразно и издадено в нарушение на административно-производствените правила и моли съдът да го отмени изцяло,като излага обстойни съображения в тази насока.

Жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание,не се явява,представлява от надлежно упълномощен процесуален представител,който от името на жалбоподателя пледира съдът да уважи жалбата,съобразно заявените с нея искания.Излага относими правни аргументи,в подкрепа на застъпеното становище.

Въззиваемата страна редовно призована за съдебно заседание,представител не се явява.

Контролиращата страна,РП Добрич ТО-Каварна редовно призована не изпраща представител.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,доводите и становищата на страните,Каварненски Районен съд,намира за установено следното от фактическа страна:

1

На 28.08.2022г. е съставен АУАН №GA403488 ,в който е отразено,че на 28.08.2022г. в 08:57 часа в гр.Каварна по улица „България“ в посока от светофара към мебелен завод „Калацерка“ пред магазин за хранителни стоки „КРИС 888“ ЕООД С. Р. Д. ЕГН ********** с поС.ен адрес: гр.Каварна улица „*** вх.Б ет.3 ап.9 паркира личния си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ НАS SD 130 непосредствено след което го блъска лек автомобил „Дачия Лоджи“ с рег.№ ***,собственост на „Дълбока“ ООД ,управляван от ВВП с ЕГН **********.Двамата водачи са изпробвани за алкохол като на С.

Д. уреда отчита концентрация на алкохол в кръвта 1,40 на хиляда установено с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер АRPL-0258 от издишвания от водача въздух.Издаден талон за медицинско изследване с № 0049588.Водачът заявява,че употребения алкохол,който отчита уреда е консумирал вечерта на 27.08.2022г.

Това е било определено от актосъставителя като нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.Въз основа на съставения акт административнонаказващия орган е издал Наказателно постановление № 22-0283-000248 от 27.10.2022г.,като е възприел изцяло констатациите,описани в него и на жалбоподателя за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание-„глоба” в размер на 1000/ хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.На основание Наредба № Із-2539 са отнети общо 10 контролни точки.В допълнение към атакуваното наказателно постановление е отбелязано,че е образувано БП № 134 от 28.08.2022г. по описа на РУ-Каварна,за престъпление по чл.343б ал.1 от НК.С Постановление на ТО Каварна от 11.10.2022г. е прекратено наказателното производство по ДП № 134/2022г.,тъй като в процеса на разследването резултатът от химическия анализ на водача показва наличие на алкохол в кръвта 1.19 промила.Препис от постановлението е получено в РУ Каварна за налагане на административно наказание по ЗДвП спрямо водача В съдебно заседание са разпитани актосъставителя Д. Т. П. и свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на акта Р. П. Г.,чиито показания кореспондират с обективираните в АУАН констатации.В съдебно заседание е разпитан и свидетеля Г Андреев Д. от чиито показания се установява,че С. Д. е влязъл в магазина и в това време някой извикал „удари колата“.Колата била паркирана на място.Свидетеля Г Д. твърди в показанията си,че не е видял жалбоподателя да управлява колата.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Началник РУП към ОДМВР Добрич РУ Каварна,който съгласно МЗ № 8121з1632/02.12.2021г. притежава нормативно установено властническо правомощие да издава юридически актове с които по административен ред да налага административни наказания.Наказателното постановление е издадено преди изтичане на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН реквизити.

Предвид изложеното от фактическа страна,съдът прави следните правни изводи:

2

Настоящата инстанция намира,че административнонаказващият орган е постановил необосновано наказателно постановление.Изводите на административнонаказващият орган досежно възприетата от него фактическа обстановка не съответстват на доказателствения материал по делото.От изложеното във въззивната жалба е видно,че основното възражение на жалбоподателя се изразява в това,че същият не е управлявал автомобила към момента на извършване на полицейската проВ.,с оглед на което няма качеството на „водач“ на МПС,за да бъде санкциониран по посочения ред.От подробния анализ на показанията на свидетелите Д. Т. П. и Р. П. Г. се установява,че нито един от тях категорично не е установил С. Р. Д. да е управлявал МПС в деня и часа на извършване на полицейската проВ..В тази насока са показанията на актосъставителя Д. П.:“…Отидохме когато вече е възникнало пътно-транспортното произшествие.Когато отидох на място двамата водачи-водача,който е ударил автомобила на С. автомобила беше от вън,а С. излезе от магазина…Другия го удря в паркирано съС.ие…аз няма как да установя защото не съм бил на място“.Видно от показанията на свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на акта Р. П. Г.:“…Пътнотранспортното произшествие беше пред магазина по улица

„България“,“Крис“ е името на магазина.Автомобила му беше паркиран там и беше с чужда регистрация“.Анализа на горепосочените показания на Д. Т. П. и Р. П. Г. дава основание на настоящия съдебен състав да приеме,че актосъставителят Д. П. и свидетелят при установяване на нарушението и съставяне на акта Р. П. Г. са отишли на мястото посочено в АУАН и НП когато автомобилът вече е бил в покой и то по сигнал за настъпило ПТП с материални щети пред магазин за хранителни стоки в гр.Каварна и не са очевидци на това кой е управлявал автомобила-„Фолксваген Голф“ с рег.№ НАS SD 130 и съответно паркирал на мястото,където са го установили и кога е бил паркиран.В съдебно заседание е разпитан и свидетеля Г Андреев Д. от чиито показания се установява,че С. Д. е влязъл в магазина и в това време някой извикал „удари колата“.Колата била паркирана на място.Свидетеля Г Д. твърди в показанията си,че не е видял жалбоподателя да управлява колата.

Съгласно разпоредбата на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП,въз основа на която С. Р. Д. е наказан за извършеното нарушение-управление на МПС,трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително,се ангажира административнонаказателната отговорност на водач на моторно превозно средство,трамвай или самоходна машина,който управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително.Ето защо съдът намира,че след като посредством събраните по делото доказателства не е установено по безспорен и несъмнен начин жалбоподателят да е имал качеството „водач на МПС“,същият не следва да носи отговорност за вмененото му деяние.Правилото на закона е категорично,че всички елементи на деянието,които очертават състав на нарушение,следва освен да са посочени конкретно,следва и да бъдат доказани по начин,който не буди съмнение.Последните не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правната логика.Обратното ще има за последица неопределеност в 3 регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице.Правоприлагането особено в частта му на налагане на административни наказания,не може да почива на предположения,нито на субективна преценка при липса на категорични доказателства..Тъй като настоящото производство е от административнонаказателен характер и по своята същност е санкционно такова,следва да бъде доказано с допустимите от процесуалния закон доказателствени средства по категоричен и несъмнен начин,че вмененото на конкретен деец съставомерно деяние е извършено по описания в акта начин и от лицето,посочено като нарушител,който акт именно поставя началото на производството и има обвинителна функция.Предвид изложеното съобразявайки горните обсъдени доказателства настоящата съдебна инстанция достига до извода,че С. Р. Д. не имал качеството „водач на МПС“,към момента на полицейската проВ.,каквото качество се изисква от разпоредбата на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП с оглед съставомерността на деянието.ПроВ. на лицето за употребата на алкохол,следва да е адресирана до водач на МПС,каквото качество лицето не е доказано да е имало към момента на същата.Последната не може да бъде извършвана срещу всяко лице,за което би могло да се предполага,че е управлявало автомобил в един минал момент или че има намерение да управлява такъв в някакъв бъдещ такъв.От доказателствата по делото не се установява безспорно описаното в АУАН,а именно че жалбоподателят С. Р. Д. е бил водач на МПС по смисъла на & 6 т.25 от ДР на ЗДвП,т.е. той не е извършил вмененото му деяние и не е осъществил състава на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП,като водач на МПС.

Санкционирането на лице в качеството му на „водач на МПС“ изисква като първа и основна предпоставка доказването именно на това качество.Недоказването му в рамките на производството,както е в настоящия случай,води до изначална незаконосъобразност на оспореното НП. Това води до извода,че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

По отношение на отнетите на основание Наредба № Iз-2539 на МВР общо 10 контролни точки по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП:

В чл.157 ал.1 от ЗДвП и чл.2 ал.1 от Наредба № Iз-2539 на МВР/17.12.2012г. тези точки са наречени „контролни точки за отчет на извършените нарушения“,което показва,че същите са средство за отчитане на установени нарушения.Отнемането на контролни точки не е сред ПАМ,нито сред наказанията по чл.13 от ЗАНН,което обуславя извода за различна правна същност.Отнемането на контролни точки е фактическо действие с контролноотчетен характер,което изпълнява предупредителна/по отношение на водачите/ и информационно-статистическа/за контролните органи/ функция.Контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление/чл.3 ал.1 от Наредба № Iз-2539 на МВР/17.12.2012г./Текстът на чл.3 ал.2 от Наредбата показва,че при отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност,като поведението му се предопределя от факта 4 на налагане на наказание за извършеното нарушение.В резултат на отнемането на контролни точки на основание чл.171 т.4 от

ЗДвП,ръководителите на службите за контрол са компетентни да изземват свидетелството за правоуправление със заповед за налагане на ПАМ.Тази заповед подлежи на обжалване по реда на чл.145 и сл. от АПК,във връзка с чл.172 ал.5 от ЗДвП пред съответния административен съд.

Ето защо настоящия съдебен състав счита,че не следва да обсъжда въпроса за отнетите контролни точки,тъй като намира,че същите по своя характер не съставляват административно наказание,по смисъла на чл.13 от ЗАНН и обжалването им не е предмет на настоящото производство.Константна е практиката на съдилищата в страната по този въпрос/в този смисъл е и Решение на Съда на ЕО по дело С-27/11г. по повод преюдициалното запитване,отправено от Административен съд София по повод тълкуване на чл.82,параграф 1,втора алинея,буква а/ ДФЕС,член 91,първа алинея,буква в/ ДФЕС и Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,както и на членове 47,48 и 52 от Хартата на основните права на европейския съюз./.