Решение № 205 от 11.07.2024, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Козлодуй, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20241440100399 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на адв. М. В. М., ЕГН: **********, с адрес на кантора и съдебен адресат: ......, в качеството ми на пълномощник на Л. Д. П., ЕГН: **********, ......, съдебен адресат: ...... против: ...... , със седалище и адрес на управление: ...... , представлявано от Владислав М.

Инджов, с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, с цена на иска: 1450 лева.

На 11.08.2021г. е сключен Договор за паричен заем № 865120, между ...... и Л. Д. П., ЕГН: **********.

Съгласно чл.3 от Договор за паричен заем № 865120 от 11.08.2021г. ищцата трябва да върне сумата по кредита, в размер на 1450 лева, при сума на получаване 700.00 лева, при ГПР 48.577 %, месечен лихвен процент- 3.330 %, при срок на кредита от 10 месечни вноски.

Съгласно чл.8 от Договор за паричен заем № 865120 от 11.08.2021г. ищцата трябва да заплати неустойка в размер на 615.50 лева, разсрочена на 10 вноски.

Сочи, че Договор за паричен заем № 865120 от 11.08.2021г. е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

Моли се, съда да постанови решение, с което:

- иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде прието, че Договор за паричен заем № 865120 от 11.08.2021г. е нищожен на основание чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК.

В условията на евентуалност,

- иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде прието, че клаузата предвидена в чл.8 от Договор за паричен заем № 865120 от 11.08.2021г. предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 615.50 лева, 1 е нищожна на основание чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК., вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК.

Претендира се заплащане на направените в производството разноски.

Препис от исковата молба и приложенията са връчени на ответника. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се изразява становище за неоснователност на предявените в условията на евентуалност искове. Ответникът не оспорва факта на възникнало между страните договорно отношение, по силата на Договор за паричен заем № 865120 от 11.08.2021г. Ответникът възразява срещу изложените в исковата молба аргументи за нищожност на процесния договор за заем, с конкретни доводи и правни съображения. Моли се за отхвърляне на иска. Излагат се съображения, че са неоснователни твърденията за нищожност на договора за паричен заем, поради нарушения на императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП.

Твърди се, че договорът съдържа законово изискуемите форма и съдържание, като на ищеца още в самото начало е предоставен Стандартен европейски формуляр /СЕФ/.

Счита се, че твърдението на ищеца, че договорът противоречи на чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК, е невярно, тъй като всички параметри по договора са били известни, още на етап преддоговорна информация, доколкото са били обективирани в СЕФ.

Сочи се, че размерът на ГПР е изчислен изцяло и в съответствие със законовата формула, разписана в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК.

Заявява се, че договорът не е противен на добрите нрави, тъй като е спазено ограничението на ЗПК относно размера на годишния процент на разходите, който е 48.577 %. Ето защо възражението за нищожност на договорената лихва е неоснователно. Отделно се заявява, че кредиторът е бил добросъвестна страна по сделката, тъй като предварително е информирал клиента за всички условия по кредита. Договорът е резултат на доброволно формираната воля на страните. Потребителят е имал свободата да реши дали договорът го устройва. Подписвайки договора, ищецът се е съгласил с него, поради което не е налице нарушение на добрите нрави. Дължимостта на неустойката е в следствие само на неправомерното поведение на заемателя.

Клаузата за неустойка е индивидуално уговорена със заемателя и е съобразена с неговото желание. Освен това кредиторът не е банка, по договора няма обезпечения, като повишеният риск оскъпява финансовия ресурс. Едно неизпълнение на договора поставя кредитора в голям риск, като неустойката обезщетява вредите от този риск. Периодичният начин на заплащането на неустойката не означава, че същата е лихва или добавък към лихвата.

Договорът отговаря на всички изисквания на чл.10 и чл.11 ЗПК, изготвен е на разбираем език, с ясно определени параметри. Липсва основание за неговата недействителност.

Предвид гореизложеното счита, че сключеният Договор за кредит е действителен и между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение.

Моли се съда да постановите решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказан.

Прави възражения относно претендирания от ищеца размер на адвокатско 2 възнаграждение, като считам същия за прекомерен. Алтернативно възразява да му бъде присъждано такова по реда на чл.38а от ЗА, поради липса на представени доказателства за основателност на прилагането на цитираната законова разпоредба.

В съдебни заседания страните не се явяват, нито се представляват.

Съдът, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и прспазване разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, от фактическа страна прие за установено следното:

Не се спори между страните и е видно от относимите по делото доказателства, че между ищцата Л. Д. П. и ответникът ...... е сключен договор за паричен заем № 865120 на 11.08.2021г., при общи условия и предоставена съответна информация в стандартния европейски формуляр. Договорената сума от 700.00лв. е получена от кредитополучателя, за което той е подписал РКО от 11.08.2021г. От страните е уговорено връщането й на 10 месечни погасителни вноски от по 83.45 лева. Едновременно с това е посочен и размера на погасителната вноска от по 145лева месечно, в който размер е включена и дължимата неустойка, при липса на представено обезпечение, видно от приложения към договора погасителен план.

Страните са постигнали съгласие за фиксиран месечен лихвен процент от 3.330% и годишен процент на разходите от 48.577 %. Уговорено е и предоставяне от страна на кредитополучателя обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора, изразяващо се в осигуряване на 1 поръчител и 2 ипотека или особен залог или банкова гаранция или ценна книга, като при неизпълнение се дължи неустойка в размер на 615.50 лв. /чл. 8 вр. чл. 6 от договора вр. чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ/.

Заемателят се е съгласил да изплаща заема съобразно приложен погасителен план и Общи условия към договора за заем. В чл.6 от Договора страните са се споразумели задълженията на заемателя да бъдат обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2 т.1 от Общите условия към договора за заем и с още едно обезпечение, а именно по т.4 – ценна книга, издадена в полза на заемодателя. От друга страна, чл.10, ал.2 т.1 от Общите условия към договора за заем предвижда обезпечение по следния начин: поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход; В случай на учредено поръчителство като обезпечение по договор за заем, сключен от разстояние, заемателят е длъжен да осигури личното и собственоръчно подписване на договора за поръчителство от представеното лице – поръчител. Лицето, подписало 3 договор за поръчителство, ще се счита за негов автор до доказване на противното. По чл.8 от Договор за паричен заем заемателят е уведомен, че в случай, че не представи в тридневен срок договореното по чл.6 обезпечение или същото не отговаря на условията по чл. чл.10, ал.2 т.1 и 4 от Общите условия, дължи на заемодателя неустойка в размер на 615.50лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план.

При възприетата фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Предявени са обективно съединени искове - главен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и евентуално съединен иск за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 6 и на чл. 8 от договора за паричен заем. Ответното дружество "Креди Йес" ЕООД е небанкова финансова институция, по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени, чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Това обстоятелство определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.

9, ал. 4 от ЗПК. По отношение на породеното между страните облигационно отношение намират приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото същото е такова по смисъла на чл. 9 от ЗПК, както и чл.143 - 148 от ЗЗП. Ищецът има качеството на „потребител“ по смисъла на §13 т.1 ДР от ЗЗП, като чл.24 ЗПК препраща към чл.143, ал.1 от ЗЗП, според която разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като за неравноправни клаузи в договорите съдът следи служебно. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Чл.146, ал.2 от ЗЗП сочи, че клаузите по сключените договори не са индивидуално уговорени, когато са предварително изготвени от доставчика, поради което потребителят не е имал възможност да влияе върху тяхното съдържание. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ал. 2 е предвидено, че ГПР се изчислява по формула съгласно приложение № 1, а в ал. 4 е определен максимума на ГПР – петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление на Министерския съвет на Република България. Съдът намира, че договорът за заем е недействителен относно клаузата на чл.8 от Договора за дължима на заемодателя неустойка в размер на 615.50 лева. С тази клауза е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение на договора в размер на сумата от 700.00лева, което е почти колкото размера на отпуснатия заем. В този смисъл трайна е практиката на Върховния касационен съд, в която се приема, че Съдът винаги извършва проверка на действителността на договора, дори и при ненаведени от страните основания, ако се касае за нарушение на добрите нрави, за нарушение на императивни правни норми, както и при противоречие на норми, установени в обществен 4 интерес, каквито са тези, установени в защита правата на потребителите в качеството им на икономически послабата страна в това облигационно правоотношение. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Следва да се посочи, че освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката може да има и санкционен характер. В настоящият случай неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, почти колкото размера на главницата, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. По този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения годишен процент на разходите, който по този начин се явява само привидно съобразен с законоустановените изисквания за действителността му.

Разпечатката съдържа 35 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/086c206d-d428-467c-8539-8201882e79a7