Решение № 20 от 12.02.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. П., 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Банчева при участието на секретаря Дияна Петкова като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно дело № 20251230200703 по описа за 2025 година

І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. С. Г., ЕГН **********, от /населено място/ чрез адв. В. Г., АК – Б., със съдебен адрес /населено място/, против Наказателно постановление № 25-0314000578 от 06.10.2025 г. на Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 300,00 (триста) лева/153,39 евро.

В жалбата се релевира бланкетно, че процесното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и съставено в нарушение на административно-производствените правила и на материалния закон. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната жалба и релевира, че е налице нарушение на материалния закон, тъй като се доказа, че жалбоподателят е управлявал индивидуално електрическо средство, а е санкциониран по чл. 150 от ЗДвП, който изключва тези индивидуални електрически средства. Моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.

За административнонаказващия орган – ВПД Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., редовно призован, не се явява представител.

1

Районна прокуратура – Б., ТО – П., не изпраща представител и не взема становище по делото.

По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведено на 22.01.2026 г. съдебно заседание, разпитани бяха свидетелите А. Л. И. и Д. К. Б..

ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 18.09.2025 г. около 15:05 часа полицейските служители А. Л. И. и Д. К. Б. изпълнявали служебните си задължения, когато на ул. „Е.“, срещу магазин „Юск“, с посока на движение от ул. „Ц.С.“ към ул. „Ц.Б.“, спрели за проверка лицето К. С. Г., ЕГН **********, което управлявало индивидуално електрическо превозно средство „Citycoco Scooter“, черно на цвят. Лицето било поканено да представи документи, като същият представил само лична карта. За изясняване и извършване на допълнителни справки полицейските служители заедно с жалбоподателя отишли до КАТ-П., където било установено, че лицето е неправоспособен водач, т.к СУМПС е иззето със ЗППАМ № 10125 от 2007 г., както и че управляваното от него индивидуално електрическо превозно средство изисквало свидетелство за правоуправление. В тази връзка, свид. Л. И., като актосъставител, в присъствието на свидетеля Д. К. Б. съставил АУАН срещу К. С. Г., за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, затова, че като водач, собственик, управлява моторно превозно средство, след като СУМПС е иззето по реда на чл. 171, т. 4. АУАН е предявен на жалбоподателя непосредствено след съставянето му, като същият го разписал без възражения.

Въз основа на така съставения акт, на 06.10.2025 г. Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., възприел идентична на изложената в акта фактическа обстановка и издал обжалваното НП № 25-0314-000578 срещу жалбоподателя, като за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му наложил глоба в размер на 300,00 лева/ 153,39 евро.

НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя К. С. Г. на 20.10.2025 г., в законоустановения срок – 03.11.2025 г., е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.

Към административнонаказателната преписка са приложени заверено копие на гаранционна карта издадена на имeто на К. Г. за закупуване на електрическо превозно средство –Харли 1500W, цвят черен, двойна седалка, с дата на продажба 25.05.2023 г., оригинал на АУАН серия GA № 3961704/18.09.2025 г., оригинал на НП № 25-0314-000578/06.10.2025 г., ведно с разписка за връчване, справка за нарушител/водач, заверено копие на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на МВР, относно определяне на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП, да използват технически средства и системи за измервания и контрол и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП.

2

В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят А. Л. И. и свидетелят при съставяне на акта Д. К. Б..

От показанията на актосъставителя А. Л. И. се установява, че заедно с колегата си Д. К. Б. изпълнявали служебните си задължения в района около КАТ-П. на ул. „Ц.С.“ и ул. „Е.“, около средата на месец септември като не помни точна дата и час. По повод подаден сигнал за лице, което управлява електрическо превозно средство след употреба на алкохол, спрели за проверка жалбоподателя К. Г.. Тествали го за употреба на алкохол, но лицето не било употребило такъв. При направена справка в КАТ установили, че същият не е правоспособен водач, тъй като му било иззето СУМПС. За установеното свидетелят И. съставил АУАН на жалбоподателя в негово присъствие за това, че управлява ел. превозно средство без СУМПС.

От показанията на свидетеля Д. К. Б., които съдът кредитира като логични и последователни, се установява идентична обстановка като свидетеля И.. Допълва, че акта на жалбоподателя е съставен в КАТ-П. след извършване на съответните справки.

Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ

Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на страните и приложимия закон, първоинстанционният съд прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

При така очертаните фактически положения настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от активно легитимиран субект срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Относно основателността на жалбата, съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да има в обема наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, 3 които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административнонаказващия орган резултат.

Настоящият съдебен състав, основавайки се на доказателствата по делото намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 150 от ЗДвП, не е доказано по несъмнен начин, което мотивира отмяна на обжалвания административнонаказателен акт като незаконосъобразен.

Съображенията са следните:

Съгласно чл. 53 от ЗАНН наказателно постановление се издава, когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В административнонаказателното производство тежестта на доказване лежи върху АНО, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушението, респ., че не е действал виновно, нито е допустимо да се правят изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията си. Регламентираната в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила на съставения акт за нарушение не обвързва съда. Отразените в него обстоятелства, послужили като фактическо основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, подлежат на доказване в съдебното производство със средствата и способите по НПК, в съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила и доказателствената тежест остава за административнонаказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, приложима и в административнонаказателното производство с оглед чл. 84 от ЗАНН.

В този контекст, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства не установяват обстоятелствата по чл. 53 от ЗАНН.

В настоящия случай, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 150 от ЗДвП. В случая, във фактическата част на обжалваното наказателно постановление, която напълно преповтаря изложената в АУАН фактическа обстановка, е посочено, че жалбоподателят К. С. Лазаров е управлявал електрическо превозно средство (ИЕПС) „Сitycoco Scooter“ като неправоспособен водач, СУМПС му е иззето със ЗППАМ № 10125 от 2007 г. и връчен на 28.08.2008 г. по реда на чл.

171, т. 4 за отнемане на СУМПС на водача, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 150 от ЗДвП (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.

4

В конкретния казус, спорния въпрос е дали процесното превозно средство представлява индивидуално електрическо превозно средство по смисъла на § 6, т. 18б от ДР на ЗДвП. И попада ли в този случай в предметния обхват на §6, т. 11 от ДР на ЗДвП, която разпоредба изрично изключва индивидуалните електрически превозни средства от моторните превозни средства или съставлява моторно превозно средство и подлежи на регистрация на общо основание, а от там и следващите се задължения на водачите на МПС по ЗДвП.

Съгласно пар. 6, т. 18б от ЗДвП /нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г., доп., бр.

64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) " Индивидуално електрическо превозно средство" е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, но ненадвишаваща 25 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg.

От посоченото е видно, че не всички видове ИЕПС могат да се управляват от неправоспособни водачи, а само тези, които имат характеристиките, посочени в пар. 6, т. 18б от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, т.к. всяко едно електрическо превозно средство, което не отговаря на горните пет критерия, не представлява индивидуално електрическо превозно средство и новите правила, уредени в ЗДвП за този вид превозни средства не се прилагат.

В конкретния казус, АНО, който носи тежестта на доказване, не е събрал достатъчно доказателства за санкциониране на лицето, доколкото в НП и в съставения при проверката АУАН е посочен само вида на превозното средство – „Citycoco Scooter“, без обаче да са установени и описани останалите индивидуализиращи го като МПС или индивидуално електрическо или моторно превозно средство показатели.