Решение № 17476 от 11.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17476 гр. **, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110110536 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № **/22.04.2025 г., подадени от В. В. Т. срещу Д***“. Предявен е иск за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника суми, предмет на образуваното срещу ищеца изпълнително дело № 39/** г. по описа на ЧСИ ***, рег. № ** в КЧСИ, поради погасяването им по давност.

В исковата молба се твърди, че по силата на изпълнителен лист, издаден на 05.11.2015 г. по ч. гр. д. № ***/2015 г. на основание влязла в сила Заповед за изпълнение № **/03.11.2015 г., ищецът бил осъден да заплати на Д***“ суми в размер на 24446,00 лева, представляващи главница по Договор № *** от 12.10.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 30.10.2015 г. до окончателното изплащане, 1679,25 лева – лихва за забава, начислена за периода от 26.02.2015 г. до 30.10.2015 г., 522,52 лева – държавна такса и 921,89 лева – юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на така издадения изпълнителен лист и по молба на НАП от 28.04.** г. било образувано изпълнително дело № ***/** г. по описа на ЧСИ ***, рег. № ** в КЧСИ, като на 05.05.** г. бил наложен запор върху банкови сметки на длъжника. След тази дата други изпълнителни действия не били извършвани, като на 15.12.2020 г. изпълнителното дело било прекратено. По молба от 19.01.** г. било образувано ново изпълнително дело по същия изпълнителен лист – дело № 39/** г. по описа на ЧСИ ***, рег. № ** в 1

КЧСИ, по което бил наложен запор върху банкови сметки на длъжника.

Релевирани са доводи за недължимост на присъдените по силата на изпълнителния лист суми поради погасяването им по давност. Ищецът сочи, че последното валидно извършено изпълнително действие в хода на изпълнителното производство, годно да прекъсне давността, било налагането на запор върху банкови сметки на 05.05.** г. Последващи действия, годни да прекъснат погасителната давност спрямо вземанията, не били извършени, поради което изпълнителното дело се перемирало, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а към датата на образуване на настоящото дело приложимата към вземанията погасителна давност била изтекла. Въз основа на изложеното е направено искане за уважаване в цялост на предявения иск и за присъждане в полза на ищеца на сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Д***“ за отговор, като такъв е постъпил в законово установения едномесечен срок. Със същия дружеството оспорва исковата претенция изцяло, като заявява, че същата била неоснователна. Посочва, че дори задълженията на ищеца да били погасени по давност, същите продължавали да съществуват, като излага подробни доводи в тази връзка.

Отправена е молба за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като трето лице-помагач по делото на страната на ответника е конституирана Националната агенция за приходите, която изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция.

С Определение № 47972/19.11.2025 г. е отменен даденият в открито съдебно заседание на 21.10.2025 г. ход по същество на делото, като производството е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК поради наличието на друго дело от значение за изхода на спора между страните, а именно гр. д. № 38946/** г. по описа на СРС, III-то г. о., 154-ти състав. С Определение № 25651/15.07.2026 г. производството по делото е възобновено.

Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на производството по делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между страните, че В. В. Т. не дължи на Д***“ суми в размер на 24446,00 лева, представляващи главница по Договор № *** от 12.10.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 30.10.2015 г. до окончателното изплащане, и в размер на 1679,25 лева – лихва за забава, начислена за периода от 26.02.2015 г. до 30.10.2015 г., 2 представляващи предмет на изпълнително дело № 39/** г. по описа на ЧСИ ***, рег.

№ ** в КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 05.11.2015 г. по ч. гр. д. № ***/2015 г., поради погасяване на вземанията по давност. Съгласно изрично уточнение на исковата молба, допуснато в проведеното на 21.10.2025 г. открито съдебно заседание по делото, разноските по процесния изпълнителен лист в размер на 522,55 лева за държавна такса и 921,89 лева за юрисконсултско възнаграждение не са част от предмета на делото.

В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на пълно и главно доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича отричаното право.

Съгласно принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК. При предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е настоящият казус, кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от които произтича вземането, а длъжникът-ищец – релевираните възражения за недължимост на същото, поради което именно ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже, че вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и константната практика на върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т. о., ТК; Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК). В хипотеза на предявен отрицателен установителен иск за недължимост на парични вземания, предявен при наличие на образуван изпълнителен процес, ответникътвзискател трябва да докаже съществуването на изпълняемото право, оспорено от ищеца въз основа на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Безспорни между страните са фактическите обстоятелства, релевирани в исковата молба, относно правопораждащия процесните вземания факт, издаването на изпълнителен лист за тях и образуването на изпълнителни производства срещу ищеца.

Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства, видно от които процесният изпълнителен лист е издаден в полза на Д***“ на 05.11.2015 г. по ч. гр. д. № ***/2015 г., въз основа на Заповед за изпълнение № **/03.11.2015 г., като ищецът В. В. Т. е осъден да заплати на ответника сумата от 24446,00 лева, представляващи главница по Договор № *** от 12.10.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 30.10.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 1679,25 лева – лихва за забава, начислена за периода от 26.02.2015 г. до 30.10.2015 г., сумата от 522,52 лева – държавна такса, и сумата от 921,89 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на посочения изпълнителен титул и по молба на Национална агенция 3 за приходите /НАП/ от 05.05.** г. /л. 59 от делото/, съдържаща искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия (налагане на запор и извършване на опис и публична продан на притежавано от длъжника движимо имущество), е образувано изпълнително дело № ****0400*** по описа на ЧСИ ***, покани за доброволно изпълнение по което са връчени на ищеца В. Т. на 10.05.** г. и на 23.06.** г. /л. 68 и л.

92/. По делото са извършени следните изпълнителни действия: на 10.05.** г. е наложен запор върху банковите сметки на ищеца в „Първа инвестиционна банка“ АД /вж. л. 58, л. 66 и л. 76/; на 06.02.2018 г. е подадена молба от НАП, съдържаща искане за предприемане на конкретни действия срещу длъжника, включително за налагане на запор върху негови банкови сметки /вж. л. 98/. Липсват данни за други процесуални действия, извършени в хода на изпълнително дело № ****0400***, като производството е прекратено с постановление на съдебния изпълнител от 15.12.2020 г. поради настъпила перемпция /вж. л. 100/, а наложените запори са вдигнати на 28.01.2021 г. /л. 105/.

Въз основа на молба /л. 122/, подадена от НАП на 25.01.** г. и съдържаща искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия (налагане на запор и извършване на опис и публична продан на притежавано от длъжника движимо имущество), е образувано изпълнително дело № ****** по описа на ЧСИ *** /л. 121/.

В хода на производството е извършено само едно изпълнително действие – налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД на 28.01.** г., на която дата запорното съобщение е връчено на банката /вж. л. 121 и л.

129/. С постановление на съдебния изпълнител от 21.01.2025 г. делото е прекратено поради настъпила перемпция.

С молба с вх. № 238284/27.07.2026 г. НАП е представила молба с изх.№ 61-303660/06.07.2026 г. до ЧСИ *** за образуване на изпълнително производство срещу ищеца въз основа на процесния изпълнителен лист /л. 200/. В молбата се съдържат и искания за предприемане на конкретни изпълнителни действия срещу длъжника, но няма данни по делото въз основа на тази молба действително да е образувано изпълнително производство.

По основателността на предявения иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК:

Ищецът обосновава твърденията си за недължимост на процесните вземания, позовавайки се на изтекла спрямо тях погасителна давност.

За да се прецени изтекла ли е действително законово установената погасителна давност за вземанията, е необходимо да се съобразят обстоятелствата кога е началният момент на същата, съответно – извършвани ли са действия, прекъснали или спрели теченето на давността. В разглеждания казус процесните вземания представляват частни държавни вземания на основание чл. 162, ал. 2 вр., ал. 4 ДОПК, които на 4 основание чл. 163, ал. 2 ДОПК се събират по общия ред, т. е. по реда на ГПК, от което следва, че приложима в случая е общата петгодишна погасителна давност, започнала да тече не по-късно от 05.11.2015 г. – датата на издаване на изпълнителния лист.

Изрично следва да се посочи, че титуляр на процесните вземания е ответникът Д***“ и единствено той е легитимиран да получи плащането по тях. На основание чл. 3, ал.

7, т. 8 ЗНАП обаче НАП е овластена да събира определени със закон частни държавни вземания, включително процесните, т. е. Агенцията действа като процесуален субституент на кредитора и именно поради това е субектът, оправомощен да предприема конкретни действия за тяхното събиране, като извършените от НАП действия, включително тези по процесните изпълнителни дела, са за сметка на титуляра на вземанията /Д***“/, съответно – рефлектират непосредствено в неговата правна сфера.

Следователно, погасителната давност за задълженията, чиято недължимост ищецът цели да установи в настоящото производство, е с начална дата 05.11.2015 г.

(датата на издаване на изпълнителния лист). Същата е била прекъсната с всяко от действията, предприети в хода на изпълнителното дело, образувано по процесния изпълнителен титул, годни да прекъснат давността, в случая – налагането на запори върху банковите сметки на длъжника (на 10.05.** г. и на 26.01.** г.). Съдът намира, че погасителната давност е прекъсната и с подаването на молби от взискателя, съдържащи искания за предприемане на конкретни изпълнителни действия срещу длъжника, като такива са молбите от 05.05.** г., 06.02.2018 г. и 25.01.** г. (вж. л. 59, л.

98 и л. 122). В тази връзка относими са разясненията, дадени с т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно приетото от върховната съдебна инстанция, с изтичането на двугодишния срок по чл.