Решение № 2069 от 30.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2069 гр. Пловдив, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330105516 по описа за 2025 година

Производството е по осъдителен иск с правно основание член 55 ал.1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с твърдения за недействителност на договор за потребителски кредит и нищожност на клаузи, уреждащи допълнително възнаграждение по услуга „ФАСТ“.

Ищецът Ц. К. Г. ЕГН **********, от гр. **, чрез адв. Д. Б., Адвокатска колегия - **, със съдебен адрес: ***, иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет.7, представлявано от С. Н., Я. Ч.и Н. Л., да й заплати сумата от 1439,97 лева или 736,24 евро, недължимо платени по договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски, както и определяне на възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат Д. Б..

Ищецът твърди, че между Ц. Г., като заемател, и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като заемодател, бил подписан договор за потребителски кредит № **** г. По силата на съглашението получила 4000 лева заем, със срок на кредита от 36 месеца. Била уговорена годишна възнаградителна лихва от 41%, а годишният процент на разходите (ГПР) бил 49,01%. Дължимата сума по кредита била 6 864,57 лева, а размерът на погасителната вноска бил 190,73 лева.

Уговорено било ищцата да заплати на разсрочено плащане към всяка от погасителните вноски парични средства за услуга „ФАСТ“, която предоставяла право на приоритетно 1 разглеждане и изплащане на потребителския кредит, при допълнително възнаграждение от 2200 лева. От 4000 лева заем общото задължение по кредита възлизало на 9064,57 лева, а размерът на вноската нараснал от 190,73 лева на 251,84 лева. Твърди, че всички описани вземания били погасени за периода от сключването на договора до датата на депозиране на исковата молба в съда.

Ищецът сочи, че договорът е потребителски по смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит, тъй като е сключен между финансова институция, предоставяща кредити в рамките на търговската си дейност, и физическо лице, което е действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Поддържа, че в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК не е посочен начинът на изчисляване на ГПР и липсва яснота по какъв начин е формиран, респ. по какъв начин е определена общо дължимата сума по него. Посочва, че нормата на §1, т.2 ДР ЗПК определя общата сума като сбор от общия размер на кредита и общите разходи по кредита. Последните са регламентирани в §1, т.1 ДР ЗПК и представляват ГПР по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК, като в него съгласно законовата дефиниция се включват възнаградителната лихва и всички други разходи, такси, комисионни и възнаграждения, свързани с кредита.

Според ищцата възнаграждението за услугата „ФАСТ“ не е включено в ГПР, което означавало, че размерът му е неправилно изчислен и не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Затова счита, че договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК.

Ищецът поддържа, че клаузата за заплащане на възнаграждение за услугата „ФАСТ“ противоречи на материалния закон и на чл.21, ал.1 ЗПК. Възнаграждението по нея не се дължало на основание чл.10а ЗПК, тъй като се касаело за „услуга“, която е свързана с усвояване и управление на кредита. Според изложеното усвояването е действие по договаряне и получаване на парични средства, а управлението обхваща действия, свързани с изплащането на формираното задължение. От този вид била договорената услуга, а след като законът забранява заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, то възнаграждението не се дължи.

Начисляването на възнаграждението за услугата представлявало разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК, с което се надвишавало ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК - ГПР да не бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. В противен случай клаузата била нищожна на основание чл.19, ал.5 ЗПК. Ищецът сочи, че възнаграждението за услугата прикрива разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, а това прикриване е санкционирано от чл.21, ал.1 ЗПК, според който всякакви клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, са нищожни.

Твърди, че клаузата за възнаградителна лихва и клаузата за заплащане на възнаграждение за услугата са нищожни на две групи основания - поради цялостна недействителност на договора и поради самостоятелното им противоречие с добрите нрави, материалния закон и нищожност поради заобикаляне на закона.

С исковата молба се предявява осъдителна претенция за връщане на недължимо платени 2 парични средства от ищцата по процесния договор за кредит, след като е била покрита заемната сума. С оглед изложеното се моли ответникът да бъде осъден да заплати претендираната сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

ОТВЕТНИКЪТ „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище: гр.

София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника си ** Г. С. - К., оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Ответникът излага, че между страните безспорно е сключен договор за потребителски кредит № ** по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата заем в размер на 4000,00 лева, а ищцата се е задължила да върне на кредитора предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „ФАСТ“ съгласно условията на договора. Твърди, че всички условия по договора са предварително уговорени между страните, като ищцата изрично е изявила воля да сключи договора при посочените условия.

Ответникът поддържа, че процесният договор отговаря от външна страна на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК за писмена форма на хартиен носител, както и на изискванията за сключването му по ясен и разбираем начин. Според него в договора са посочени общата дължима сума по кредита, възнаградителната лихва, общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга, както и условията за усвояване на заемната сума.

По отношение на ГПР ответникът сочи, че в процесния договор годишният процент на разходите е фиксиран като абсолютна процентна стойност - 49,01%, а уговореният лихвен процент е 41,00%. Твърди, че при фиксиран ГПР и фиксиран лихвен процент не било необходимо посочването на допусканията, използвани при изчисляването му, доколкото ГПР е неизменен и формиран от фиксирано вземане. Въпреки това в общите условия били посочени взетите предвид допускания при изчисляването на ГПР.

Ответникът оспорва твърдението, че възнаграждението за предоставената допълнителна услуга следвало да бъде включено в ГПР, като сочи, че стойността, платима от потребителя за допълнителна услуга, не е задължителен разход, а се заплаща само ако потребителят е поискал да има възможността да се ползва от нея. Според ответника таксата за услугата би представлявала условие за кредита само ако кредиторът изисква от всеки кредитополучател да я заплати, за да му предостави кредит при определените условия, какъвто не бил настоящият случай.

Поддържа още, че дори да се приеме, че има неточно посочване на ГПР, това не може да бъде приравнено на липса на ГПР и не следва да води до недействителност на целия договор за кредит. Според ответника, ако има превишаване на законово допустимия размер, приложима би била разпоредбата на чл.19, ал.6 ЗПК, а не чл.22 ЗПК.

Ответникът сочи също, че закупената услуга „ФАСТ“ не е свързана с усвояване и управление на кредита в смисъла на чл.10а ЗПК, а представлява отделна допълнителна възможност, закупена по желание на потребителя. Твърди, че потребителят е бил 3 информиран за всички суми и параметри по договора, включително за общото задължение по кредита и по услугата, и не е бил въведен в заблуждение.

Оспорва се и твърдението, че ищцата е заплатила цялото задължение по договора в размер на 9064,57 лева, като ответникът сочи, че по този заем не е заплатена сума в този размер.

Оспорва се претенцията и по размер, като се поддържа, че не са налице предпоставките на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Претендират се разноски, като е направено възражение и относно размера на адвокатското възнаграждение по чл.38 ЗА.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от изложеното от страните по делото, същите не спорят, че между тях е бил сключен Договор за потребителски кредит № 40016454208/30.03.2023 г., по силата на който на ищеца е предоставен потребителски паричен заем в размер на сумата от 4 000,00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент 41%, годишен процент на разходите 49,01% и срок за погасяване 36 месеца. Не се спори и че по договора е уговорено възнаграждение за допълнителна услуга „ФАСТ“ в размер на 2200 лева, което се заплаща разсрочено заедно с погасителните вноски.

Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и за последиците от него намират приложение изискванията на специалния закон - ЗПК, както и правилата за защита на потребителите. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, по ясен и разбираем начин, а съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на договора, като бъдат посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР.

Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване на договора. Тя е особена по вид недействителност с оглед последиците, визирани в чл.23 ЗПК, а именно - че когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

В настоящия случай съдът намира, че са налице нарушения, които обосновават недължимост 4 на претендираните от ответника суми над чистата стойност на кредита, респ. основателност на иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

На първо място, съдът намира, че възнаграждението за услуга „ФАСТ“ по своята икономическа същност е разход, пряко свързан с договора за кредит. Макар да е именувано като допълнителна услуга, същото е уговорено в договора за кредит, дължи се на самия кредитор и е разсрочено към погасителните вноски по кредита. Тази услуга, според описанието й, предоставя приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит.

Тоест тя е свързана с действия по разглеждане на заявката, отпускане, усвояване и администриране на кредита.

Съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разглеждането на заявката и изплащането на кредита са именно дейности, които кредиторът извършва във връзка с предоставяне на кредита и които са част от нормалната му търговска дейност. Те не представляват самостоятелна услуга с отделна имуществена стойност за потребителя, различна от самото кредитиране.