Решение № 136 от 20.05.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. ХАСКОВО, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Ж.М. Д. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500240 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена от „Профи кредит България" ЕООД гр. ***.

С Решение № 3 от 02.01.2025 г., постановено по гр.д. № 909/2024 г. РС Хасково е отхвърлил предявения от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.***, чрез юрисконсулт И.Т.Т., против Т. М. А. с ЕГН:********** с постоянен адрес гр***, иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК : да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 2575/2023г. по описа на Районен съдХасково, сумите 316.14 лева - незаплатена главница по договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните на 30.11.2019г.; 62.24 лева – Договорно възнаграждение за периода от 15.01.2020 г. до 15.10.2020 г.; 94.54 лева - Възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо до 15.10.2020 г.; 254.55 лева - Възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължимо до 15.10.2020г.; 62.79 лева - Лихва за забава за периода от 16.12.2019 г. до 15.10.2020 г., 261.71 лева - Законна лихва, дължима от 15.10.2020г. до 28.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до изплащане на вземането, като неоснователен.

1

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът „ Профи кредит България“ ЕООД гр. ***, който обжалва в срок. Твърди,че направените от съда изводи,че сключеният между страните договор е недействителен, както и че вземанията са погасени по давност са неправилни. Твърди,че правилно е определен ГПР, както и че получаването на допълнителните услуги не било задължително условие за сключването на договор за кредит.Счита,че разходите по двете закупени допълнителни услуги не следва да бъдат включени в ГПР. Твърди,че не претендира заплащането на сумите по допълнителните услуги „ Фаст и Флекси, но счита,че кредитополучателя дължи сумата от 280,23 лв. –главница, както и 62.24 лева – Договорно възнаграждение за периода от 15.01.2020 г. до 15.10.2020 г.;

62.79 лева - Лихва за забава за периода от 16.12.2019 г. до 15.10.2020 г., 261.71 лева - Законна лихва, дължима от 15.10.2020г. до 28.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до изплащане на вземането.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Хасково и постанови друго по същество на спора, с което да уважи предявения иск за установяване дължимост на сумите сумата от 280,23 лв. –главница, както и 62.24 лева – Договорно възнаграждение за периода от 15.01.2020 г. до 15.10.2020 г.; 62.79 лева - Лихва за забава за периода от 16.12.2019 г. до 15.10.2020 г., 261.71 лева - Законна лихва, дължима от 15.10.2020г. до 28.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до изплащане на вземането. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред двете инстанции, разноски. Прави възражение за прекомерност на така договореното възнаграждение на адвокат.

В срок е не е постъпил писмен отговор от въззиваемия.

Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от РС Хасково решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

РС Хасково е сезиран с иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, „Профи Кредит България” ЕООД, гр.*** против Т. М. А. от гр.***. При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че искът с правно основание чл.422 от ГПК е неоснователен и недоказан, поради което го е отхвърлил. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да бъде направен извод различен от направеният от решаващия съд.

За да постанови атакуваният съдебен акт първоинстанционният съд е приел,че не са спазени изискванията на чл. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, поради което и съгласно чл.22 от ЗПК,вр. чл.26 от ЗЗД договорът за потребителски кредит е недействителен, при което ответникът дължи връщане само на чистата сума по кредита. Съдът е приел за основателно направеното възражение за погасяване по давност на вземането, поради което е отхвърлил изцяло 2 предявения иск. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция.

Неоснователни са възраженията,че правилно и достатъчно ясно за потребителя е определен ГПР. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно ал. 2 годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. В процесния договор не е посочено кои компоненти са включени при изчислението на ГПР, което не дава възможност да бъде преценено дали надвишава максималния допустим размер , визиран в чл.19 ал.4 от ЗПК. Защото, ако към посочения ГПР от 47,92 % се добави и ГЛП от 37.84%, който следва да участва при формирането на разхода, то безспорно е,че ГПР значително ще надхвърли максималния допустим размер, визиран в цитирания текст. И както е посочил и първоинстанционният съд, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, договорът за потребителския кредит е недействителен.

Няма яснота и дали в ГПР са включени и разходите по договорените допълнителни услуги Фаст и Флекси, доколкото заплащането по тези услуги е разход, който също оскъпява кредита / въззивникът твърди,че не са включени в ГПР/. Възнаграждението по първата услуга е в размер на 105 лв., а по втората -280 лв. В договора е посочен допълнителен размер на месечната вноска за всяка една от услугите и е посочен общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги възлиза на 801.22 лв., като месечната погасителна вноска е в размер на 72,84 лв. Т.е тези две допълнителни услуги на практика са още два кредита, които оскъпяват кредита от 350 лв., по отношение на който разход обаче, както се посочи по-горе не е ясно дали е включен в ГПР.

Не основателно е възражението,че закупуването на тези две услуги не било задължително условие за сключването на договор за кредит. От съдържанието на договора е видно, че възнаграждението за допълнителна услуга става изискуемо с подписването на договора, но се разсрочва за срока на договора и вноските се добавят към месечните вноски за погасяване на кредита. Следователно длъжникът няма възможност да избира дали да ползва тези услуги, а те са неотменна част от самия договор за кредит, което потвърждава извода за неравноправния им характер. В случая не се касае за индивидуално уговорена клауза. От общия формат на договор е видно, че той е типов, а заявителят изрично признава, че е сключен при Общи условия. Разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК изключва издаването на заповедта дори при извод за обоснована вероятност, че искането се основава на неравноправна клауза в договора, а такава е налице от общия прочит на съдържанието на клаузите по договора. Освен това, доказването на индивидуалното договаряне е в тежест на кредитора, а в настоящото заповедно производство, с писмените доказателства приложени към заявлението, успешно доказване в тази насока не се провежда.

3

Освен това клаузите по договорените допълнителни услуги Фаст и Флекси са неравноправни клаузи. Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Неравноправният характер на тези клаузи произтича от липсата на еквивалентност между поетото задължение за заплащане на допълнително възнаграждение и поетите ангажименти от страна на кредитора, които представляват дейност по усвояване и управление на кредита – предоставено право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит – услугата „Фаст“ и предоставено право на промяна на погасителния план – услугата „ Флекси“ и е поставено в зависимост от волята на кредитора. С така сключеното споразумение се достига до заплащане по допълнителни услуги на цена в размер, по-висок от размера на отпуснатия кредит, в случая от 350 лв., за бъдещи услуги, без оглед на това – дали и в какъв обем ще бъдат предоставени.

Изложеното води до извод, до който е достигнал и решаващият съд,че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което потребителят дължи само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита / чл.23 от ЗПК/. В случая чистата сума по кредита е в размер на 350 лв. Твърди се,че е заплатена една вноска от 84 лв., при което дължимият остатък на главница е в размер на 266 лв.

Ответникът е направил своевременно възражение за погасяване на вземането по давност, което възражение е основателно. Договорът е сключен на 30.11.2019 г. с краен падеж 15.10.2020 г. Вземането се погасява с изтичането на тригодишен срок, който в случая е изтекъл на 15.10.2023 г. Заявлението е подадено в РС Хасково на 28.11.2023 г., т.е след изтичането на този срок, поради което изводът на съда,че е погасено по давност е правилен.

Правилно съдът е приел,че се касае за периодични плащания по смисъла на чл.111 б.“в“ от ЗЗД, което е в съответствие и с приетото в ТР № 3818.05.2012 г. на ОСТГК на ВКС, постановено по тълк.дело № 3/2011 г. Ето защо предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен, извод, до който е достигнал и решаващият съд.

С оглед изхода на спора на въззивника не се дължат разноски. Въззиваемият не претендира заплащането на разноски и не представя доказателства за направени разноски във въззивното производство, поради и не му се дължат такива.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3 от 02.01.2025 г. на РС Хасково, постановено по гр.д. № 909 по описа на съда за 2024 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5