Решение № 16278 от 29.08.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16278 гр. София, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20221110128496 по описа за 2022 година

Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.

И. В. Н. (непълнолетна към датата на подавaне на исковата молба), действаща със съгласието на своя баща В. Д. Н., е предявила срещу Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД искове по чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 10000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от фрактура на големия пищял /тибия/ на лява подбедрица, както и негативни емоционални и психически преживявания, причинени вследствие на ПТП от 31.05.2019г. в с. Лозно, обл. Кюстендил, на ул. „14-ти май“ срещу № 98 по вина на водач на л.а. „Ф*“ с рег. № * ВА, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от 26.05.2022г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане и за сумата от 2283,33 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 26.02.2020г. – 26.05.2022г.

Ищцата твърди, че на 31.05.2019г., когато била ученичка в седми клас, около 16:30ч. при прибиране училище с училищния автобус до с. Лозно, където живеела, претърпяла пътен инцидент.

В същия ден валял обилен дъжд и ищцата имала уговорка да бъде транспортирана до дома си от дядо си с кола, който трябвало да я вземе от автобусната спирка, на която обичайно слизала. Когато автобусът наближил спирката, ищцата видяла, че дядо й я чака с колата. Шофьорът на автобуса спрял на улицата срещу спирката. На тротоара била натрупана голяма купчина дърва и ищцата не могла да мине зад автобуса, поради което решила да мине пред автобуса, за да пресече улицата и да стигне до колата на дядо си. Огледала се и се затичала към колата на дядо си. В този момент усетила силен удар в левия си крак и паднала на земята. Тогава осъзнала, че е била блъсната от автомобил, намиращ се в близост до автобуса. Автомобилът бил управляван от нейна роднина – Р.

И.. Впоследствие ищцата била транспортирана в лечебно заведение, в което било установено, че е получила фрактура на големия пищял (тибия) на лява подбедрица. Кракът й бил гипсиран до височина над коляното. Престоят й в болницата продължил три дни. След изписването от болницата ищцата продължила да изпитва силни болки, които налагали прием на обезболяващи лекарства. Поради тежестта на гипса ищцата изпитвала сериозни трудности в придвижването и при обръщане в леглото. Битово – хигиенното й обслужване било силно затруднено, за което разчитала на помощ от родителите си. Изпитвала трудности и в придвижването си до училището за явяване на матура. Носела гипса 45 дни, като възстановяването й продължило общо 120 дни. След 1 свалянето на гипса се придвижвала с патерици, като се налагало да посещава и процедури по рехабилитация за възстановяване на нормалната походка. Инцидентът и продължителният процес на възстановяване се отразили негативно върху психиката на ищцата – тя се затворила в себе си, проявили се проблеми със съня, била в тъжно настроение, изпитвала чувство за неудобство.

Образуваното във връзка с процесния инцидент досъдебно производство за престъпление по транспорта било прекратено на основание чл.343, ал.2, т.2 НК поради желание на родителите на ищцата, действащи като нейни законни представители. Поддържа, че вина за произшествието има водачът на л.а. „Ф*“ с рег. № * ВА, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на настъпване на произшествието е ответникът. По отправена на 26.02.2020г. спрямо ответника извънсъдебна претенция и след представяне на допълнително изисканите документи не последвало плащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва искoвете. Оспорва твърдения механизъм на ПТП и вина за настъпване на събитието да има водачът на л.а. „Ф*“ с рег. № * ВА. Възразява, че с поведението си ищцата като пешеходец е създала предпоставките за настъпване на произшествието и е станала единствената причина за настъпването му. Твърди, че ищцата е нарушила правилата по чл.113, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП, чл.114, ал.1 ЗДвП, както и чл. 108, ал. 1 ЗДвП, като е предприела внезапно пресичане, без да се съобрази с приближаващия се автомобил, като сама е поставила водача на лекия автомобила в невъзможност да я види и да реагира своевременно на внезапно появилата се опасност. Евентуално прави възражение за съпричиняване. Оспорва твърденията за настъпили в причинно – следствената връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, както и за продължителността на възстановителния период. Оспорва претендирания размер на обезщетението като завишен съгласно принципа на справедливостта според чл.52 ЗЗД.

Третото лице – помагач, привлечено от ответника – Р. И. И., е взела писмено становище, с което оспорва исковете. Възразява, че няма вина за настъпилото ПТП. В деня на инцидента валял обилен дъжд, поради което видимостта била намалена. Поради посочената пътна обстановка Р. И. управлявала автомобила с около 20 км/час. Автобусът, за който знаела, че превозва деца, спрял на място, което не било точно на автобусната спирка. Тя спряла, за да се огледа за преминаващо пред автобуса дете. Когато била спряла почти наравно със спрелия автобус, чула удар в десния калник на колата и впоследствие установила, че е пострадала ищцата, която била нейна роднина. Последната била предприела пресичане пред автобуса, без да се увери, че по улицата не преминава друго МПС.

Поддържа, че ищцата се е ударила в десния калник на колата, когато колата е била спряла и освен това е предприела пресичане не на обозначено за целта място. Оспорва и настъпването на твърдените неимуществени вреди.

Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищцата е да докаже, че е претърпяла неимуществени вреди в претендирания обем, които са причинени вследствие на противоправно поведение на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът.

Съдът приема за установено, че на 31.05.2019г. около 16:30 ч. в село Лозно, област Кюстендил, при условията на обилен дъжд, автобус „Ф*“ с рег. * АМ, който бил означен с опознавателен знак, че превозва организирана група деца, спрял в района на № 98 на ул. „14 – ти май“ срещу обособената автобусна спирка. По същото време на спирката на автобуса (на срещуположната страна на улицата) е бил спрял дядото на ищцата, който я изчаквал, за да я прибере от училищния автобус вкъщи. Ищцата И. Н., тогава 13 – годишна, слязла от автобуса и предприела пресичане, тичайки през пътното платно пред автобуса с посока отдясно наляво на улица „14 – ти май“, за да стигне до дядо си. В този момент от лявата страна на спрелия автобус по улицата се движил л.а. „Ф*“ с рег. № * ВА, управляван от Р. И. И. (трето лице – помагач на страната на ответника). При пресичането последвал удар на ищцата в предния калник на лекия автомобил, който се придвижвал пред автобуса. Вследствие на това тялото на ищцата се завъртяло, било изведено от равновесие и ищцата паднала на пътното платно. След това водачът на автомобила – Р.

И. и пътуващата с нея нейна сестра, както и дядото на ищцата я качили в автомобила на дядо й.

Така описаният механизъм на събитието се установява от приетото без възражения 2 заключение по съдебно – автотехническа експертиза, което се кредитира от съда. В съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, приет като доказателство по делото (л.7 от делото), относно обстоятелствата и причините за ПТП е отразено, че водачът на л.а. „Ф*“ с рег. № * ВА при приближаване към спрял автобус „Ф*“ с рег. * АМ, обозначен с опознавателен знак, че превозва група деца, не намалил скоростта, за да осигури безопасността на пресичащата пешеходка И. Н., поради което я е блъснал. Макар протоколът за ПТП да не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила в частта относно отразения механизъм, доколкото съставилите го органи на полицията не са възприели пряко настъпването на инцидента (арг. чл.179, ал.1 ГПК), то отразените в протокола други обстоятелства – участници в произшествието, щети върху лекия автомобил л.а. „Ф*“ с рег. № * ВА – преден десен капак, преден десен калник, и телесни увреждания върху ищцата – счупена лява подбедрица, се ползват с обвързваща съда доказателствена сила и така удостоверените обстоятелства имат отношение към установяване на механизма на събитието. За начина на настъпване на събитието сведения дава разпитания като свидетел дядо на ищцата – М. С., който посочва, че инцидентът се е случил, когато е възнамерявал да прибере ищцата с колата си след слизането й от училищен автобус, тъй като валял силен дъжд. Съобщава, че автобусът не спрял на автобусната спирка, а отдясно на пътното платно.

Видял как внучка му се блъска в колата, ударила се в капака на колата и паднала от дясно на гумата. При удара колата се намирала по – напред от автобуса. Свидетелят не може с категоричност да заяви дали колата, с която настъпило произшествието, е била в движение към момента на удара или не. Съдът кредитира показанията на свидетеля като последователни и съответни на останалите доказателства по делото.

Съдът приема, че от така събраните доказателства към момента на настъпване на съприкосновението между ищцата и л.а. „Ф*“ с рег. № * ВА последният е бил в движение. За това сочат както настъпване на травматичното увреждане у ищцата – счупване на лява подбедрица, и щетите по автомобила - капак и калник, така и съобщеното от разпитания като свидетел дядо на ищцата, който съобщава, че към момента на удара лекият автомобил е бил по – напред от автобуса, като последното опровергава твърденията на водача на автомобила – Р. И., че същата е била спряла наравно с автобуса, когато е настъпил ударът. Вещото лице по СТЕ при изслушване на заключението също сочи, че към момента на удара автомобилът, с който е настъпило съприкосновението, е бил в движение. Следва да се има предвид че образуваното по повод случая досъдебно производство е било прекратено поради желание на родителите, действащи тогава като законни представители на ищцата, на основание чл.343, ал.2, т.2 НК, видно от приетото като доказателство постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП № 586/2019г. по описа на Районна прокуратура – Кюстендил (л.26 от делото). При това прекратяването на досъдебното производство не е индиция за липса на противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Ф*“ с рег. № * ВА.

Предвид установеното от фактическа страна съдът приема, че произшествието е настъпило поради противоправно поведение на водача на л.а. „Ф*“ с рег. № * ВА – Р. И., която е допуснала нарушение на нормите на чл.20, ал.2, вр. чл.122 ЗДвП. В случая при условие че е приближавала спрял автобус, обозначен с опознавателен знак, че превозва организирана група деца, тя е следвало да спре или значително да намали скоростта на движение, така че да може своевременно да спре при възникнала опасност – преминаване на слизащо от автобуса дете. Водачът е следвало да прояви повишено внимание към уязвимите участници в движението, каквито са децата – чл.116 ЗДвП и чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, вр. пар.6, т.75 ДР на ЗДвП. Изборът на скорост е следвало да бъде съобразен отделно и с атмосферните условия – обилен валеж, който е намалявал видимостта. Няма твърдения и данни, които да оборват презумпцията за вина – чл.45, ал.2 ЗЗД.

Не е спорно по делото, а от събраните доказателства се установява, че към датата на произшествието застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач е ответникът.

Съдът приема за установено, че при настъпване на инцидента ищцата в качеството си на пешеходец е нарушила правилата по чл.113, ал.2, вр. ал.1, т.1 ЗДвП (задължение преди да навлезе в платно за движение да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства) и чл.114, т.1 ЗДвП (забрана за внезапно навлизане на платното за движение), след като е предприела внезапно 3 пресичане на пътното платно пред автобуса, без се огледа и да се увери, че в близост до спрелия автобус не преминава друго МПС. Неоснователно се поддържа, че ищцата е пресякла пътното платно не на определеното за целта място, защото съгласно заключението по СТЕ в близост до мястото, на което е настъпил инцидентът, не е имало пешеходна пътека. В съдебната практика се приема, че съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен – този смисъл е Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, както и приетото в мотивите на т.7 от ТР № 1/23.12.2015г. по тълк.д. № 1/2014г. на ОСТК на ВКС. При това спрямо ищцата - малолетна към датата произшествието, приложение намира на нормата на чл.51, чл.2 ЗЗД, която изисква само наличието на обективен принос на пострадалия към увреждането, но не и проява на вина у увредения. В случая установеното поведение на ищцата е в причинна връзка с настъпване на увреждането, поради което е налице съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД. За оценка на приноса на увредения е от значение е видът и броя на допуснатите нарушения от страна на увредения и на делинквента, както и цялостното значение на поведението на пострадалия в механизма на увреждането. В случая съществен принос в настъпването на произшествието има водачът на лекия автомобил, който е допуснал неспазване на правила за движение по пътищата, които излагат на риск специфична група от участници в движението – деца, от които поради ниската им възраст може да се очаква, че няма да вземат необходимите мерки за собствената си безопасност. Предпоставка за настъпване на произшествието е създадена и чрез спирането на автобуса на място, което не е означено като автобусна спирка (на срещуположната страна на спирката). При това съдът намира, че приносът на ищцата в настъпване на увреждането е 20 %.

Разпечатката съдържа 25 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/086b4ea0-599a-4610-86f5-4812f481ae56