Решение № 427 от 12.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. София, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20231000501875 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 526 от 02.02.2023 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 2587 от 19.05.2023 г., постановени по гр.д. № 14213/2021 г. от Софийски градски съд, ответникът – Столична община, ЕИК 000696327 е осъден да заплати на Г. А. Р., ЕГН **********, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на падане на тротоар на ул. „Оборище“ в гр. София, настъпило на 15.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2020 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 50 000 лева.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника Столична община, ЕИК 000696327 да заплати:

- държавна такса по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.

78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 705 лева;

- адвокатско възнаграждение на адв. К. Д. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 1 395 лева;

1

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищцата Г. А.

Р., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски на Столична община, ЕИК 000696327, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 70 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищцата Г. А. Р., ЕГН ********** в частта, в която главният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над сумата от 15 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е занижено по размер и не съответства на действително претърпените вреди.

Моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд в атакуваната част и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за неимуществени вреди до пълния размер на предявения иск, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски.

Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва от ответника - Столична община, ЕИК 000696327 с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства не установяват обстоятелствата, визирани от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, при които следва да заплати на ищцата обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната част и вместо това да отхвърли изцяло предявените искове, както и да му се присъдят направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценка за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе 2 предвид следното:

Ищцата - Г. А. Р., ЕГН ********** е предявила против Столична община, ЕИК 000696327 иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 15.09.2020 г., около 10:00 часа е претърпяла инцидент в гр. София, пред двора н а 1 6 4 ГПИЕ „Мигел Де Сервантес“, на спирка 2270 на автобуси на обществения транспорт номера 72 и 9, находяща се на ул. „Оборище“ и бул.

„Евлоги и Христо Георгиеви“.

Ищцата твърди още, че:

- вследствие на неравности и изронена тротоарна настилка е паднала на земята;

- претърпяла е счупване на ляво коляно и ляво рамо, както и натъртване на гръдната кост;

- спешна медицинска помощ е получила в УБАЛСМ „ Н. Пирогов“, като е поставена лонгета на лявото коляно и ортеза за лявото рамо;

- провела е рехабилитация през 2021 г. ;

- претърпяла е болки с висок интензитет;

- увреждането е резултат от бездействието на длъжностни лица, на които ответникът – Столична община е възложила задължението да ремонтират и поддържат уличната инфраструктура и тротоарната настилка в състояние за безопасно ползване от гражданите;

С предявените искове поискала ответникът да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2020 г., както и ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на нейния процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът - Столична община, ЕИК 000696327 не е подал отговор на исковата молба, но впоследствие е оспорил основателността на предявените 3 искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че не са налице предпоставките да се осъществи по отношение на него отговорността по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Поискал присъждане на направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими факти.

От събраните по делото доказателства установява, че ищц ата е претърпяла инцидент н а 15.09.2020 г., около 1 0:00 часа в гр. София, пред двора на 164 ГПИЕ „Мигел Де Сервантес“, на спирка 2270 на автобуси на градския транспорт с номера 72 и 9, находяща се на ул. „Оборище“ и бул. „ Евлоги и Христо Георгиеви“.

Вследствие на неравности и изронена тротоарна настилка ищцата е паднала на земята.

От писменото заключение на вещото лице, извършило медицинска експертиза в първата инстанция /л. 43 / се установява, че вследствие на инцидента ищцата получила счупване на ставната ямка на лявата лопатка и счупване на вътрешно - ставно възвишение на лявата голямопищялна кост.

След инцидента на ищцата е оказана медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н. Пирогов“, като са били поставени имобилизации на лявата раменна става 4 и на лявата коленна става с назначени обезболяващи медикаменти.

На 07.01.2021 г. ищцата е била прегледана от рехабилитатор, който е назначил физиолечение и рехабилитация, което е проведено в периода от 19.01.2021 г. до 26.01.2021 г.

Общият лечебен и възстановителен период на двете фрактури е продължил три месеца, през който ищцата търпяла болки и страдания, които са били интензивни в първите 2 – 3 седмици след инцидента и около 1 месец в началото на проведената рехабилитация.

Извън посочените периоди е търпяла спорадични болки при преумора на лявото рамо и коляно и най - вече при рязка промяна на времето, когато е била принудена да приема обезболяващи средства.

Проведен е личен преглед, при който е установено стабилизирано общо здравословно състояние със зарастване на двете фрактури и без негативни усложнения за дишането от контузията на гърдите.

Фрактурата на ставната ямка на лявата лопатка е зараснала.

Движенията на левия горен крайник са почти в норма, но движението „екстензия“ /отвеждане встрани/ е до 100 градуса, което причинява затруднения при обслужване с лявата ръка или вдигане на по-тежки предмети с нея.

Фрактурата на интеркондилната еминенция на левия голям пищял също е зараснала с възстановяване на движенията на лявата коленна става по обем и сила са възстановени.

Има затруднения при пълно клякане и изкачване на повече стълби.

Събрани са гласни доказателства в първата инстнация.

От правна страна:

5

Предметът на възивното производство е очертан с подадените от ищцата и от ответника въззивни жалби и спорът се концентрира до отговора на въпросите, дали има настъпил инцидент на посочения от ищцата ден, място и описан механизъм; състоянието на тротоарната настилка дали е способствало неговото настъпване; размерът на обезщетението за неимуществените - предмет на главния иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.