Решение № 128 от 09.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Пловдив, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. С.а като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно търговско дело № 20255001000585 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх. № 25378/15.07.2025 г., подадена от „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез адв. Д. С., против Решение № 280/17.06.2025г., постановено по т. д. № 480/2023 г. по описа на ОС – Пловдив, В ЧАСТИТЕ МУ, с които ответникът „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, е осъден да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, на всеки от ищците П. Т. Г., К. П. Г. и Б. П. Г., застрахователно обезщетение за размера над сумата от по 150 000.00 лева за всеки от тях, до присъдения на всеки от тях размер от 180 000.00 лева, за претърпените от всеки от тях неимуществени вреди от смъртта на М.Б. Г. – съпруга на първия от ищците и майка на втория и третия ищец, настъпила на 06.12.2022 г., вследствие на пътнотранспортно произшествие, осъществило се на 28.11.2022 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул.

„Солунска“ и ул. „Росен“, по вина на Т. В. М., при управление на МПС – товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ....., по отношение на който автомобил е сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” със „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на всеки от ищците законната лихва върху главницата над размера от 150 000 лв., считано от 03.05.2023 г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските, присъдени по съразмерност съобразно тази уважена част от исковете. Поддържа се незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поради нарушение на изискването за справедливост по чл.52 от ЗЗД и несъобразяване на критериите, формулирани с ППВС №4/1968 г. чрез определяне 1 на завишен размер на присъдените обезщетения, който според жалбоподателя не съответства на доказателствата по делото за действително претърпените от ищците вреди, икономическите условия и жизнения стандарт в страната, и съдебната практика по подобни случаи. Жалбоподателят настоява да бъде отменено решението в обжалваната част, и в тази част да бъде постановено друго по съществото на спора, с което предявените искове от всеки от тримата ищци да бъдат отхвърлени за сумата над размера от 150 000.00 лева до присъдения размер от 180 000.00 лева. Претендира присъждане на разноските за въззивното производство, както и присъждане на допълнителни разноски за първоинстанционното производство.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил е Отговор вх. № 29748/25.08.2025 г., подаден от П. Т. Г., К. П. Г. и Б. П. Г., чрез общия им процесуален представител адв. И. К., надлежно упълномощен за въззивното производство. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба и се настоява същата да се остави без уважение. Заявява се претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Обжалваното решение е постановено при участието на Т. В. М., в качеството на трето лице – помагач на ответника „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Препис от въззивната жалба е връчен на третото лице – помагач, което в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвало от възможността да депозира отговор.

В производството е съединена за съвместно разглеждане по реда на чл.274 и сл. от ГПК Частна жалба вх.№31066/09.09.2025 г., подадена от „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез адв. Д. С., срещу постановеното по реда на чл.248, ал.1 от ГПК Определение №1168/08.08.2025 г. по търг.д.№480/2023 г. на ОС Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на ответника за намаляване на размера на присъденото в полза на адв. И. К. по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 25 850 лв., като прекомерно. Изложени са подробни съображения, с които се обосновава искане за отмяна на обжалваното определение, и постановяване вместо него на друго, с което адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищците за първоинстанционното производство да бъде намалено до размера от 9000 лв.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх. №36018/17.10.2025 г. от ищците П.

Т. Г., К. П. Г. и Б. П. Г., всички чрез адв. И. К., в който се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на частната жалба. Поддържат се изложените доводи в отговора на молбата за изменение на решението в частта за разноските, обосноваващи съответствие на определения от съда размер. В допълнение излага подробни съображения по доводите на частния жалбоподател. Обръща внимание, че ответникът не е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано в полза на ищците, и на това основание се поддържа недопустимост на молбата за изменение на решението в частта за разноските с довод за прекомерност на това възнаграждение.

Настоява се частната жалба да се остави без уважение.

2

По въззивната жалба:

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в допустимо производство, от родово компетентния съд, по предявени искове от и срещу процесуално легитимирани страни, и след надлежно предявена пред застрахователя извънсъдебна застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ, поради което съдебният акт е допустим в обжалваната му част.

По правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася в границите на релевираните с въззивната жалба оплаквания, като намира следното:

С въззивната жалба първоинстанционният съдебен акт се обжалва от ответника частично в осъдителната му част – за размера над 150 000 лв. на присъденото обезщетение на всеки от ищците, поради което в необжалваната му осъдителна част, с която предявените от тримата ищци преки искове срещу застрахователя по чл.432 от КЗ са уважени до размера от 150 000 лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 03.05.2023 г. до окончателното плащане, решението на първостепенния съд е влязло в сила. С влязлата в сила част от Решение № 280/17.06.2025г., постановено по т. д. № 480/2023 г. по описа на ОС – Пловдив между страните е формирана сила на пресъдено нещо относно наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя за причинените на тримата ищци неимуществени вреди до размера от по 150 000 лв. за всеки ищец – осъществило се ПТП на 28.11.2022 г. по вина на Т. В. М., като водач на лек автомобил, застрахован при ответника с валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с покритие към датата на ПТП, пряк резултат от което е настъпилата на 06.12.2022 г. смърт на М.Б. Г. – съпруга на ищеца П. Т. Г., и майка на ищците К. П. Г. и Б. П. Г.. Релевираните пред първостепенния съд възражения за принос на пострадалата занастъпване на вредоносния резултат са приети за неоснователни от първостепенния съд, и не се поддържат от ответника пред настоящата инстанция, поради което са извън обхвата на въззивната проверка. В обжалваната част първоинстанционния съдебен акт се обжалва само с оплаквания за нарушение на принципа на справедливостта чрез определяне на завишен размер на дължимото обезщетение за претърпените от всеки ищец неимуществени вреди.

Във връзка с така релевираните оплаквания пред настоящата инстанция, съдът намира следното:

По делото е безспорно между страните, че пострадалата М.Б. Г. към момента на смъртта си е била на 65 години. По същото време нейният съпруг – ищецът П. Т. Г. е бил също на 65 години, като те са били в брак около 38 години, през които са създали и отгледали две деца – ищците Б. и К..

От показанията на свидетелката Д.Т. се установява, че М. и П. Г.и имали хармонични семейни отношения, заедно отгледали и възпитали децата си. Към момента на смъртта си М.

3 все още не се била пенсионирала, била отдадена на семейството - събирала всички заедно на рождени дни и на празници, била опора на децата и на съпруга си. Към момента на смъртта на съпругата му той вече се бил пенсионирал и с нея правели планове къде да отидат на екскурзия и как ще им продължи живота, когато и тя се пенсионира. Смъртта сложила край на тези планове. Съпругът й тежко понесъл смъртта й - затворил се, бил подтиснат, останал сам в апартамента, започнал да злоупотребява с алкохол, не можел да излезе от тази криза. Казвал, че смъртта й е „божие наказание“ за него, не знаел как ще живее без нея.

Търсил помощ от психолог. М. била тази, която инициирала събиранията и излизанията на семейството с техни приятели. След смъртта й социалният му живот на П. се затворил в много тесен кръг – само между децата си. Сега те се грижат за него и са негова опора.

Съдът кредитира показанията на тази свидетелка, като ги намира за подробни, основани на дългогодишни наблюдения и лични впечатления на свидетелката от семейния живот на ищеца. Показанията на св. Т. кореспондират на показанията на св. Е. И.ова, която установява, че децата на М. – К. и Б. били притеснени за баща си, който останал сам в апартамента, без любимия му човек. Според тази свидетелка смъртта на М. се отразила много зле на съпруга й П., който след смъртта започнал да злоупотребява с алкохол, и понастоящем членува в асоциацията на анонимните алкохолици. Преди това нямал такива проблеми. Според свидетелката, П. вече е успял да преодолее проблема с алкохола.

От показанията на св. Т.Т. се установява, че свидетелят в продължение на 3-4 години имал интимна връзка с ищцата К., и през този период се запознал с родителите й. Отношенията в родителското й семейство били много близки. М. била много всеотдайна – пренебрегвала собствените си нужди, за да помага на децата си и на мъжа си. След смъртта на М. съпругът й потънал в сериозна депресия, започнал да пие повече от нормалното, вече не бил същият човек. П. поначало бил по-затворен, имал нужда повече от подкрепа, отколкото дъщеря му К., защото ударът за него бил много по-голям. Свидетелят виждал П. да употребява алкохол често, но не всеки път.

При така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено, че ищецът П. е бил в брак с пострадалата М. Г. повече от 37 години, през което време те са създали хармонични семейни отношения, и спокойна среда, в която са отгледали заедно двете си общи деца. Не са се разделяли. В семейството съпругът П. бил по-затворен, като М. била тази, която организирала и поддържала социалния живот на семейството – тя организирала семейните събирания по празници, инициирала срещи с приятели и гостувания. М. се грижела всеотдайно за децата и дома им. Когато ищецът П. се пенсионирал, със съпругата му започнали да правят планове за бъдещето – къде ще ходят на екскурзия и как ще продължи животът им, когато и тя се пенсионира. Смъртта на съпругата му била тежък удар за ищеца П. – той загубил смисъл да продължи живота си, не знаел как да продължи да живее без нея, бил погълнат от страданието, не можел да се справи с мъката и загубата, вече не бил същия човек. Останал сам, ограничил социалните си контакти, затворил се в семейното жилище, и започнал системно да злоупотребява с алкохол, което преди това не бил правил. Не можел сам да се справи, имал нужда от помощ и се налагало децата му да се 4 грижат за него. Търсил консултация със специалист – психолог, включил се в асоциация на анонимните алкохолици. Съдът намира за установено, че след смъртта на съпругата му, животът на ищеца П. е претърпял драстични негативни промени – той е загубил своята съпруга, която била негова морална подкрепа, партньор и спътник близо 40 години, на която разчитал да организира социалния му живот и семейния бит. Ищецът загубил съпругата си, когато вече децата им са напуснали семейния дом и са започнали самостоятелен живот, и след като е преустановил трудовата си дейност поради пенсиониране, което го поставило в състояние на изолация и самота, изпразнило от съдържание неговия бит и ежедневие.